/Поглед.инфо/ Ден на скръбта се отбелязва в Русия - Великата отечествена война започва преди 78 години. Възможно ли е било да се забави? Имаше ли СССР шанс да подходи към войната по-подготвен, с изградена линия на отбрана и пълен контрол над Черноморските проливи? Или пактът Молотов-Рибентроп е безсмислена „сделката с дявола“?

Всеки човек в нашата страна е свързан с нещо лично с Великата отечествена война. Но над личното ниво остават въпроси, които предизвикват непримирими идеологически спорове. Един от тях е колко е било реалистично да се раздели сферата на влияние между Германия и СССР и да се отложи началото на голяма война с още няколко години.

В този контекст обикновено се припомня пактът Молотов-Рибентроп, след подписването на който границите на СССР се преместиха далеч на запад. И си спомнят как примерът е най-вече отрицателен. Има причини за това, но си заслужава да се подчертае: разделението на сферите на влияние по онова време е било нормално и се практикува от всички страни, включително и с така наречената демократична структура. Нито Чърчил, нито Рузвелт виждат нещо лошо в това, макар че последният има своя собствена визия (свободният пазар принадлежи на Америка, а нека останалите отидат в небитието.).

И една малка част от Литва

Самият пакт обикновено се свежда до съдбата на граничните държави - Полша и балтийските държави. Споразумението между Москва и Берлин се счита за "конспирация", която само за кратко забавя началото на войната между Третия райх и СССР, и е един христоматиен пример за решаване на съдбата на трети страни и народи без тяхното участие, въпреки че аналогичното споразумение между Сталин и Чърчил в Ялта по някаква причина не е поставено в редицата. В същото време то е същото не по същество, а по форма: процентите на влияние, написани на картата и на хартия в една или друга страна. Политиката по това време е точно това.

Споразуменията между Москва и Берлин са несъвършени и непрекъснато коригирани. „Търговия със Сувалки” е пример за това. В един от секретните протоколи Германия отказва да претендира за част от Литва, а СССР обещава да ѝ изплати компенсация в размер на 7,5 милиона златни долара (от които една осма в цветни метали, а останалите са златни, като се приспаднат предварително договорените германски търговски плащания).

Някои сталинисти смятат този документ за фалшив на основание, че посланикът Шуленбург, който го е подписал, се нарича "фон", а американските долари се използват като еквивалент на германски марки. Но това е аргументацията на любителите. Германският посланик в Русия е Фридрих-Вернер Ердман Матиас Йохан Бернхард Ерих, граф фон дер Шуленбург, а американският златен долар е световен еквивалент още тогава. За да се създаде стабилизационен фонд, по заповед на президента Рузвелт, дори американските златни бижута са масово конфискувани, а специалните екипи на Тайните служби на Министерството на финансите се размотават из САЩ като продотряди по време на военния комунизъм.

Така исторически литовският регион наистина е бил закупен от нацистка Германия. В резултат на това се появи Белостокският край на Белоруската ССР, а литовското население на Сувалки е изпратено в тогавашната независима Литва, която, между другото, спасява мнозина от тях.

В същото време има две пряко противоположни оценки за последиците от присъединяването на Западна Украйна и Западен Беларус към СССР, включително Сувалки.

От военна гледна точка границата на СССР се движи далеч на запад и приема различна конфигурация. На теория това е правилно. Но около пет години преди това в покрайнините на старата граница е създадена укрепената „линия Сталин“, а новата линия, включително балтийските държави, е неподходяща за отбрана. Всъщност линията на отбраната изобщо не е издигната там, тъй като тези граници първоначално са приети за временни.

Чрез Бялисток голяма част от германските войски преминаха през 1941 година. Именно там бяха концентрирани големи части от съветските бронирани дивизии. И в Сувалки и по-нататък в Гродно те бяха в състояние неочаквано да окажат съпротива на германците.

Мечтата за проливите

Друг пример от същата серия е така наречената Соболева акция. Паралелно със събитията в балтийските държави през ноември 1940 г. в София пристига генералния секретар (имаше такава позиция, нещо като първи заместник-министър на специалните задачи) на НКИД на СССР Аркадий Соболев, който представи предложение от 12 точки от съветското правителство до цар Борис III. Те са формулирани не като ултиматум като аналогичните предложения към балтийските държави, но същността е приблизително същата.

