/Поглед.инфо/ Търговският конфликт между Китай и САЩ може да донесе голяма изгода на Русия. В крайна сметка така твърдят самите китайски чиновници. Става дума в частност за перспективите на износа от Русия на толкова важната за Китай соя. Но при близко разглеждане може да се види, че китайците мамят и истински печалби при търговията си с Китай Русия може да получи от съвсем различен сектор.

Търговският конфликт между Китай и САЩ може да даде шанс за разширяването на износа на руската соя в Китай и привличането на китайските инвестиции. В крайна сметка така смята генералният секретар на асоциацията по развитие на предприятията зад граница (China Overseas Development Association) Хе Чженвей. Тази асоциация се намира под контрола на Държавния комитет по реформи и развитие на Китай и помага на китайските компании в инвестирането и в развитието на бизнеса в чужбина.

Сега между Китай и САЩ се е разгоряла търговска война и повече от всичко под удар ще се окаже именно селското стопанство. Китай ежегодно внася до 95,5 милиона тона соя, основни износители са Бразилия, САЩ и Аржентина. Обемът на вноса от САЩ състава около 32,85 млн. тона. В бъдеще, разбира се, Китай няма да внася от САЩ такива обеми, което означава, че трябва да се внася от други страни. Това е много добър шанс за Русия”, заяви Хе Чженвей.

Според него най-голямото преимущество на руската соя е това, че тя не е ГМО. „Ако Русия увеличи посевите си със соя, това ще бъде добър шанс за привличане на китайски инвеститори. Освен това руските хранителни продукти и селскостопанската продукция се радват на много висока степен на доверие, те никога не фалшифицират”, смята икономистът. Хе Чженвей отбелязва, че Китай има огромен потребителски пазар, който предоставя добри възможности за създаването на вериги „инвестиции-производство-пазар”.

В отговор на повишаването от САЩ на митата с 25% за вноса на 818 вида китайски стоки за 34 милиарда долара Китай още същия ден въведе мита от 25% върху вноса на американски стоки. В това число под митата попадна американската соя. Това решение изглежда удивително, защото от него ще пострада самият Китай, който има най-големият в света животновъдски отрасъл от 400 млн.свини, а соята им е нужна като храна. Затова и КНР бие всички рекорди по внос на соя.

Соята е най-значимото перо на износа на САЩ към Китай, оценяван на 12 милиарда долара. Ако Пекин съкрати този износ, то това ще удари много американски щати, където е развито селското стопанство, в това число по щата Айова, който силно помогна на Тръмп да стане президент. Единственият проблем е, че на световния пазар физически няма такова количество соя, което напълно да замени американската па китайския пазар.

Русия, например, също изнася соя в Китай, но засега в малки обеми – половин милион тона. Дали Русия с помощта на Китай ще спечели с ръст на износа на соя и ще помогне ли на Китай да нанесе удар по американските фермери?

Соята е една от селскостопанските култури с висока възвръщаемост редом със слънчогледа и захарното цвекло. И в Русия се наблюдава бум на производството ѝ. За последните 14 години посевните площи са се увеличили петорно – от малко повече от 500 хил. до повече от 2,5 млн. хектара. Но това е далеч по-малко от нивата на САЩ. САЩ само в Китай доставят повече от 32 млн. тона соя. А Русия събра през сезон 2017/2018 едва 3,6. Русия не осигурява дори своето собствено потребление на соя – налага ѝ се да внася 2,6 млн. тона. Дори представения от Министерството на селското стопанство план за увеличаването на посевните площ от настоящите 2,64 до пет милиона хектара няма да успее да удовлетвори износните амбиции на Русия. Реколтата в такъв случай ще може да се увеличи до 7-8 млн. тона соя. Ако се изчислят собствените потребности от шест милиона тона (които ще растат на фона на развитието на животновъдството”, то за износ ще останат едва 1-2 млн.тона. Това е нищожно малко, за да станем значим износител на соя в Китай.

Възможностите на Русия за ръст на производството на соя в Далечния износ и нейния износ в Китай не са големи. „Перспективите по ръст на посевните площи в Далечния изток са ограничени. Ако сега има 1,5 млн. хектара, то потенциалното увеличение, според нашите оценки може да бъде едва 200-250 хил. хектара в средносрочна перспектива”, смята водещият експерт от Института по конюнктура на аграрния пазар Даниил Хотко.

Едва към 2035 г. ще е възможно да се увеличат посевните площи до 2035 г. и по-скоро това ще е заместване на вноса, отколкото износен потенциал, смята изпълнителният директор да асоциация „Руспродсоюз” Дмитрий Востриков.

Това, впрочем се обяснява с факта, че няма никакво засилване на китайците в Далечния изток (и гибел на руска земя заради любовта на китайците към неправилните методи за водене на стопанство) не се наблюдава. Дискусиите по повод тази заплаха се водеха акивно преди пет години. От тогава китайските инвестиции вече пристигнаха в селското стопанство на далечния изток, но никаква катастрофа не се случва.

„В случая със соята потенциалът се крие в увеличаването на добивите, за което са нужни инвестиции, които могат да бъдат направени и от нашите компании. Но в Далечния изток има много дребни фермери, които заради финансовото си положение не могат да си позволят съвременни технологии, затова и получават ниски доходи”, обяснява Хотко.

„Потенциалът на руския износ на соя в Китай е най-много 1,5 млн. тона при оптимистичен сценарий на ръста на производството”, смята експертът от ИКАП. Той обяснява, че далеч не всички земи на Далечния изток са пригодени за селско стопанство. „Соята се отглежда в редица уникални области, например в Амурска или в Еврейска автономна, където се съчетават висока влажност и висока лятна температура. Това е идеален климат за соя, но далеч на север няма такива условия вече няма”, заяви Хотко.

Русия и досега не се е осигурила със соя, макар и този сектор да е един от бързорастящите в растениевъдството. „Има два момента. Първият е оборотът на посевите – всяка година трябва да се сменят културите, които се отглеждат на полето. Вторият е конкуренцията с другите култури, нали има много високомаржови култури” заяви експертът от ИКАП.

„За последните десет години ние виждаме на практика петкратно увеличение на реколтата. Но в агропроизводството е сложно рязкото увеличаване на обемите на производството, защото е нужен и качествен посевен вариант, и технологичните карти за оглеждането не културите и изменения в ротацията на културите”, добавя Дмитрий Востриков.

На какво разчита Китай? Русия едва ли ще може да стане условна Белорусия, купувайки за Китай соя от трети страни. Твърде скъпа ще излезе логистиката. Но същевременно има една друга и доста печеливша ниша, която Русия може да усвои благодарение на търговската война между двете най-големи световни държави. „Китай може да съкрати потреблението на соя, заменяйки я с преработени продукти, тоест увеличавайки износа на масла, кюспе и рапица. И тук Русия може да се притече на помощ”, казва Даниил Хотко.

„И без това вече внасяме в Китай – един от най-големите купувачи на наши масла като слънчогледовото, соевото и о рапица. С кюспето е по-сложно засега ние не го внасяме, това е въпрос около фитосанитарните споразумения, но това е потенциално нов пазар за нас. Перспективен е и пазарът с рапица. В този сезон имаме рекорден износ на рапица в Китай от Сибир. В този случай ние виждаме голям потенциал за ръста на нашия износ в Китай”, заключва експертът от ИКАП.

Превод: Поглед.инфо