/Поглед.инфо/ Джо Байдън пътува до Близкия изток - след седмица ще започне пътуване, по време на което той ще посети Израел, Палестина и Саудитска Арабия. Основното внимание е приковано към посещението на последната - и то не защото по време на него президентът ще се срещне едновременно с ръководителите на девет държави (шест от Съвета за сътрудничество в Персийския залив плюс поканените лидери на Египет, Ирак и Йордания).
Не, става въпрос за среща със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, когото Байдън обеща да направи парий, главно заради убийството на журналиста Хашоги преди четири години. Но сега американският президент всъщност ще се поклони на принца, защото трябва да се направи нещо с Путин, още по-ужасен злодей от Мохамед, истинският владетел на Саудитска Арабия. Байдън иска да убеди принца да се откаже от петролната сделка с Русия по споразумението ОПЕК+, тоест да хвърли допълнителни количества петрол на пазара. Това ще доведе до спад на цените и ще намали приходите от износ на Русия, а също така ще доведе до спад на цените на бензина в САЩ, спирайки спада на популярността на Байдън и демократите – и ще им позволи да запазят контрола над Конгреса след изборите през ноември.
Така мислят във Вашингтон, но реално и двете цели са непостижими. Демократите определено ще загубят изборите през ноември - претенциите на избирателите към тях не се изчерпват само с инфлацията и дори цените на бензиностанциите да паднат, това няма да помогне на съпартийците на Байдън. И „удрянето на джоба от Путин“ изобщо няма да работи - отказът на Запада от руския петрол вече предизвика както недостиг на черно злато, така и повишаване на цените, което не може да бъде компенсирано просто с малко увеличение на предлагането. И дори сериозно увеличение на производството няма да помогне за сваляне на цените, защото Западът със собствените си действия - първо чрез бясна емисия, а след това чрез замразяване на руските валутни активи - направи всичко, за да направи петрола (както и другите видове суровини) изключително атрактивни за инвестиране на обезценените пари.
Но най-важното е, че Саудитска Арабия не мисли за никакво оттегляне от споразумението с Русия. Сближаването с Русия и Китай беше целенасочена политика на саудитското ръководство - то пое по този път още през предходното десетилетие, при предишния крал. И през последните девет години се случиха две големи събития, които консолидираха курса към по-малка зависимост на кралството от Съединените щати.
Първото беше отказът на Барак Обама да удари Сирия през август 2013 г.: начертавайки червени линии и заплашвайки с наказание за нарушаването им, президентът на САЩ след това отстъпи - за голямото възмущение на саудитците. Те сметнаха, че съюзникът просто ги е "зарязал" и в знак на протест дори се отказаха от позицията си на непостоянен член на Съвета за сигурност. След това Обама беше разубеден да атакува Сирия от Владимир Путин, който две години по-късно изпрати руска военна група да помогне на Асад. И саудитците видяха кой и как помага на съюзниците си.
И в началото на 2015 г. крал Абдула почина - и по-малкият му брат, 79-годишният Салман, се възкачи на трона. Но истинският владетел на страната достатъчно бързо стана неговият син, принц Мохамед, който започна редовно да идва в Русия при Путин. Така че стратегическият интерес на саудитците към Русия беше допълнен от личните връзки на двамата лидери, които вече издържаха проверката на времето. Русия също трябва да се координира със Саудитска Арабия, и то не само на петролния пазар. Москва отново се превърна във важен играч в Близкия изток и за разлика от Вашингтон не залага на игра на противоречията между перси и араби, а на постепенното им помирение. Напоследък Рияд и Техеран водят преговори в Багдад – и това е добър знак за Москва.
А Щатите, които имат огромно влияние в региона, все повече се заплитат в собствената си непоследователна игра. Ако при Тръмп успяха да постигнат сключването на „Аврамовите споразумения“ между Израел и няколко арабски страни (предимно ОАЕ), то планът за палестинско-израелско уреждане, роден при него, се оказа абсолютно неприемлив за арабите. Зарязването от ядрената сделка с Иран до нейното разкъсване най-накрая елиминира възможността за поне някаква нормализация на отношенията между САЩ и Иран - и дори връщането към старите споразумения вече не е възможно.
А опитът на американците след 24 февруари да „накажат Русия“ напълно разкри една неприятна за тях реалност – Близкият изток няма да играе нечия чужда игра, не иска да си играе в полза на отслабващия хегемон. Преди това самият регион беше обект на безкрайна американска манипулация, която завърши с пряка намеса и поражението на една от ключовите арабски страни – Ирак. Иракската кампания окончателно подкопа доверието в Съединените щати в региона - и нито огромното военно присъствие, нито старите връзки с елитите могат да възстановят загубеното.
В Близкия изток Съединените щати все повече се възприемат като напускащ играч - неспособен нито да артикулира собствените си интереси, нито да защити своите съюзници и партньори (с изключение на Израел). Джо Байдън е замесен в региона в една или друга степен от почти половин век - и, разбира се, за него е болезнено да види как страната му, която достигна максималното си влияние в Близкия изток в началото на века , сега всъщност е без стратегия и разбиране за бъдещата си роля в това важно геополитическо местоположение. Но ако САЩ имаха проблеми само в Близкия изток, това нямаше да е най-лошият вариант. Много по-опасно за тях е, че не разбират какво да правят със собствената си държава.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?