/Поглед.инфо/ Агресивната политика на Полша, загадъчната апатия на Чехословакия, намесата на САЩ в лицето на основателя на клана Кенеди - съветските дипломати предават всичко това на Москва в навечерието на избухването на Втората световна война. Разшифрованите документи показват как СССР се опитва да помогне на онези, които в крайна сметка стават жертва на нацистите - и как пречат на Съветският съюз.

Вестник “Взгляд”в рамките на проекта "Дипломация на победата" продължава да публикува разсекретените шифровани телеграми на съветските дипломати преди войната. Тези документи от 1938 г. демонстрират по-рано неразкрити или премълчани моменти в тогавашното разпределение на силите в Централна и Източна Европа.

Съветското премълчаване

В съветския период предвоенното поведение на Полша и Чехословакия по същество е премълчавано. Няма научни трудове за предвоенна Полша, не трябва да се пипа най-големия съюзник в Източна Европа във Варшавския договор. Такива негласни забрани се отнасят и до полско-литовските отношения през 20-те и 30-те години, цялата история за полската окупация на Тешинска област в Чехословакия и контактите на полското правителство с Хитлер. В съветската историография е строго забранено да се засяга съдбата на т. нар Източни покрайнини, терористичната война, която УПА разпалва в Галисия и Замостието срещу полската администрация и всичко останало. Чехословакия в съветско време е представяна като „бедната овчица”, дадена на Хитлер от империалистическите капиталисти. Ролята на самата Прага в това не е коментирана напълно.

В допълнение, в СССР се опитват да не пишат за националния въпрос, като не обхващат нито полско-литовските предвоенни отношения, нито живота в Източните покрайнини, нито по-късното Волинско клане, размяната на население и територии. Същото се отнася и за Чехословакия. Изключително националистическите възгледи за света на чешкото правителство, водещи до репресии срещу националните малцинства, включително в следвоенния период (например депортирането на унгарците от Словакия през 1945 г.), са табу за съветската историография.

В резултат на това израстват няколко поколения съветски хора, които са учили в училище, че Хитлер е нападнал мирна и добра Полша, като преди това е отхапал трепереща и нежна Чехословакия. Днес става ясно, че агресивният исторически наратив на Полша се оказва много по-ефективен от съветската тактика да се премълчават трудни въпроси на поляците с цел да не се обиди съюзника.

Днес, с използването на разсекретени документи, трябва да се обясни на пръсти как всичко това всъщност се случва, докато от Варшава редовно следват изявления, че „Съветският съюз е разпалил войната“, а поляците са садили цветя по това време. Например, съветският пълномощен представител в Лондон Майски в телеграма от 18 март 1938 г., наред с други неща, пише:

Литовският пратеник ми каза днес условията на полския ултиматум, които, разбира се, са ви известни от Юргис Балтрушайтис (до 1939 г. - литовски посланик в Москва, изключителен поет от сребърната ера, писал на литовски и руски език, приятел на Брюсов и Балмонт. Умира в Париж през 1944 г. В „Къщата на Балтрушайтис” в Москва, сега има литовски културен център). Бронюс Казис Балутис (Литовски посланик във Великобритания. След 1940 г. правителството на литовския народ го лишава от гражданство, забранява влизането му в Литовската ССР и конфискува имуществото му. До смъртта си през 1967 г. той се смята за представител на „литовското правителство в изгнание” в Лондон, „пазител” на Златният резерв на Литва и е в контакт с "горските братя") беше днес с този ултиматум при Халифакс, който му обеща отново да натисне правителството на Полша чрез посланика си във Варшава и настоява за оттеглянето на ултиматума или поне да удължи срока му”.

Тази история е непозната за широката публика и изисква разяснения. Що за понятие изобщо е този „полски ултиматум“, особено в контекста на съветската предвоенна дипломация?

Как Полша провокира война

На 17 март 1938 г. полското правителство поставя ултиматум на Литва, като иска да установи дипломатически отношения с Варшава в рамките на 48 часа и да приключи с взаимното признаване до 31 март. В случай на отказ, Варшава си запазва правото да използва „всички подходящи мерки“, за да гарантира сигурността на своята граница.

Факт е, че от 1920 г. Литва последователно отказва да установява дипломатически отношения с Полша. Така Литва протестира срещу анексирането от Полша на Вилнюска област, така наречената Средна Литва и Сувалки. През 1920 г. се води полско-литовска война, генерал Лукиан Желиговски окупира Вилнюс, Гродно, Ошмяни и Лида и се провъзгласява за владетел на „Средна Литва“. Тогава тези земи са включени в Полша чрез специален акт. За Йозеф Пилсудски, който е роден в Зулово край Свенцени (сега това е община Свенсион край Вилнюс ), заемането на неговата „малка Родина“ е принципен момент за възстановяването на Реч Посполита от море до морето.

След като поляците окупират Вилнюс, столицата на Литва е преместена в Каунас. Литва никога не призна това анексиране и затова отказва да установи дипломатически отношения с Полша, тъй като това би било фактическо признаване на настоящото състояние на нещата.

И на фона на Аншлуса на Австрия и кризата около Чехословакия полското правителство решава да окаже натиск върху Литва. Полските историци твърдят, че това е била „принудителна стъпка“, тъй като ситуацията в Европа се изостря и Полша решава да осигури северния си фланг. В действителност това е продължение на полската агресия. Между другото, както по форма, така и по същество, ултиматумът е възпроизведен от Варшава шест месеца по-късно - на 30 октомври 1938 г. по отношение на Чехословакия, само че тогава Варшава иска Тешинска и Заолжка област.

Тоест и в двата случая Полша използва международни кризи, за да разреши граничните спорове в своя полза. А в литовския случай, знаейки, че поради идеологически причини и „чест“ Каунас няма да се съгласи на ултиматума, Варшава просто провокира война в Източна Европа с по-нататъшната окупация на цяла Литва.

Можело ли е руснаците да помогнат на чехите?

Сега нека се обърнем към документите. Народният комисар Литвинов два пъти привиква полския посланик в Москва Вацлав Гжибовски и иска да спре прехвърлянето на полските войски до литовската граница. В противен случай Литвинов заплашва, че ще денонсира съветско-полския пакт за ненападение, ако Полша атакува Литва. Ето как съветският пратеник в Прага описва тази ситуация в Прага в телеграма от 23 март 1938 г.:

Камил Крофта (министър на външните работи на Чехословакия, по-късно член на антифашистката съпротива, арестуван от Гестапо и настанен в концлагера “Терезиенщат”, освободен през май 1945 г., но умира няколко месеца по-късно в Прага поради увреждане на здравето при задържането му) каза, че че СССР пряко е спасил Литва от присъединяване към Полша. Крофта в този дух циркулярно информира всички свои пратеници в другите страни. В същото време Крофта ме попита за подробностите на разговорите в Москва по литовския въпрос. Той се позова на липсата на сведения от съветски източник и на това, че в Прага се разпространява слух със следното съдържание: Литвинов се е обадил през нощта в 12 часа на полския посланик Гжибовски, който е добре познат на чехите, тъй като е бил пратеник в Прага 6 години. Познавайки наглостта на Гжибовски, Крофта смята, че той е отказвал да дойде. Мълвата е, че тогава Литвинов е предупредил Гжибовски по телефона, че ако Полша използва сила, за да разреши спора си с Литва, СССР няма да остане безразличен към това.

На следващия ден Гжибовски пристига при Литвинов и се опитва да се преструва, че такъв разговор не е съществувал. На това Литвинов директно го е попитал: дали е предал вчерашния разговор във Варшава. За увъртането на Гжибовски Литвинов пряко му казва каза - върнете се у дома и предайте във Варшава това, което ви казах, а именно: че ако Полша използва сила срещу Литва, СССР няма да остави това без последствия. На въпроса на Гжибовски какво означава това, Литвинов отговаря, че това означава война в Източна Европа. Крофта добави с голямо удоволствие, че Гжибовски си е тръгна „като пудел, залят във вода“.

Чехословашкият външен министър преразказа всички тези слухове на съветския посланик и това не са само клюки. Освен това Александровски съобщава:

"Свързвайки се с гореизложеното, Крофта в дипломатически, но достатъчно ясен израз заяви, че Чехословакия, вече е благодарна за помощта, разбира се, разчита на факта, че в решаващия момент СССР ще ѝ осигури не по-малко съществена полза и пряка помощ."

В същото време слухове за "броженията в СССР" и че Червената армия е била разложена и не е готова за бой, се носят из цяла Европа с помощта на германско разузнаване. Цялата тази пропаганда е взета буквално не само в Чехословакия, но и във Великобритания и Франция. Но докато в Париж и Лондон това се обсъжда теоретично, в Прага на фона на страха от Германия тази пропаганда ефективно умножава редиците на паникьорите. В духа, че, разбира се, е добре това, че Москва е размахала пръст на Варшава да не пипа Литва, но не е ясно дали руснаците могат да помогнат на чехите. Тогава може би съпротивата не си струва и е по-добре да се предадат веднага, още повече, че това го настояват от Лондон - те дори са изпратири специален пратеник - лорд Уолтър Ренсимен, 1-ви Виконт Доксфорд, за да убедят чешкото правителство да се предаде.

