/Поглед.инфо/ На 1 юли 1944 г. специален влак отвежда група икономисти, политици и банкери до Уайт Ривър Джънкшън, Върмонт, откъдето те са откарани с ферибот до хотел в Ню Хемпшир.

„Всички влакове, пътуващи по график или не, трябваше да ни пуснат. Имахме предимство пред всичко”, спомня си помощник-машинистът.

Дестинацията е Бретън Уудс. Там те трябва да създадат световна парична система, която, подобно на влак, ще има „предимство пред всички“.

Конференцията в Бретън Уудс установява система от фиксирани валутни курсове, която трябва да възстанови стабилността, която преобладаваше до 1914 г., но този път въз основа на ясно определени правила.

Всички валути са фиксирани спрямо долара, а САЩ фиксират долара спрямо златото на 35 долара за тройунция. Страните, изпитващи сериозни търговски дисбаланси, трябва да купуват или продават долари, за да поддържат валутите си на дадено ниво.

На конференцията британският икономист Джон Мейнард Кейнс предлага създаването на отделна световна валута, но САЩ отхвърлят тази идея. Вместо това те превръщат долара като неофициална световна валута.

Няма световна централна банка, но Международният валутен фонд и Световната банка са създадени, за да премахнат търканията в системата. Така на МВФ е възложена ролята на краткосрочен кредитор в краен случай при фалити.

Системата е ясно в полза на САЩ. Те са най-голямата икономика на света и имат най -високото по това време ниво на производителност, а инфраструктурата им не е повредена по време на войната.

Те получават и правото да назначат ръководителя на Фонда. Системата е проектирана да поддържа инфлацията. Тъй като връзката със златото е непряка, има въпроси около привързаността, а правилата за балансирана търговия и структурните реформи не са строги, системата е създадена да генерира инфлация. Това е признато от десните поддръжници на свободния пазар още преди влакът за Бретън Уудс да напусне гарата.

Журналистът Хенри Хазлит, довереникът на гуруто на свободния пазар Лудвиг фон Мизес, разкритикуват плана на страниците на “Ню Йорк Таймс”: „Трудно е да си представим по-голяма заплаха за световната стабилност и пълноценно производство от постоянната перспектива за еднаква глобална инфлация, която лесно би съблазнявала политиците от всяка страна”.

Превод: В. Сергеев