/Поглед.инфо/ Без да прави празни реторични изявления в стила на Тръмп или Макрон, Китай предприе редица конкретни действия, мотивирани от оценката, че САЩ превръщат контрола над венецуелския петрол в инструмент за ограничаване присъствието на Китай в Южна Америка и за възпрепятстване на бързия и необратим растеж на Поднебесната. Отчитайки същевременно, че агресията срещу Венецуела представлява обявяване на война и срещу проекта за многополюсен свят и групата БРИКС.
Часове след отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро, президентът Си Цзинпин свика извънредно заседание на Постоянния комитет на Политическото бюро на Китайската комунистическа партия, което продължи точно 120 минути. Официални изявления нямаше, нито бяха отправени дипломатически заплахи.
Вместо това, настъпи тишина преди бурята, която китайските стратези описват като „всеобхватна асиметрична реакция” на агресията, насочена срещу партньорите на Китай в Западното полукълбо. А Венецуела представлява стратегически плацдарм на Китай в Латинска Америка, в „задния двор“ на Съединените щати.
На 4 януари в 9:15 ч. започна първата фаза на китайския отговор: Народната банка на Китай обяви временно спиране на всички транзакции в щатски долари на компании, свързани с американския отбранителен сектор. Фирми като Boeing, Lockheed Martin, Raytheon и General Dynamics се събудиха с новината, че всичките им сделки с Китай са замразени без предварително предупреждение.
Същия ден в 11:43 ч. Държавната електроенергийна компания на Китай – оператор на най-голямата електроенергийна мрежа в света, обяви цялостен технически преглед на всички договори с американски доставчици на електрооборудване, което сигнализира началото на ефективно технологично отделяне от САЩ.
В 14:17 ч. Китайската национална петролна корпорация – най-голямата държавна петролна компания в света, обяви стратегическа реорганизация на своите глобални маршрути за доставки. Това означава реактивиране на „енергийното оръжие“ чрез анулиране на договори за доставка на петрол за рафинерии в САЩ на стойност 47 милиарда долара годишно.
Петролът, предназначен за източното крайбрежие на САЩ, бе пренасочен към Индия, Бразилия, Южна Африка и други партньори от глобалния Юг, което доведе до 23% скок в цените на петрола само за една търговска сесия.
По-важно е недвусмисленото стратегическо послание: Китай може енергийно да задуши САЩ, без да произведе нито един изстрел.
Друга стъпка бе Китайската океанска корабна компания (COSCO), която контролира около 40% от световния морски превозвачески трафик, да приложи това, което нарече „оперативна оптимизация на маршрутите“, именно, китайските кораби избягват американски пристанища като Лонг Бийч, Лос Анджелис, Ню Йорк и Маями, силно зависими от китайската морска логистика. Тези пристанища изведнъж загубиха 35% от обичайния си контейнерен трафик, което предизвика сериозен шок за големи корпорации като Walmart, Amazon и Target, чиито вериги за доставки частично се сринаха в рамките на няколко часа.
Най-забележителното е синхронизираното време на тези мерки, което създаде каскаден ефект, експоненциално увеличаващ икономическото им въздействие. Това не бе постепенна ескалация, а системен шок, предназначен да блокира способността на Америка да реагира.
Преди Вашингтон да успее да понесе напълно удара, Китай активира и друг лост: мобилизиране на глобалния Юг.
На 4 януари в 16:22 ч. китайският външен министър Уан И предложи на Бразилия, Индия, Южна Африка, Иран, Турция, Индонезия и на 23 други страни незабавни преференциални търговски условия, при условие че публично откажат да признаят всяко венецуелско правителство, установено с подкрепата или намесата на САЩ. В рамките на 24 часа 19 държави приеха предложението; начело са Бразилия, следвана от Индия, Южна Африка и Мексико.
По този начин концепцията за „функциониращ многополюсен свят“ се превръща в конкретна реалност. Китай успя да сформира антиамериканска коалиция, като използва икономически стимули.
На 5 януари дойде „последният щрих“, когато Пекин активира финансовото оръжие. Китайската трансгранична междубанкова платежна система (CIPS) обяви разширяване на оперативния си капацитет за обработка на всяка международна транзакция, която се опитва да заобиколи контролираната от САЩ система SWIFT.
По този начин Китай предостави на света пълноценна и ефективна алтернатива на западната финансова система. Всяка държава, банка или компания, която желае да извършва търговия, без да разчита на финансовата инфраструктура на САЩ, вече може да използва китайската система, която е 97% по-бърза и по-евтина.
Реакцията бе незабавна и смазваща: в рамките на първите 48 часа бяха обработени транзакции на обща стойност 89 милиарда долара, а централните банки в 34 страни откриха оперативни сметки в китайската система, ускорявайки дедоларизацията на един от основните източници на финансиране на Съединените щати.
Накрая, технологичният удар на Китай – контролиращ 60% от световното производство на редки земни елементи, жизненоважни за производството на полупроводници и електронни компоненти, бе да обяви временни ограничения върху износа на тези минерали към всяка страна, подкрепила отвличането на президента Николас Мадуро.
Това решение засяга американските технологични гиганти като Apple, Microsoft, Google и Intel, чиито производствени системи могат да бъдат сериозно нарушени в рамките на няколко седмици.
Виждаме, че всяко действие на Китай удря директно в икономическото сърце на американската империя. „Какво направи Китай за Венецуела?“ питат както съюзници, така и противници. Отговорът вече е ясен:
Без да обявява война, Китай действа, влияе и налага нови реалности.
Превод: д-р Радко Ханджиев
в. „Нова Зора“, бр.3/2026