Забележителна е реакцията на пратеник Александровски:

Не издържах на това място и казах на Крофта с приятелския тон, обичаен за нашите разговори, че не харесвам неговите разсъждения по никакъв начин. Че съм останал с впечатление за някакво извинение за това, че не правят нищо, за да се защитят срещу евентуално нападение. Разбира се, не е необходимо да се провокира Хитлер, не е необходимо да се провокира и Ханлайн, не трябва да губят спокойствие, но в същото време въпросът за защитата на чехословашката свобода и демокрация е въпрос на първо място на самата Чехословакия. Франция, а след нея и СССР, може да помогне на Чехословакия. Помощта обаче предполага, че самата Чехословакия ще се защити”.

Думата „помощ“ е подчертана в текста на телеграмата от самия Александровски, а някой в Москва подчертава последното изречение с молив в оригиналната програма за шифрограмата.

Крофта освен това казва на Александровски, че в Прага се е образувала „партия на уплашените“, към която приписва почти всички основни политически партии на страната.

Този чисто чехословашки феномен от 1938 г. все още не е разгадан. Малката Литва в същите дни е готова да се бори с Полша, която я надвишава пет пъти по територия и 10 пъти по население, което изглежда като колективно национално самоубийство без подкрепата на Москва. Чехословакия, имайки един от най-развитите военно-промишлени комплекси в Европа и укрепления в Судетска област, съпоставими с френската линия “Мажино”, изпада в ирационален ужас и дори не се опитва да се съпротивлява. Лорд Ренсимен просто поиска правителството на Чехословакия незабавно да предаде Судетска област на Германия и никой не го гони от кабинета. А в Москва се натрупва раздразнение срещу чехите заради пасивната им позиция. И французите постепенно започват да споделят това раздразнение.

След 1935 г. СССР се опитва да състави някакъв отбранителен съюз в Източна Европа и на Балканите, но всички тези конфигурации изпадат в неразрешими противоречия между самите източноевропейски държави. От особен интерес в този контекст е телеграмата на съветския пратеник в Берлин Астахов на 17 май 1938 г.

Астахов дава следната много показателна информация относно позицията на Полша: „Освен това французите имат информация от Варшава за прехвърлянето на полско-германската граница на значителен брой войници под предлог на размирици в Галиция (движението на украинците). Французите подозират (и вероятно не без основания), че истинската причина за тези прехвърляния е намерението на поляците да не пропуснат своя дял в случай на атака на Хитлер срещу Чехословакия.

Но още на 25 май същият Астахов пише на Москва: „Вечерните вестници излязоха с големи, шумни субтитри, съобщавайки за убийството на двама немци от чешки войници при Егер. Заглавията са: „Кървавите дела на чешките войници, първите кървави доказателства за чешката военщина срещу судетските немци“ и други. Бяха съставени редица телеграми от Прага с подчертани паникьорски тонове. Чешкият военен аташе каза на Антон Владимирович Герасимов ( помощник на съветския военен аташе в Берлин, през 50-те години на миналия век - генерал-полковник по артилерия, заместник-командир на войските на противовъздушната отбрана на въоръжените сили на СССР), че официално е попитал германците за причините за прехвърлянето на войските на чешката граница. Представителят на Министерството на войната обясни прехвърлянето като мярка за вътрешния организационен ред, без обаче да отрича самия факт”.

Унгарският град Егер, известен с героичната си отбрана срещу турците през 16 век ("Звездите на Егер"), подобно на останалата част от Егерланд, е присъединен към Чехословакия според Версайския мирен договор. В Егер живеят предимно унгарци, а около него имаше няколко големи селища с преобладаващо немско население (сакси). През пролетта на 1938 г. местният фрайкор (корпус на судетските немски доброволци, контролиран от организацията на Ханлайн) и местните активисти на СА и СС всъщност превземат тези селища, изгонват малкото чешко население, окачват знамена със свастика и портрети на Хитлер.

