/Поглед.инфо/ Кремъл очаква конкретни предложения от Киев за евентуална среща между Владимир Путин и Владимир Зеленски. Москва подчертава, че ако Киев иска да започне да възстановява двустранните отношения, тогава Русия ще го приветства. Какви теми биха могли да присъстват в дневния ред на президентските преговори, ако такива се проведат?

В официалния или поне работен ред украинската страна трябва да предаде на Москва конкретни предложения за предложената среща на президентите на двете страни, заяви в петък прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. Той подчерта, че руската страна "чака да бъдат получени някои конкретни предложения". Но, заяви Песков, "засега няма нищо - нито на дневен ред, нито на каквото и да било".

От думите на представителя на Кремъл можем да заключим: топката отново се оказа на украинска страна, която, припомняме, беше инициатор на срещата между Путин и Зеленски. Според съобщения от кабинета на украинския президент Зеленски вече е възложил да се изработят някои технически подробности от хипотетичната среща на високо равнище. От своя страна Песков информира, че администрацията на президента на Русия и кабинетът на Зеленски поддържат постоянен контакт. Но тези съобщения се отнасят само до формата и мястото на срещата.

Основният въпрос остава извън скобите: какво всъщност могат да обсъждат лидерите на двете страни, като се има предвид последователно враждебното отношение на властите в Киев към Русия през последните седем години. В изявленията на Зеленски темата за конфликта в Донбас се чу почти веднага и в доста войнствен дух - руският президент беше помолен да се „срещнат навсякъде в украинския Донбас, където тече войната“. В отговор руският лидер препоръча Зеленски първо да се срещне с ръководството на ДНР и ЛНР, на което Киев категорично не е съгласен.

„Единственото нещо, което може да се каже, е дългогодишният призив на Русия да се придържа към Минските споразумения, както и обичайната празна реторика на Зеленски, че форматът на споразуменията трябва да бъде променен“, прогнозира бившият ръководител на правителството на ЛНР, политологът Марат Баширов. Едва ли руската страна ще обсъжда сериозно разширяването на Нормандския формат в Донбас, като привлече САЩ и Великобритания. Очевидно е също, че темата за разговор не може да бъде статутът на Крим, който не подлежи на ревизия.

Бившият министър-председател на Украйна Никола Азаров, въпреки критичното си отношение към политическите качества на Зеленски, смята, че има теми, по които украинският президент може да започне диалог. Първият възможен блок въпроси се отнася до търговско-икономическото сътрудничество и подобряването на търговията, каза Азаров. „Сега има голям дисбаланс. Въпреки, че обемът на търговията е спаднал рязко, въпреки това той остава значителен. Сега Русия, според мен, остава третата страна за Украйна по отношение на обема на търговията. А беше първата. И дисбалансът е много голям. Според мен около 3 милиарда от положителното търговско салдо в полза на Русия. Това е сериозен въпрос “, каза Азаров. Президентите могат да обсъдят и възможността за възстановяване на транзита на стоки от двете страни по въздух и по суша, добави президентът на украинския аналитичен център, икономистът Александър Охрименко.

В същия блок въпроси са взаимното вдигане на санкциите, например в областта на машиностроенето, минералните торове, смята Охрименко.

„Сега има куп забрани, които вредят и на двете страни“, оплаква се икономистът. Също така, според него, "има място" и при обсъждането на ситуацията по отношение на взаимно конфискуваното имущество, по-специално историята с украинската дъщерна банка на ВТБ, чиито активи са запорирани по искане на Киев. Охрименко добави, че премахването на взаимните забрани се изисква не само в икономическата сфера.

„Теоретично бихме могли да говорим за възстановяване на дипломатическите и културни връзки, премахване на черните списъци за творците“, предлага експертът. Но въпреки това, на първо място, фокусът на вниманието няма да бъде върху културата или политиката, а върху острите икономически проблеми, посочи украинският анализатор.

Втората тема за възможен разговор е държавният украински дълг на Русия в размер на 3 милиарда долара, прогнозира Охрименко. „Сега съденето е в ход, но всичко е в задънена улица. Препоръчително е да се намери компромис“, смята украинският икономист. Припомняме, че производството във връзка с дълга на Киев към Москва по еврооблигациите се проточва във Върховния съд на Лондон от 2016 г. Бившият премиер Азаров също вярва, че руската страна ще постави въпроса за спазването от страна на Киев на дълговите задължения като условие за по-нататъшен диалог.

Третият блок въпроси ще засегне такава болезнена тема за Украйна като транзита на въглеводороди и транспортирането на стоки, каза Азаров. „Транзитът на петрол и газ се извършва през територията на Украйна. Транзит на стоки. Сега всичко е под голям въпрос ”, каза източникът. Според бившия шеф на украинското правителство Киев няма да може да повлияе на завършването на строителството на "Северен поток-2", така че е малко вероятно тази тема да бъде повдигната на срещата на високо равнище на Путин и Зеленски. Но страните може добре да обсъдят състоянието на украинската Газопреносна система и нейното поддържане в изправност.

„Киев се опитва постепенно да превърне тръбопровода си в купчина метал. В същото време търсенето на газ за Европа нараства, независимо от наличието на “Северен поток-2”. Необходимостта от сухоземен газопровод, тоест украинската мрежа ще остане“, смята Азаров.

"Можем да очакваме, че ще говорим не само за глобалните проблеми, но и за проблемите на обикновените хора." - каза Азаров. Според него четвъртият въпрос трябва да бъде правната защита на гражданите на двете страни, предимно украинските мигранти в Русия.

„След държавния преврат Украйна методично унищожи цялата правна рамка за двустранни отношения с Русия през последните седем години. Можете да изброите стотици такива документи, включително тези, които се отнасят до правния статут на украинските граждани”, каза бившият премиер. “Милиони украинци продължават да работят в Русия. Например, човек работи на строителна площадка. Случва му се инцидент - как да се окаже помощ на такъв мигрант? И има много подобни примери. Някои от тях получиха разрешение за пребиваване, докато други не. Какъв е правният им статус сега? Това изобщо не е дефинирано”, посочи той. Следователно разговорите могат да говорят за възстановяване на споразуменията за правна защита, заключава бившият министър-председател на Украйна.

И накрая, според Азаров, петият въпрос може да бъде това, което изрази самият Зеленски, когато изрази готовността си да започне диалог с президента на Русия. Това е статутът на руския език в Украйна и позицията на каноничната украинска православна църква на Московската патриаршия. „Езикът и църквата далеч не са вътрешен въпрос. Но Зеленски някак си го повдигна от неразбиране. И не може да се повдига въпроса просто така, защото на него трябва да се даде сериозен отговор - както за дискриминацията на руския език, така и за потисничеството на каноничната църква“, подчерта бившият ръководител на украинското правителство.

„Фактът, че самият Зеленски предложи на Путин да обсъдят въпроса за Украинската православна църква, говори само за глупостта на киевския лидер: нека прочете Конституцията на Украйна, която ясно казва, че църквата е отделена от държавата“, коментира Баширов . Следователно, смята експертът, украинският президент трябва просто да спазва този принцип, а не да участва в играта на схизматиците срещу УПЦ. "Няма какво да се обсъжда и с руския език: нека бъде приет законът за равенството на двата езика, който трябваше да бъде приет отдавна", обобщи политологът.

Превод: В. Сергеев