/Поглед.инфо/ Нещо като размразяване се очертава в руско-американските отношения - поне такива изводи могат да се направят след позвъняването на Джо Байдън към Владимир Путин. Американският президент покани руския си колега да се срещнат на неутрална територия и да се обсъдят натрупаните проблеми. За какво ще говорят лидерите на двете страни и какво ще попита Байдън Путин?

„Владимир Путин пита: „Хей Джо, слушаш ли ме?“ Това е заглавието на статия в американското издание “Нюйоркър”. Натрупването на руски войски по границата с Украйна, драмата "Навални страда в затвора" и дори подписването на закона за президентските мандати - всичко това, според автора на статията, е направено с цел привличане на вниманието на Джоузеф Байдън. Твърди се, че така Русия се опитва да се върне във фокуса на американската политика.

Именно от тази гледна точка повечето западни медии представиха последните стъпки на Владимир Путин. И така - Джо чу, Джо се обади, Джо се съгласи да се срещне с руския президент, за да обсъдят въпросите от взаимен интерес.

Джо не чу, но усети

Всъщност всичко беше малко по-различно. И така, руският президент беше този, който чу американския (по-конкретно "да"-то на Байдън на въпроса дали смята Путин за убиец), след което стана очевидно, че Вашингтон вече не възнамерява да спазва червените линии в двустранни отношения. И не само на ниво реторика, но и на ниво реални дела - например в Украйна, където САЩ провокират Киев да размрази конфликта в Донбас.

А в Русия (за разлика от заигралите се американци) добре осъзнават, че подобно пресичане на червени линии може да доведе до много сериозен конфликт, който излиза извън границите на Украйна. Москва няма да го инициира, няма нужда от такъв конфликт. Ето защо руските власти се опитват да отрезвят американските, като им напомнят за червените линии.

Например резките изявления за последиците от украинското настъпление. „Началото на военните действия е началото на края на Украйна. Това е самозастрелване - изстрел не в крака, а в слепоочието“, обясни Дмитрий Козак, заместник-ръководител на президентската администрация. А министърът на отбраната Сергей Шойгу описа мащаба на ученията в граничните с Украйна руски територии. „В рамките на три седмици две армии и три формирования от Въздушно-десантните сили бяха успешно разположени до западните граници на Русия в районите за изпълнение на мисии за бойна подготовка“, каза той.

В резултат на това Джо не чу, но усети, че въздухът очевидно мирише на гняв - не само украински, но и американски. В крайна сметка САЩ се озоваха на кръстопътя между две лоши решения.

Ако Москва наистина накаже Киев за опита да организира клане на жители на Донбас и САЩ се намесят, тогава това ще създаде риск от пряк руско-американски военен сблъсък, което нито американските генерали, нито политици, нито самият Байдън ще направят. „Ако Америка иска да се противопостави на Русия, това е само по въпрос от екзистенциално значение. Да се дърпа дяволът за опашката над Украйна е изключително рискована работа с ограничени ползи за САЩ и със сигурност не носи екзистенциално значение за Америка “, пише “Нешънъл Интерест”.

Ако САЩ обявят пас, тогава съюзниците и враговете на Вашингтон ще направят изводи, които са неблагоприятни за Вашингтон. Първите ще бъдат разочаровани от стойността на американските гаранции, докато вторите ще се настървят от американската слабост. „Въпросът не е само в Украйна - международните залози са още по-високи. Ясно е, че Китай следи отблизо как Западът реагира на нещата в Източна Европа - в крайна сметка американците се опитват да подкрепят независимостта на Тайван по същия начин “, каза бившият командващ НАТО в Европа Джеймс Ставридис.

След като осъзна цялата пагубност на този кръстопът, американският президент реши, очевидно, да не позволи появата му. Затова се обади на своя руски колега и се съгласи с по-ранното предложение на Путин да се срещнат и поговорят лично, за да се получи „стабилно и предсказуемо партньорство“ между Русия и САЩ.

Затворен режим, на неутрална територия

Предполага се, че срещата ще се проведе в неутрална държава (вероятно във Финландия) през следващите месеци. Вярно е, че е малко вероятно тя да се проведе изцяло под камерите (както предложи Владимир Путин) - Байдън не се нуждае от открит разговор с руския лидер. Всъщност в този случай съюзниците и членовете на партията на Байдън ще видят, че дядо Джо няма много силни козове за такава комуникация.

Като цяло Москва е малко вероятно да настоява за открити преговори без задкулисни сделки (както навремето иска президентът на САЩ Удроу Уилсън). Кремъл се нуждае от среща с конкретни резултати, а не от демонстрация или публично бичуване на Байдън.

