/Поглед.инфо/ Вече няколко хиляди души в Швеция са подложени на процедура, излязла все едно от научна фантастика – вграждане в тялото на специален биочип. Изглежда, че това са го направили с най-благи цели, за да облекчат своя живот в съвременния свят. Но колкото по-навътре навлизаме, толкова по-силни стават подозренията доколко опасни могат да бъдат подобни технологии.

Шведската цифрова компания „БиоХакс” отбелязва скромен юбилей – преди пет години специалистът по татуировки и пиърсинг Юван Естерлунд, наричащ се биохакер решава да се разнообрази. Ако ще се пробива кожата, то да не е само за украсяване с рисунки или с дрънкулки. Всяка дупка, създавана изкуствено в покритието на човешкото тяло, трябва да бъде максимално полезна за индивида, смята Юван.

Той се нарича биохакер и предлага на посетителите в салона му „да се чипират”. А именно – да вкарат в пространството между палеца и показателя на ръката си парче биостъкло с размер на оризово зърно. Без каквато и да е вреда за организма. И не за украса, а единствено „за собствена полза”.

Зрънцето е чип с информация за собственика. Не дубликат на биопаспорта, а напълно лично досие с номера на сметките и банковите карти, код за социалното застраховане и още.

Предложението, според Естерлунт, се състои в едно достойнство: чипирането на човека ще го избави от нуждата да носи в себе си дебели портфейли (с карти, кеш, магнитни пропуски за работното място) и мобилно устройство (за плащане на стоките, услугите и билета в градския транспорт). Чипираните ще се разпознават лесно сред загиналите (не дай, Боже) при катастрофа. И т.н. и т.н.

А ако се притесняват за здравето си, то не берете грижа – материалът, от който е създаден чипът е изпитан, одобрен и препоръчан от Управлението за санитарен надзор над храните и медикаментите на САЩ. И не просто е препоръчан, но и вече отдавна се използва от местните хирурзи. Впрочем, придобивайки подобен чип, вие ще окажете неоценима услуга на природата, избавяйки я от боклук под формата на постоянно искащите замяна пластмасови картички.

Швеция е организирана страна, възприемчива е за нововъведения. Въртят се слухове,ч е дори се стремят да си плащат данъците. Както твърди статистиката държавата живее без пари в брой – едва 2% от финансовите операции в кралството се извършват в кеш (в САЩ например 33%). Така че „плащането и регистрацията” с едно махване на ръка ще е за шведите просто „сбъднал се сън”. Кредитна карта, която никой няма да открадне. Мобифон, който няма да се загуби. Ключ от колата (къщата), който няма да се забрави в ключалката. Какво му е нужно още на човек за пълно щастие?

Пълен контрол над личността ли казахте? Ама вие какво, няма никакъв GPS в чипа, работи си в пасивен режим, само приема команди, а и то ако източникът е разположен на не повече от 15 сантиметра.

Прекрасно. И все пак нещо съмнява. И ни кара да се съмняваме. Направо да не вярваме.

На първо място има информация , че „от въпросната разработка се интересуват от DARPA”.

Агенцията Defense Advanced Research Project Agency, ако не сте в течение, е научно-изследователското подразделение на Пентагона. Машините за убиване, снабдени с изкуствен интелект, насекомите, които разпръскат вируси по полята на противниците, извършването на геномни мутации над растенията и последвалата им гибел и невъзможност за възпроизводство, „армиите от клонинги” – всичко това е тяхна работа.

На второ място „всичко това е изцяло в полза на потребителя и нямаме нужда от нищо в замяна, освен парите за услугата”. Тоест бизнес в чиста форма и нищо лично. Но и Pokemon Go ни се пробутваше като игра, създавана и разпространявана алтруистично. „Качвайте безплатно, играйте безплатно, не ни е нужно нищо. Освен координатите на геолокацията и снимките на местата, показвани на операторите на играта. Покемоните се разполагат там, където е нужно на потребителя. Да ловците на тези виртуални същества са милиони, но сред тях има и полицаи, и военни, че дори и депутати от Думата, правещи селфита с покемоните в много интересни за вражеските очи недостъпни места.

На трето място „в договора е написано, че личните данни на чипирания няма да се разгласяват и сигурността му се гарантира”. Както се казва, „на вратата на обора ми има написано нещо, ама там сено има”. Ще можем ли да ги съдим, ако нашите данни изтекат в интернет? А ще ви стигнат ли парите за съдебния процес? А търпението, за да изчакате присъдата? А живот, за да получите (или не, разбира се) компенсация?

Впрочем може и законодателството да се промени и това ще ви освободи изобщо от подаването на иск. Тайните днес се споделят лесно – споменете си как сложихте отметка последният път, когато ви питаха дали сте чели условията за ползване?

Какво е това „в чиповете няма GPS”? В тази фраза не стига една дума, която е ключова. Думата е „засега”. Ние не се притеснявайте, когато дойде време за нужния upgrade или update. Това е във ваш интерес: ами изведнъж се зашляете в Амазонската джунгла? Или на Еверест? Или в степите край Оренбург (така случайно, близо до някой ракетен силоз). Почакайте, идваме там с помощ за навигацията и прочее съвети.

Препоръките (а по-точно – заповеди) ще бъдат много важни, но ние ще ви съобщим навреме за инсталирането на допълнителните функции.

Технологиите като тази се развиват с хиперзвукова скорост. Ако вече съществуват химически агенти, сподавящи волята на човека (този „еликсир на истината), вече има основания да се подозира, че и с физическите „аргументи” по това отношение всичко е наред – в правилния момент нужният бит информация ще пробяга от имплантирания чип към нужната клетка на мозъка и ще приведе в действие нужния нерв.

И вие ще се почувствате като киборг, способен на всякакъв подвиг. Безпрекословно подчиняващ се на заповеди от вън и не занимаващ се с идиотски въпроси като „защо?”, „кому е нужно?” и „какво общо имам с това?

Фантастика, а?

Препоръчвам ви да изгледате „Матрицата” на братя (опа, съжалявам, сега те са сестри) Уашовски. Това задължително. Плюс „Универсален войник” на Ролан Емерих и „Терминатор – 2” на Джеймс Камерън. Можете да добавите още „Разрушителят” на Марко Брамбил. Много ли от показаното там остава неосъществено?

4000 чипирани шведи за трудовата петилетка на „Биокакс” – е по-добре така, вместо на децата да им е скучно и да почнат да поркат до откат и да шмъркат… Макар и… „биохакер” – това едва ли е случайна дума. В киберигрите на всички случайности са планирани предварително.

Превод: В.Сергеев