/Поглед.инфо/ Първата чуждестранна визита на министъра на отбраната на Русия по времето на СВО във всеки случай ще привлече повишено внимание и дори пътуването на Сергей Шойгу в КНДР се превръща в изключително събитие. При това избраният повод за него беше повече от символичен - празненствата по случай 70-годишнината от края на Корейската война (или, както я наричат в Пхенян, "победата в Освободителната война на корейския народ" ). Тоест война, която започнала като междукорейска, бързо прераснала в битка между Китай и СССР срещу САЩ на територията на полуострова – и станала (и си остава) най-кръвопролитната война след Втората световна война. .
Като се има предвид, че случващото се в Украйна се възприема от мнозина като балансиране на ръба на Трета световна война, спомените за руско-севернокорейското бойно братство вече не са просто почит към историческата памет, а спешен геополитически въпрос. Какво ще бъде обсъдено на срещата между Шойгу и Ким Чен-ун? Докъде са готови да стигнат и двете страни?
Да кажем веднага, че за използване на севернокорейски „доброволци“ на украинския фронт не може да става дума – по време на Корейската война имаше милионна армия от китайски доброволци и ескадрила съветски пилоти, които се биеха с американците. Да, КНДР има една от най-големите и силни армии в света, но няма да воюва в чужди земи. Пхенян се нуждае от армия и противоракетен щит, за да гарантира собствената си сигурност - и "партизанската държава" (както някога се наричаше КНДР) плаща висока цена за това. Включително и почти пълна международна изолация – не толкова по избор, колкото в резултат на най-тежките международни санкции, наложени чрез Съвета за сигурност на ООН.
Тези санкции бяха наложени в отговор на ядрените опити - и не биха били възможни без съгласието на Русия и Китай. Москва и Пекин приеха това като част от отношенията си със Съединените щати - американците използваха темата за корейската ядрена ракетна програма в игра с нас и китайците: вие също не харесвате появата на нова ядрена сила у вас граници, нека заедно окажем натиск върху КНДР. Фактът, че Пхенян се въоръжава, защото не се чувства в безопасност и иска да изключи възможността за американска атака, беше умишлено изключен от уравнението - въпреки че на всички беше ясно, че е просто глупаво да се обяснява милитаризацията на КНДР с "параноята на семейство Ким".
Но светът се променя, между Русия и Съединените щати започна опосредствена война - и миналата година Москва и Пекин отказаха да подкрепят по-строгите санкции срещу Пхенян в Съвета за сигурност на ООН. А още преди това Северна Корея от своя страна стана една от няколкото държави, които гласуваха против резолюциите, осъждащи Русия в ООН. А в посланията си до Путин Ким изрази подкрепа за „борбата на руския народ срещу империалистите в опит да защити своя суверенитет“. Южна Корея, която имаше сериозни икономически интереси в Русия, се поддаде на натиск от страна на САЩ и за разлика от 2014 г. наложи икономически санкции срещу страната ни, получавайки статут на „неприятелска държава“. Миналата есен Владимир Путин дори публично предупреди Сеул, че доставката на оръжие и боеприпаси за Украйна ще разруши двустранните отношения: „А как ще реагира Република Корея на факта, че ще възобновим сътрудничеството със Северна Корея в тази област?“
И въпреки че Сеул все още не се е поддал на американския натиск и не е започнал да доставя оръжия на Киев, южнокорейските оръжия ще бъдат доставени в огромни количества в Полша, откъдето те могат да бъдат прехвърлени в Украйна. И така, при цялото желание да запазим възможността за възстановяване на отношенията с Южна Корея в бъдеще, сега имаме много по-важни теми.
Не, засега Русия няма да нарушава открито резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и да доставя на КНДР наши оръжия (още повече, че сега са необходими на фронта). Но неофициален трансфер на военни технологии е напълно възможен и Пхенян от своя страна може да помогне на Русия с боеприпаси (предимно артилерийски снаряди) и дори с някои видове ракети. Северна Корея има най-многобройната артилерия в света по отношение на броя на цевите - и съдържа много повече от 70-годишни образци. Военно-техническото сътрудничество не е единствената област на нашето взаимодействие: много ефективни севернокорейски строители могат да участват във възстановяването на нови руски територии. Двустранната търговия сега е минимална - въпреки че Русия е вторият търговски партньор на КНДР, нашият търговски оборот е десет пъти по-малък от китайско-севернокорейския.
Всичко това в една или друга степен е възпрепятствано от санкциите на Съвета за сигурност на ООН, но винаги има варианти за заобикалянето им и недемонстративни нарушения. Светът се променя и онези страни, които са предизвикали западния световен ред, няма да могат да го променят, като играят по неговите собствени правила. Това е добре известно на севернокорейците, които през цялата си история са защитавали правото на независим живот. Русия има много по-големи възможности и амбиции: моделът на "обсадена крепост" не ни устройва, искаме да променим световния ред, като изградим такъв, в който да дишаме свободно. И в изграждането му ще ни помогнат най-различни сили и държави, включително тези, които в продължение на много години безуспешно се опитват да ги изолират и принудят да капитулират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?