/Поглед.инфо/ Според някои новини една от най-бедните африкански държави - Судан - е решила да изнудва Русия. Говорим за някои нови условия, които Судан предлага за сключване на споразумение за разполагане на руска военноморска база. Какво стои зад появата на такава информация и защо тази база е много по-необходима за Судан, отколкото за Русия?

Една от най-странните традиции, които мигрират от САЩ в Русия, е задължителният бакшиш. Тоест самият бакшиш като допълнителен и доброволен бонус за качествено обслужване е правилно и полезно нещо - стимулира служителите да работят по-добре, да бъдат по-ориентирани към клиента. Но когато бакшишът се превърне в доброзорно допълнение към сметката, което клиентът по някаква причина трябва да плати за всяко качество на услугата, тогава това убива цялата идея на бакшиша като такъв.

За щастие Русия все още не е достигнала американския опит, когато бакшишите са автоматично включени в сметката и където не те пускат от ресторанта, ако не ги платиш - обаче другите държави вече са достигнали, при това на най-високо политическо ниво. Например Судан, който изисква бакшиш от Русия за разполагането на военноморска база.

Самото споразумение, подписано още през 2020 г., предполагаше, че Москва ще прехвърли оръжия на Судан, ще инвестира в развитието на пристанищната инфраструктура и също така ще гарантира сигурността в региона. В замяна тя получава военноморска база, която може да побере до 300 души персонал, а в пристанището - до четири кораба.

„Много държави имат бази в чужбина. Американците ги разпръснаха практически по целия свят. И това няма да ни навреди”, увери сенатор Владимир Джабаров. Нещо повече, не става дума за база в покрайнините на цивилизацията, а точно на брега на Червено море, недалеч от Суецкия канал, през който преминава лъвският дял от цялата морска търговия между Запада и Изтока. В действителност, в изпълнение на тези споразумения, Русия вече започна да доставя оборудване за Судан (например, предаде учебен военен кораб), а през юли страните започнаха подготовка за ратифицирането на споразумението. Въпреки това през лятото стана известно, че суданската страна е решила да измени споразумението.

Първоначално началникът на щаба на въоръжените сили на Судан Мохамед Осман ал-Хюсеин просто говореше за това, но сега има конкретика. Судан се съгласява да постави базата за 25 години, но само ако получи някои допълнителни суми помощ за период от пет години. Според някои доклади става за разпределяне на редовни траншове към Централната банка на страната в подкрепа на обменния курс на националната валута.

Любопитно е, че буквално ден след тези новини (направени с препратки към източници в отдела за отбрана на Судан), местното външно министерство ги отрече. „Ще бъдат направени малки промени и след това споразумението ще бъде подписано... Мисля, че в близко бъдеще“, - каза посланикът на Судан в Русия Онур Ахмад Онур.

В същото време той отхвърля възможността да се изискват допълнителни суми помощ. "Не е вярно. Тази новина не е вярна. Това е неоснователна новина. Суданската страна не иска никакви плащания във връзка със споразумението за военната база “, каза дипломатът.

Всъщност думите му могат да се тълкуват от три гледни точки. Първата е непоследователността в рамките на елита на Судан, където една от групите се опитва да спечели пари от руския договор и затова пуска съответната партенка.

Втората гледна точка предполага консенсус в рамките на суданския елит за печалба. В този случай под „незначителни промени“ се разбират всякакви технически подробности, споразумението по които ще бъде постигнато едва след като Судан получи желаните икономически бонуси. Което от своя страна официално ще премине „не във връзка със споразумение за военна база“, а в рамките на отделни документи или проекти.

И вероятно алчността на Судан може да бъде разбрана по някакъв начин - страната е в изключително тежко икономическо положение, поради което се опитва да изсмуче пари, където е възможно. Включително като организира реален търг между Съединените щати (които предложиха пакет от милиони долари помощ преди няколко месеца и иска Русия вън от Судан) и Русия (която иска да бъде в Судан).

Всъщност на Москва се иска бакшиш, за да надцака американското предложение. Между другото, Судан сега следва приблизително същата линия по отношение на искането на бакшиши по отношение на Китай, заплашвайки да „преразгледа“ споразуменията за разработване на петролни находища, сключени с Пекин.

Има обаче трета гледна точка, която изглежда по-реалистична. Судан наистина иска бакшиш, но Москва отказва да участва в пазарлъците (и така да създаде прецедент за отстъпване пред изнудвач от външна политика). В някои руски медии бързо се появиха съобщения, че Русия е готова напълно да се откаже от разполагането на базата.

Вероятно от тези позиции Русия е провела оперативен брифинг със суданското ръководство, в който обяснява, че на първо място няма за какво да се плаща бакшиш. Судан не е съюзник на Русия, не дава на Москва допълнителни преференции и дори не улеснява процеса на ратификация на споразуменията за базата. И второ, тя напомни, че тази база е необходима не само на Русия, но и на самия Судан. За неговата собствена безопасност, както вътрешна, така и външна. В редица региони на Судан сепаратистките настроения са силни, а позициите на централното правителство са изключително слаби.

„Основната разделителна линия е между гражданските политически сили и военния елит, между които през последните две години все още не е възможно да се разработи обща политическа визия за Судан. По -специално, не беше възможно да се постигне съгласие по общите гледни точки относно конституционната реформа и създаването на парламентарна система в Судан. Също така всъщност проектът за формиране на истинска обединена национална армия така и не е осъществен... Освен това разузнаването и силите за сигурност на Судан всъщност не са пряко подчинени на преходното правителство на Абдула Хамдук днес и играят своята игра в политически план”, пише Институтът за Близкия изток.

Що се отнася до външните проблеми, Судан е на ръба на военен конфликт с Етиопия. По отношение на дългогодишния конфликт около изграждането на язовир „Възраждането на Етиопия“, който заплашва срив на селскостопанския сектор, има взаимни претенции за подкрепа на бунтовническите движения на територията на другата страна. Хартум и Адис Абеба непрекъснато се заплашват взаимно с различни наказания, а позицията на първите в този конфликт изглежда много по-уязвима - преди всичко поради по-голямата вътрешнополитическа нестабилност и общата военна слабост. Всъщност Етиопия дори не трябва да изпраща войски - достатъчно е само да се финансира суданските сепаратисти.

В тази ситуация руската база (както и военно-политическите гаранции на Москва, които идват с нея) може да е най-добрият, ако не и единствен безусловен гаранти за оцеляването на сегашния режим в Судан. Това вероятно отново ще бъде напомнено на заместник -външния министър на Судан Мохамад Шариф, който трябва да пристигне в Москва за преговори на 21 септември. Така че въпросът е кой на кого трябва да даде бакшиш за изпълнението на споразумението.

Превод: В. Сергеев