Търпението на Прага прелива до май и войски и полицейски части са въведени в Егерланд. При възстановяването на реда чехите не винаги се държат по подходящ начин, бежанците стигат до Саксония, а в някои случаи има и локални престрелки. Така, на 24 май чешки войници на контролно-пропускателен пункт близо до Егер застрелват двама опълченци от фрайкора. Погребението им в Саксония се провежда с голямо събиране на хора и се използва активно от пропагандата на Хитлер за създаване на образа на „кървавите чехи“. В Прага ставата още по-уплашени, когато виждат как анти-чешката истерия ескалира в Германия. Но ситуацията е сложна. По-горе цитирахме думите на посланик Александровски, че „няма нужда да се провокира Ханлайн“.

Какво общо има Кенеди

По същото време нов играч, САЩ, започва да се показва на европейската арена. В Лондон пристига нов американски посланик - Джоузеф Патрик Кенеди-старши, баща на бъдещия президент и основател на политическия клан Кенеди.

Кенеди-старши наистина иска да стане президент на Съединените щати. Но му пречат ирландския произход, ревностния католицизъм, липсата на образование, острия език, вярата в американския изолационизъм и антисемитизма. Тоест, е изключителен и уникален човек.

А телеграмата на съветския пълномощен министър в Лондон Иван Майски за срещата му с новия американски посланик на 22 март 1938 г. също е забележителен документ. На първо място, той отлично характеризира си Кенеди като невежа личност в дипломацията. Майски изобилно цитира пряката реч на Кенеди, която демонстрира колорита на този разговор. Майски пише:

Политиката на Чембърлейн, според Кенеди, е политика на сделка с Германия и Италия поради отстъпки на Англия и Чембърлейн няма да отстъпи от нея. Кенеди сви рамене: „Не знам дали има нещо на света, за което премиерът да е готов да се бори“.

В същото време Кенеди всъщност потвърждава пред Майски, че немската пропаганда успешно представя Съветския съюз и Червената армия, че не са способни на нищо, не само в очите на плахите чехи, но и в Лондон. „Английското правителство, според Кенеди, полага всички усилия, за да попречи на Франция да предприеме действия, които биха могли да попречат на Чембърлейн да следва политиката си за споразумения с Германия - не само по испанския въпрос, но и в срещу Чехословакия. По-специално, за да възпират французите да изпълнят задълженията си по франко-чешкия договор, британските правителствени кръгове („всички говорят с един глас“, както казва Кенеди) категорично обясняват на французите, че СССР няма да изпълни задълженията си по чешко-съветския пакт, тъй като де в СССР, доминира пълното вътрешно разложение . Червената армия е в състояние на срив и не е годна за сериозни военни операции. Следователно британците заключават - ако Съветското правителство дори искаше, то не би могло да изпълни задълженията си по пакта. Дали Франция ще поеме риска при такива условия? Аз се подиграх на английската инсинуация и дадох на Кенеди необходимите обяснения, за които той много ми благодари, тъй като, както той самият ми призна, той има само много неясна представа за СССР. „Не мислите ли обаче, че трябва да се предприемат някакви мерки срещу британската пропаганда в Париж?“

Като цяло Кенеди впоследствие подкрепя политиката на помирение с Хитлер и в някои случаи се държи открито пронацистко. По-специално именно посланик Кенеди заповядва да не се издават американски визи на германски евреи, които бягат във Великобритания. Но през 1938 г. нито президентът Рузвелт, нито близкият до него посланик Кенеди са имали ясна позиция относно събитията в сърцето на Европа.

Дори Франция не вярва на поляците

В самия Париж през този период новият министър-председател на Франция Даладие заминава за Москва. В телеграма от 25 май 1938 г. докладва съветският пълномощен министър Яков Суриц:

Отбелязвайки забележимо подобрение на ситуацията около Чехословакия („ първата фаза е спечелена “), Даладие обаче далеч не е спокоен. Според него Хитлер притиска чрез екстремистки елементи. Много ще зависи от маневреността на Прага, която все още е много чувствителна към съветите на Лондон и Париж да се придържа към предпазливост. Френското правителство обаче няма намерение да налага политическо самоубийство в Прага и затова ссмята военния конфликт за възможен. В тази връзка той посвети всичките си последни дни на изясняване на позицията на Полша и Румъния. Сондата в Полша даде най-отрицателния резултат. Не само не може да се разчита на полска подкрепа, но няма сигурност, че Полша няма да нанесе удар от тила. Противно на изявленията на Полша, Даладие не вярва в лоялността на поляците дори с пряка германска атака срещу Франция. Той поиска от поляците ясен и недвусмислен отговор „с кого са в мир и във военно време“. В тази връзка той постави редица директни въпроси вчера на Юлиуш Лукасевич (полският посланик в Париж през 1938 г., преди това посланик в Москва, след това си сътрудничи с правителството на Полша в изгнание, но го напуска поради конфликта със Сикорски. След 1945 г. остава на Запад, през 1951 г. в САЩ се самоубива). Попита го: дали поляците ще пуснат съветските войски. Лукасевич отговори отрицателно. Той попита тогава: ще пропуснат ли ли съветските самолети. Лукасевич каза, че поляците ще открият огън по тях. Когато Лукасевич отговори отрицателно на въпроса: ще помогне ли Полша, ако Франция обяви война на Германия след нападението на Германия срещу Чехословакия. Тогава Даладие каза, че не вижда смисъл във френско-полския съюз и в жертвите, направени в негово име от Франция. Тайно ми каза, че след този разговор той е наредил да се преустановят всички доставки и други задължения съгласно споразумението с Ридз-Смигли."

