Трите основни организатори на лагера "Да" - президентът Реджеп Тайип Ердоган, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД) - описват пакета от конституционни промени като последна възможност за спасяване на бъдещето на Турция за стабилност, просперитет и т.н. Те твърдят, че одобрението на тези промени ще помогне на Турция да разреши всичките си проблеми, по-специално с тероризма.
Лагерът "Не", чийто основен двигател е основната опозиционна Народно-републиканската партия (РНП), описва предложените изменения като последната стъпка преди създаването на еднолично управление за сметка на изоставяне на постигнатите през последния век демократични постижения на страната. Те отправят предизвикателство към лагера "Да" с аргумента, че тези промени не се отнасят до най-неотложните проблеми на Турция, а само касаят амбициите Ердоган да получи още по-голяма власт.
Между другото друга заинтересована страна от лагера "Не", концентрираната върху кюрдския въпрос Народна демократическа партия (ДНП) - която събра повече от 5 милиона гласа в последните общи избори - не е в състояние да организира ефективна кампания, тъй като двамата й съпредседатели Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг, както и десетина от нейните депутати, бяха хвърлени в затвора в края на 2016 г.
Сред много други промени, в основата на измененията е премахването на поста на министър-председателя и определянето на избрания от народа президент като единствен елемент на изпълнителната власт. Тежестта на президента при назначенията на ключови държавни бюрократи, включително и в органите на съдебната власт, ще се увеличи, а възможностите за проверка на изпълнителната власт от страна на парламента ще бъдат отслабени. Президентът Ердоган окачестви тази нова система като "турски модел."
Какъвто и да е резултатът от референдума, сигурно е, че Турция ще влезе в нова ера. Ако спечели "Да", страната ще влезе в една нова реалност, пълна с въпроси. Въпреки, че основната същност на пакета ще влезе в сила през 2019 г., ефектът от резултата от референдума ще започне да се спазва още в деня след гласуването.
Ако "Не" спечели, един от най-важните въпроси е дали резултатът ще бъде приет и демократично спазван. Един президентски съветник наскоро заяви, че проектът за президентска система няма да бъде захвърлен, а по-скоро ще бъде въведен след необходимите промени. Независимо от това, опозицията със сигурност ще претендира за голяма победа, въпреки всички трудности в процеса на трудната кампания, ако спечели "Не".
Връзките с ЕС
Няма съмнение, че резултатът ще бъдат внимателно наблюдаван на Запад и в останалата част от света, в опит да се разбере до какви политически последици ще доведе. Един от най-важните фактори в периода след референдума ще бъде дали президентът Ердоган ще предприеме някакви конкретни стъпки за съживяване на връзките между Турция и ЕС.
Интензивността и тонът на критики на Ердоган към ЕС като цяло и на някои на неговите видни членове като Германия и Холандия намаля през последните дни.
В допълнение заместник-министърът Мехмет Шимшек, министърът на икономиката Нихат Зейбекчи и малкото останали проевропейски фигури в турския кабинет все по-често цитират важността от поддържането на връзките между Анкара и Брюксел непокътнати, заявявайки, че двете страни се нуждаят един от друг. Вицепремиерът Нуман Куртулмуш каза късно на 10 април, че от ЕС ще "със сигурност ще промени позицията си" към Турция след гласуването и ще "седнат около една маса" с Анкара.
Прагматично завръщане?
Такъв дебат увеличава надеждите за ново прагматично завръщане от Ердоган, за да бъде направен нов старт с Брюксел и някои страни-членки на ЕС. Но има различни виждания за потенциални сценарии.
За някои от тях победа за "Да" ще облекчи условията за връщане към прагматичен план между двете страни, доколкото, по-облекчен и освободен, Ердоган може да започне нов процес с Брюксел.
Други обаче припомнят наскоро излезлия доклад на Венецианската комисия, който остро критикува предложените конституционни промени, и заявява, че приемането и прилагането им може да задължи ЕС да преразгледа статута на Турция като пълноправен кандидат за членство. Ако спечели "Не", лагерът "Да" вероятно ще обвини ЕС и целия Запад, което ще направи помиряването във връзките много по-трудно. Много е вероятно видни фигури от правителството, както и президентът Ердоган, да обвинят Запада в съюзяване с терористичната организация на фетхулаистите (ФЕТО) и други групи за блокиране на промените в конституцията.
Въпреки това има и друга страна на монетата. Щетите за връзките между Турция и ЕС до момента са толкова тежки, че няма да има много желание от страна на Брюксел за бързо възстановяване на отношенията с турското правителство в случай на какъвто и да е резултат, поне до изборите в Германия тази есен.
Потенциалното одобрение на измененията със сигурност ще подтикне ЕС да разгледа внимателно кандидатурата на Турция и степента, в която тя продължава да отговаря (или не отговаря) на критериите от Копенхаген. Това означава, че прагматичното връщане към нормалността в отношенията Анкара-Брюксел не може да бъде като незабавно, както някои членове на правителството предвиждат.
---------------------------
Серкан Демирташ, в. "Хюриет дейли нюз"
Анкара / Турция