Темите за бъдещите преговори са очевидни и повечето от тях са очертани в прессъобщението на Кремъл по телефонните разговори. „Джоузеф Байдън изрази интерес към нормализиране на състоянието на двустранния път и установяване на стабилно и предсказуемо взаимодействие по такива остри проблеми като осигуряване на стратегическа стабилност и контрол на оръжията, иранската ядрена програма, ситуацията в Афганистан и глобалните климатични промени“, се казва в тях. Освен това страните ще обсъдят Украйна и Китай. По инициатива на Байдън несъмнено ще бъде поставен въпросът за "кибератаките" на Русия срещу САЩ и западните страни, както и съдбата на Алексей Навални.

Стратегически и регионални въпроси

Стратегическата стабилност и контрол над въоръженията винаги са били спасителният пояс на руско-американските отношения. Всеки път, когато тези отношения стигат до задънена улица, когато Москва и Вашингтон се опитват да намерят общ знаменател поне по някакъв въпрос, те говорят за стратегически контрол над въоръженията.

Изглеждаше, че кръгът се е скъсал през 2016 г., след пристигането на Доналд Тръмп, който провеждаше външна политика с помощта на сила и заплахата от сила, следователно той извади САЩ от всички споразумения, които ограничаваха американската мощ и възможността за нейното проектиране. При Байдън обаче кръгът беше закърпен - настоящият американски президент (чиято външна политика се основава на класическите принципи на комбиниране на мека и твърда сила, както и на отношенията със съюзниците) разшири без проблем договора СТАРТ-3, а също изрази интерес към по-нататъшни дискусии относно стратегическата стабилност.

Не по-малко стратегически въпрос за Вашингтон е конфликтът му с Пекин. Редица американски експерти пишат, че като провеждат политика на едновременно ограничаване на Китай и Русия, САЩ по този начин само укрепват първите, като отхвърлят вторите. И че е необходимо да се търси общ език с Русия, да се обърне към Запада, дори да се признае по някакъв начин - и по този начин да се отдалечи от съюза с Китай.

Иранският ядрен въпрос е интересен за САЩ и Русия. Администрацията на Байдън се опитва да съживи ядрената сделка с Иран и се сблъсква с редица пречки по пътя си. Сред тях са саботажът от собствените му съюзници (Израел, който се опитва да провокира Техеран към военни действия) и укрепването на преговорните позиции на Иран след сключване на споразумение с Китай, което предвижда стотици милиарди долари китайски инвестиции в Ислямска република и накрая простото недоверие на аятоласите към американците. Следователно Москва вероятно ще бъде помолена да помогне по някакъв начин Иран да бъде убеден да преговаря.

Америка се нуждае и от помощта на Русия по афганистанския въпрос, където САЩ се борят да изпълнят сделката си с талибаните. Изтеглянето на американските войски от тази страна трябваше да приключи през май, но вече беше отложено за септември. Съдбата на американските съюзници в Кабул също е под въпрос - талибаните, разбира се, обещаха да не ги бесят по стълбовете след победата, но Вашингтон се съмнява, че ще спазят думата си. Русия от своя страна има сериозно влияние върху талибаните - и американците ще се опитат да използват това влияние.

Естествено, помощта на Русия не може да бъде безплатна по отношение н Китай, Иран и Афганистан. Като „плащане“ САЩ могат да предложат деескалация на ситуацията в Украйна и като цяло връщане към политиката на Тръмп да не се разпалват конфликти в постсъветското пространство.

Теми и доверие

Освен това има две теми, които Байдън ще трябва да обсъди, както се казва, за пред хората. И ако въпросът за кибератаките може да бъде ограничен само до кратка дискусия от поредицата "Защо хаквате американските компютри?" - "Имате ли доказателство, че сме ние?" - „Само „хайли-лайкли”, -„ Е, когато се появят доказателствата, тогава ще поговорим“, темата за Навални може да провали срещата, както провали преговорите на европейския комисар по външна политика Жозеп Борел по време на посещението му в Русия. Руските власти смятат тази тема за чисто вътрешнополитическа.

Вярно е, че дори САЩ и Русия да са в състояние да заобиколят „темите“, срещата между Байдън и Путин едва ли ще бъде конструктивна. Всички гореспоменати реални теми са интересни за Москва, но ще бъде много трудно да се преведе този интерес на хартия. Основният проблем е, че подобни дискусии изискват поне минимално ниво на доверие в двустранните отношения. И сега такова просто не съществува - американският елит е толкова антируски, че се противопоставя на „сделки с режима на Путин“ като такъв. Русия няма гаранции, че договорената и дори подписана сделка с Байдън няма да бъде денонсирана или променена (а Конгресът има такива правомощия) веднага след завръщането на американския президент в САЩ.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели