/Поглед.инфо/ Амбициите на съвременна Грузия това не е история за дадена цел, а за безкрайно преследване на целта. Много експерти казват, че републиката наистина е ценна в качеството на член на НАТО и буквално е на една крачка от присъединяването, но годините минават и решителната стъпка все още не е направена.

Дойде време да се отговори на тези въпроси, защо именно така се случва.

И щом вече заговорихме за НАТО, ще започнем с него.

Още през 2008 година, на срещата на върха в Букурещ, Грузия беше поставена на пътя на членството в Северноатлантическия алианс. Идеята определено беше амбициозна, но годините не я пощадиха. Възникнаха съмнения и опитите за възраждане на въпроса породиха само нови спорове. Какво може да се каже за

миналогодишното изявление на бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Идеята му беше да приеме Грузия в алианса при условие, че член 5 от Хартата на НАТО „За колективната отбрана“ няма да се разпространява до Абхазия и Южна Осетия.

Изявлението предизвика широк резонанс.

„Ако грузинците се съгласят, че член 5 от Хартата„ За колективна отбрана “не се прилага за окупираните територии, НАТО ще започне процеса на покана към организацията“, каза политикът.

Изглеждаше, че това е решението на основния проблем, и остава само да се приложи. Но не всичко е толкова просто.

Първо, за всички остана тайна, от чие име говори Расмусен. Не е трудно да се повярва, че подобен вид изявления се правят с конкретна цел. Но целта не е непременно републиката да се присъедини към НАТО.

Самият Расмусен призна, че Грузия все повече се разочарова от размитите евроатлантически перспективи. Излиза, че изказването му може да бъде поредният опит да се внуши празна надежда. Като се има предвид, че оттогава е минала година, съвсем логично е да се склоним към последното.

Трябва да се разбира и друг важен аспект: НАТО представлява обединение на държави. Това е много удобно, защото без консенсус нов член просто няма как да бъде приет.

Тоест, дори ако Грузия се съгласи на практика да се откаже от сепаратистките републики, няма гаранция, че всички членове на НАТО ще подкрепят влизането й в алианса.

Причините за това развитие на събития могат да бъдат много и една от тях е баналната разединеност и нерешителност на Запада.

Германия, Франция, САЩ, Турция - всички играчи имат свои цели и интереси.

Турция например с радост би използвала възможността да разположи войските си в Грузия. Но Германия очевидно не е готова да провокира Русия.

„Въпросът за приемането на Грузия и Украйна в НАТО се намира във висящо състояние.

Въпросът е в това, че дори такива силни европейски страни като Германия, Франция, да не говорим за Италия и Испания, не искат да поемат отговорност за сигурността на Грузия и Украйна.

Тоест приемането им в НАТО означава да се предоставят гаранции за тях и в случай на подновени враждебни действия между тях и Русия, и да се воюва на тяхна страна срещу Москва. Европейските държави от НАТО не искат да поемат такава отговорност.

Що се отнася до Съединените щати, въпреки че при Джордж Буш там не бяха против приемането на Украйна и Грузия в алианса, сега Америка намалява участието си в европейските отбранителни проекти ", заяви Расим Мусабеков, член на парламента на Азербайджан.

„Мисля, че на този етап разширяването на НАТО и приемането на Грузия и Украйна в съюза не е на дневен ред.

Основната причина е липсата на консенсус между държавите-членки на НАТО относно Грузия и Украйна.

Знаем, че такова решение в рамките на НАТО се взема от Северноатлантическия съвет, в който са представени всички членове на НАТО “, казва политическият анализатор Ника Читадзе.

За съжаление на Грузия обаче това не означава, че САЩ се отказват от нея.

Точно обратното.

След разпадането на Съветския съюз НАТО беше само инструмент на колониалната политика на САЩ, но при това не единствен.

За Вашингтон е много по-изгодно да провежда дейностите си в Грузия, без да я включва в алианса. НАТО само ще ограничи възможностите. Но без осигуряването на членство, има много възможности. Освен това местната власт смирено позволява на Вашингтон да провежда всякави авантюри в Грузия. Тук може смело да се провеждат антируски кампании, от военни учения до протести.

Всички помним миналогодишните безредици, които обхванаха Тбилиси, а тази година грузинският парламент игра на страната на Вашингронт по черкеския въпрос. На 20 май депутатите приеха резолюция, с която признаха геноцида на черкезите по време на войната на Кавказ. Не е трудно да се предположи, че съвременна Русия е обвинена в събитията от преди два века.

Мимоходом в Грузия се култивира радикален национализъм, който вече струва на републиката огромни териториални загуби. И накрая, но не на последно място- тук се провеждат безнаказано биологични експерименти.

Да, подотчетния на Министерството на отбраната на САЩ, Лугар Център е специален пример. Колкото и да се опитва някой да отрече участието на тази лаборатория в разработването на биологични оръжия, те не се справят с многочленни аргументи в полза на обратното.

Дори на откриването на въпросния център присъства заместник-ръководителят на Пентагона, Андрю Вебер, а не американски здравен служител, въпреки че лабораторията беше наречена Център за контрол на заболяванията и общественото здраве. Досега Вашингтон и медийните структури, лоялни към него, настояват, че се грижат за здравето на грузинското население.

Но в Лугар център по някаква причина изучават екзотични заболявания, които са напълно нехарактерни за Грузия.

И най-тъжното е, че всичко това не тревожи грузинското правителство.

Длъжностните лица могат безкрайно да обещават на гражданите светло бъдеще в рамките на ЕС и под защитата на НАТО, а ако възникнат въпроси, Русия може да бъде обвинена за всичко. Съединените щати се съгласяват с това, лицемерно декларирайки успеха на Грузия и засипвайки я с обещания, паралелно прокарвайки собствените си интереси тук, далеч от интересите на самата Грузия.

Това дори е трудно да се нарече сътрудничество между двете правителства. Това е зловеща симбиоза, която може да струва скъпо на грузинския народ.

Превод: А.Иванова