СССР гарантира на България „подкрепа на нейните национални стремежи” в Македония и Тракия, както и „всякаква, включително военна помощ” в случай на военни действия в Средиземно море. Кралица Йоана Савойски твърди, че в отговор на това се е изисквало съветите да наемат морската база Бургас.

Като еманация на Руската империя, СССР си поставя стари цели - контрол над проливите. За Сталин те са един от външнополитическите фетиши, от които той не се отказва, а България е слабата връзка - шансовете за подчиняването ѝ са счетени за добри.

За Берлин подобни амбиции на Москва на юг са пълна изненада. Германците ги наричат "преувеличени искания на Сталин".

Междувременно подкрепата на обикновените българи надминава всички очаквания на Москва и Коминтерна. Буквално за няколко дни са събрани от 350 000 и до 1,5 милиона подписи с искането към цар Борис и премиера Богдан Филов да се присъединят към пакта със СССР. Дори пламенните противници на социализма в България признават, че това е невероятен резултат, а самият цар Борис по-късно казва, че „би предпочел да абдикира и да се хвърли в ръцете на Русия, въпреки че това означава болшевизация на България“.

Въпреки това премиерът Филов обвинява комунистите в намесата във вътрешните работи на България, а съветският посланик в София получава обширен и невероятно дълъг текст в отговор, от който следва учтив отказ.

Месец и половина по-късно Филов, под претекст за лечение, заминава за Австрия, където Рибентроп го принуждава да се присъедини към Тристранния пакт.

В историята на разузнаването има схващане, че „Соболевата акция” е преждевременна. В Балтийските страни подкрепата на СССР също е огромна, и това се показва от изборите за местните парламенти. Първо, външен натиск беше оказан върху Латвия, Литва и Естония, а след това бяха проведени демократични избори. В България такъв сценарий е противопоказан: местната левица може самостоятелно да свали и цар Борис, и прогерманският премиер Филов, а Соболевата акция дава обратен резултат, като пусна националистически механизми в обществото: България е под натиск, затова ще направи обратното. Може да се смята за грешка на съветската дипломация, но за виновен е обявен Георги Димитров, който е лично порицан от Сталин.

Финландия е отделна история

Германците по всякакъв начин провокират действията на СССР срещу финландците, тъй като това би осигурило рязко отрицателна реакция от „демократичния блок”. Финландия внимателно спазва имиджа на демократична държава, премахвайки дори намеците на профашистката идеология от обществено ползване. Затова тя винаги е имала избор: или тя е на страната на демократичната коалиция, или е с Берлин.

Близостта до „горещата линия“ не позволи на Манерхайм да се държи като Франко, т.е. да води за носа всички наоколо. На теория той би могъл да се съгласи с исканията, които Москва първоначално излага към него (Карелския провлак, Западна Карелия, Рованиеми и Петсамо в замяна на част от съветската Лапландия), без да довежда ситуацията до крайности. Но маршалът решава да последва принципите си, като разчита предимно не на германците, а на демократичната коалиция.

От гледна точка на Манерхайм и останалата част от шведския елит на Финландия, Англия и Франция трябва да обявят война на СССР. Но Лондон и Париж и за Полша не правят нищо особено, въпреки че имат реално споразумение за военна помощ с нея, а тук за някаква Финландия, нищо, че е демократична….

Да, Зимната война не е красива история за имиджа на СССР. Но по това време в Източна Европа вече се е образувал светът, който е станал предпоставка за началото на голямата война (с някои изключения). Както е известно, началото на неговото формиране е денят в който „демократичната коалиция” дава Чехословакия на Хитлер. Впоследствие опитът от разделянето на чужда територия е творчески разработен от почти всички участници в събитията - и този опит може да се счита за неуспешен за всички страни.

Изводът е следният: никога не може да се създаде идеална конфигурация на границите чрез тайни споразумения. Оказва се, че това е само подготовка за фронтова линия - за някой по-добра, за някой по-лоша, но винаги е само трамплин за офанзивата. Войната в резултат на такива преговори е неизбежна.

Превод: В.Сергеев