/Поглед.инфо/ След като планираната за началото на декември миналата година среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп бе отменена, в отношенията между Москва и Вашингтон настъпи ледников период.

В продължение на пет месеца, само веднъж, на 1 март, Сергей Лавров и Майк Помпео разговаряха по телефона (инициативата беше от американската страна), обсъждайки ситуацията във Венецуела, а на 19 април директорът на Северноамериканския департамент на руското външно министерство Георги Борисенко съобщи, че „няма дати за евентуална среща между руския външен министър и американски държавен секретар Майк Помпео”.

На 1 май Лавров и Помпео отново говориха по телефона. На 3 май след много дълга пауза между руския и американския президенти се проведе телефонен разговор за период от час и половина. На 6 май Лавров и Помпео се срещнаха по време на срещата на Арктическия съвет, а седмица по-късно, на 14 май, американският държавен секретар пристигна в Сочи, където след продължителни преговори с Лавров го прие и Путин. Стана известно, че американската страна иска лична среща на Доналд Тръмп с Владимир Путин, която ще се проведе през юни на срещата на високо равнище на Г-20 в Осака.

Коментирайки резултатите от всички тези преговори, страните говорят само за „полезна обмяна на мнения“ и споразумение за „продължаване на контактите“, което на дипломатически език означава „не е договорено нищо“. Що се отнася до контактите между Лавров и Помпео, е изяснено, че е говорено единствено за Венецуела и едва при участието на Владимир Путин се обсъжда „по-широк кръг от проблеми” (Иран, Северна Корея, ядреното разоръжаване). Украйна, дори и да са я споменавали, е било накратко.

Необходимо ли е обаче да се провежда толкова интензивна поредица от преговори по нарастващо ниво със среща на лидерите на двете държави, планирана следващия месец, ако страните са заявили, че са останали на същите позиции, които са диаметрално противоположни? Не би ли било по-логично да се предположи, че ако не договорености, то приближаване към тях вече се вижда? И специалните сигнали, че Украйна остава на периферията на вниманието, също привлича особено внимание.

Във всеки случай, има много въпроси от взаимен интерес в руско-американските отношения. Ясно е, че един или друг компромис не може да се отнася само до един от въпросите, а трябва да бъде изчерпателен. В началото на президентския си мандат Доналд Тръмп го нарече „голяма сделка“ между САЩ и Русия.

Говоренето за „голяма сделка” стихна в Америка в разгара на скандала, предизвикан от опонентите на Тръмп около предполагаемото споразумение между него и Москва. Въпреки това, цялата кампания за „руския заговор” след доклада на специалния прокурор Мюлер се спука като сапунен мехур. Това даде на Тръмп свободна ръка, позволявайки му да говори за „изгубените две години на президентството” и да продължи контраатаката с оглед на президентските избори през 2020 година.

Много са въпроси, за които вероятно би било желателно американският президент да намери най-малкото общи точки с Русия - Венецуела, Иран, Северна Корея, търговският конфликт на САЩ с Китай. Смята се, че Украйна никога не е била сред приоритетите на Тръмп. „Украинският въпрос”, създаден от администрацията на Обама, е наследсто за президента Тръмп от неговия предшественик. И тъй като предизборната надпревара в Съединените щати всъщност е започнала, за Тръмп е важно да се покаже на международната сцена като „силен лидер“.

Очевидно е, че един от основните козове на изборната стратегия на Тръмп ще бъде Украйна, или скандалът около намесата на украинските власти в американските избори през 2016 г. на страната на Хилари Клинтън. В същото време, преценките за възможната „размяна” на Украйна за Венецуела или Иран, тоест, че двете сили ще си предоставят свобода на действие по отношение на тези страни, изглеждат примитивни и архаични. Минали са онези времена, в които се търгуват страни и народи, като пешки на шахматна дъска. Има и други причини, поради които тази „размяна“ ще бъде контрапродуктивна и за двете страни.

Контурите на „голямата сделка” са по-скоро видими там, където всяка от страните може да използва влиянието си върху съответните държави за да постигне компромис, приемлив от гледна точка на желаната нормализация на американско-руските отношения и международната ситуация като цяло.

Като пример, ще отбележим фразата на Майк Помпео на пресконференция след преговорите в Сочи на 14 май: „Ние не искаме никоя страна да се намесва във венецуелските дела, искаме венецуелският народ да получи своята демокрация, да се позволи на народа на Венецуела да избере своя лидер – независимо дали това ще стане господин Мадуро или някой друг”. Самият факт, че държавният секретар на САЩ допуска Николас Мадуро да остане на власт и признаването на тази власт от Съединените щати, създава предпоставки за компромис.

Някои възможности могат да се видят по отношение на изменението на съществуващото ядрено споразумение с Иран, за което сега Техеран не е съгласен.

Е, що се отнася до Украйна, където САЩ се радват на „голямо влияние”, вероятно би било полезно да се обмислят перспективите за превръщането му от патологично русофобско образование в неутрална държава в отношенията си с Руската федерация на принципите на прагматизма, без да се засягат правата на руснаците и рускоговорещите граждани в районите на компактното им пребиваване ( „На териториите трябва да бъде даден специален статут, както е посочено в минските споразумения”, да цитирам Кърт Волкър).

И ние отбелязваме, че „голямото влияние” на САЩ в Украйна никога не е било абсолютно. Порошенко като нинджа често намираше начини да се отклони от препоръките на Вашингтон. И беше невъзможно да не видим, че опашката контролира кучето. В резултат на това САЩ въведоха нови санкции срещу Русия, Тръмп бе принуден да отмени срещата с Путин, а Европейският съюз разшири санкциите срещу Русия, въпреки че преди провокацията в Керченския проток всичко това не беше предопределено. И тогава Русия на практика замрази всички контакти със Запада по украинския въпрос.

Накрая Порошенко си тръгна. Все още не се знае какво е наумил Зеленски. Ето защо е възможно, заедно с приключването на разследването на Мюлер, смяната на властта в Украйна да се превърне в още един фактор, повлиял на активирането на руско-американския диалог едва седмица след като станаха известни резултатите от украинските избори. Просто американците имат какво да предложат на Москва в замяна, за да помогнат за разрешаването на важните международни въпроси за администрацията на Тръмп.

Превод: В.Сергеев