Прави впечатление, че именно полският посланик Юлиуш Лукасевич, който категорично отказа да помогне на френския премиер в случай на германска агресия срещу Париж, след 1 септември 1939 г. яростно иска французите незабавно да започнат да прилагат разпоредбите на френско-полския договор за взаимопомощ.

Самият Лукасевич е искрен човек по свой начин, но така последователите на Пилсудски (а Лукасевич е активист от кръга на маршала) разбират полския патриотизъм. Варшава просто използва кризисни моменти в Европа, за да разшири територията си. В същото време тя торпилира всички опити на Съветския съюз и отчасти Франция да създаде блок за отблъскване на агресията на Хитлер, която все повече се насочваше на изток и югоизток.

Документите на съветската дипломация ясно показват, че е невъзможно да се постигне съгласие с поляците и с ескалацията на кризата около Чехословакия поведението на Варшава става все по-агресивно. В същото време си струва народният комисар Литвинов поне на думи да покаже как цяла държава - Литва - е спасена от поглъщане от Полша. И между другото, литовците трябва да си спомнят това, тъй като полската окупация щеше да бъде много по-неприятен изход за тях от „съветизацията“ от 1940 година.

По чехословашкия въпрос позицията на Полша първоначално е агресивна и дестабилизираща. Чехословаците трябва да се страхуват от агресия не само от Германия, но и от Варшава и да запазят значителни сили на много дългата си северна граница, което само добавя паника към Прага.

На 14 юли 1938 г. посланик Александровски докладва на Москва за следващия си разговор с министър Крофта: „Казах на Крофта вече в напълно позитивна форма, че поставихме въпрос към Париж с приблизително следното съдържание: Полша почти не крие факта, че може да участва при такова нападение срещу Чехословакия, целта на което би било прехвърлянето на част от чехословашката територия в полза на Полша. Полша може да участва в пряко нападение на Германия срещу Чехословакия. Попитахме дали Франция ще счита Полша за свой съюзник, по смисъла на френско-полския съюз, ако СССР предприеме стъпки, за да задържи Полша от подобно нападение срещу Чехословакия. Получихме отговор на този въпрос, че Полша е обявила на Франция, че ще спазва неутралитет. Ако въпреки това изявление Полша все пак извърши атака срещу Чехословакия, тогава Франция ще счете Договора за френско-полски съюз за изтекъл“.

* * *

Така се случват нещата. Полша отхапва от Чехословакия Тешинска област, френско-полският договор губи сила и не трябва да има изненади, че след 1 септември 1939 година никой не идва на помощ на Полша.

Съветът на младите дипломати на МВнР на Русия в рамките на проекта „Дипломация на Победата“ и подготовката за Форума на младите дипломати „Дипломация на победата“, инициирани по случай 75-тата годишнина от Победата във Великата отечествена война, предлага на вниманието на читателите уникални документи от Архива за външна политика (АВП) на Руската Федерация, посветени на активната дейност на съветската дипломация в предвоенния период и в годините на Великата отечествена война. Убедени са, че обръщането към първоизточниците и истинските свидетелства от тази епоха ще неутрализират опитите за фалшификация и манипулация на историческите факти и ще има принос за утвърждаването на историческата истина, като се помогне за пресъздаването на обективната картина от миналото.

Архивът на руската външна политика е структурно подразделение на Историко-документалния отдел (ИДД) на руското МВнР. Огромният масив от документи (повече от един милион съхранявани единици) обхваща периода от 1917 г. и продължава да се допълва с материали, отразяващи развитието на руската външна политика след 1991 г. Архивът служи като официално хранилище на многостранни и двустранни договори, сключени от името на Съветския съюз и Руската федерация.

Превод: В. Сергеев


Източник: Взгляд.ру


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели