/Поглед.инфо/ Карл Маркс казва, че проблемите на икономиката не могат да се решават със средствата на морала и етиката. Това се отнася и да много други дейности. Затова ако търсим причините за зачестилите страховити терористични актове в Европа единствено или предимно в моралната или психическата нестабилност на техните извършители, в приписваната жестокост и безумие на религията, която изповядват и която уж ги тласка към подобни престъпления, никога няма да открием истинските причини и да обясним защо днешният свят е толкова нестабилен, опасен и изпълнен с предчувствие за катастрофа.
Всъщност, уточнението на Маркс е в смисъл, че в икономиката трябва да се интензифицира производството, да се усъвършенства постоянно технологията, да се търсят пазари и се утвърждават адекватни производствени отношения, а не да се внушава на капиталиста и работника, че трябва да бъдат добри, хрисими, справедливи и човечни, да не воюват един срещу друг, да се обичат вечно. Моралът, етиката и причините от морален и етичен характер, влияещи на икономиката и политиката, имат своята основа, зародиш и оправдание на друго място, което трябва да го открием, за да знаем какво да правим и как да се справяме с трудностите и опасностите, които надвисват над нас. Обществените злини идват не само от зли хора; доста често и добрите и благородните, възпитаните, културните и образованите са принудени да вършат неща, които са в противоречие с морала и етиката им. Има причини, поради което злото върлува и обсебва душите на хората, а те нямат сили да се съпротивляват.
Днес в света става нещо ново, важно и съдбовно, каквото никога преди не се е случвало в такъв мащаб и с такъв характер. И ние чакаме от политиците и държавниците да ни го обяснят и да изобретят средства, за да го прекъснат и върнат живота ни в обичайното русло, като го избавят от тези опасности. Политиците и държавниците (особено западноевропейските, но и техните подражатели, поклонници, слуги и клакьори в България) го обясняват по своему и в свой интерес, за да не нарушат комфорта на своите власти и най-вече за да не признаят провала на политиката си в продължение на 70 години – от края на Втората световна война до днес. Но защо и анализаторите, философите, политолозите, историците – с една дума тези, които би трябвало да бъдат мислещите хора, не намират верните отговори? Защото ги търсят и показват там, където те не са, а и не могат да бъдат.
Разбира се, в историята и съвременната обстановка никога не се срещат еднозначни явления, чиито причини и основания биха могли да се изчерпят с една-две думи и без нюанси и уточнявания. Понеже самите им причини са много и най-различни – често противоречащи си една на друга. Но все пак...
Неолибералната идеология успя да наложи като всеобща и единствено вярно обясняваща процесите и конфликтите в днешния свят теорията на Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите”. Тя стана удобен грим, скриващ агресията на протичащата по един абсурден модел глобализация, чрез която се върви към уеднаквяване на нациите и тяхното пълно обезличаване и ликвидиране, като им се отнема своеобразието на националните им култури, езици, нрави и начини на обществено устройство. Съпротивата срещу този модел на бърза ръка бе обявен за „сблъсък на цивилизациите”, а съгласието – за „диалог на културите”. По логиката на тази неолиберална теория и породилата я идеология сблъсъците на цивилизациите трябва да се предотвратяват, за да протичат нормално и спокойно диалозите между културите, като безропотно се спазва установеният от САЩ и големите и богати държави ред. И се предотвратяваха. Всичко си беше почти спокойно и кротко до към края на миналия век, когато след разпада СССР и Варшавския договор започна рязката експанзия на неолиберализма и „износът на демокрация” в Източна Европа и в арабския и ислямския свят. Тогава се изостри явлението, което аз наричам „бунт на културите”, което все повече се разраства и се превръща в основен белег на днешния почти напълно хаотизиран свят. Неолибералният обществено-политически модел се руши, срутва се, а на негово място още не се е появило нещо ново.
Малките и бедните не желаят повече да се подчиняват на големите и богатите, но не знаят или още нямат достатъчно сили да се самоустроят съобразно своите представи за добро общество, поради което понасят тежки удари и лишения, страдат и са постоянно наказвани с икономически санкции или с изобретяване на все нови и нови „екологични стандарти” и ограничения за тяхното производство. Но ако икономиките и политическите им системи нямат сили самостоятелно да се съпротивляват, то културите им са достатъчно своеобразни, вътрешно единни, могъщи и пълни с енергия, която търси отдушник, за да заявят и устояват правото си да съществуват без външна опека и заплаха, че ще бъдат обезличени и смазани. Към това трябва да добавим и масовото разселване след края на Втората световна война на мигранти-мюсюлмани из Европа, подгонени от родните им краища от бедността и липсата на работа. На новите си местожителства и в новата среда те са приети (при цялата шумотевица на западната пропаганда, че протича интеграция, грижа, усилие за приспособяване) като хора „втора категория”, макар че са им дадени политически, трудови и социални права. Уж са интегрирани, но са концентрирани в истински гета, откъснати от местния свят, изхвърлени и презирани от него, но допускани заради това, че няма кой да върши мръсната и ниско платена работа. В тези гета, колкото и странно да е, те получават нови сили за самостоятелно развитие – нещо от рода на „пасионарност” по терминологията на руския учен Лев Гумильов. Пасионарността е натрупване на огромна маса национална, родова, народностна, обществена енергия, която не само не желае нацията да живее по налагания й отвън начин, но придобива кураж да отхвърля правилата и нормите, по които функционират обществата, на които слугуват – особено тези, които са в противоречие с традиционните представи за нравственост.
Като „по-изостанал”, ислямският свят е и по-консервативен, но именно неговата консервативност го прави изключително жизнен, устойчив и умножаващ бързо състава си. Той има вяра, ама не вяра в измислените „европейски ценности”, не вяра в „толерантността” и прочие измишльотини на неолиберализма, а в истинския живот и в собственото си право и правота да го подрежда така, както на него му е удобно, морално и красиво. Този свят отхвърля апологията на ненормалното, на болното, на отклоненията от нормалното и превръщането им норма за подражание. Но той не притежава друго оръжие за съпротива и борба срещу извратеното освен да използва това, което сам ненавижда и решително отхвърля. Щом извратеното и насилието се толерират от богатите европейци, защо да не им бъде показано какво реално те означават, какво струват и до какво водят. Щом за нормално се обявява ненормалното, биологичното и психическото отклонение, забраненото от религията, щом толерират слабия, безволевия, болния, но не се грижат те да бъдат излекувани и да им се помогне, за да придобият нов статус, защо да не бъде хвърлено в битката. И организаторите на терористичните актове, на цялата система от тероризъм в съвременния свят, залагат именно на отклоненията, психическата потиснатост, душевната болест, и използват хора с такива проблеми за изпълнители на пъклените им планове.
Като цяло религиозният консерватизъм не приема нито „демокрацията”, нито еднополовите бракове, нито гейпарадите, нито нравствената (или по-точно безнравствената) разпуснатост, „всичкопозволеното”. Ислямската култура има своя бог за разлика от западноевропейската, която се кланя на капитала и демокрацията, на атеизма и неоезичеството, езотеризма и „протестантската етика и духа на капитализма” (М. Вебер). Това вече е „сблъсък на цивилизации”, но нека не бързаме да отдаваме правото на едната за сметка на другата, само защото принадлежим на нея и вече свикваме с нейните пороци и смъртни грехове.
„Бунтът на културите” създава ново състояние както на обществото, така и на отделната личност. Това състояние е силно радикализирано, извадено от обичайното и нормалното, напрегнато до крайност, изпълнено със страх, несигурност, отчаяние. То се използва, за да бъде отклонена въпросната „пасионарност” от това да воюва с тези, които пораждат и подкрепят пороците и смъртните грехове на т. нар. „европейска цивилизация”, и да бъдат насочени към измисления враг и към всеки, който оспорва установения световен ред и претендира за самостоятелност и място под слънцето. Така се реабилитира терорът – стига, разбира се, да не се разпростира в жизненото пространство и не застрашава спокойствието на богатите държави и не оспорва интересите им. Бен Ладен, Ислямска държава и другите образования от този род са плод именно на подобни опити за „пренасочване” на пасионарността и използването й срещу идеологически, икономически, религиозни и политически противници върху всички точки на земното кълбо. Това е зловещо „геополитическо инженерство”, брутална намеса в естествения ход на историческия процес, излизане от нормалното, за да се образува някаква защитна стена, зад която САЩ и нейните сателити спокойно да наблюдават разрушителните действия на своите „проекти”, а после бързо да присвоят добитата с тяхната кръв плячка.
Виждаме обаче, че всяка намеса в геополитическите ДНК-кодове е пагубна поради високата допустимост на грешки в тяхното конструиране. Тези грешки водят до неконтролируеми мутации, които обикновено тръгват срещу своите създатели. Но какво можеш да очакваш, когато сам ти си прокламирал, че „щом няма Бог, всичко е позволено”?
Определението на Шпенглер за състоянието на западноевропейската цивилизация като „залез на Европа” придобива все повече смисъл и нови съдържания. Най-страшното в този упадък е обезценяването на ценностите и настъпващият крах на социално-икономическата система. Срещу този упадък и безперспективност се изправя един пасионарен свят. Кит и Голиат разменят местата си!
Звучи зловещо, но „каквото си надробил, това и ще сърбаш”. И още: „когато сееш омраза, няма как да пожънеш любов”.
Бунтът на културите, освен всичко друго, е предвестник на радикалната смяна на системите. Този бунт може и трябва да бъде очистен от мутациите на геополитическото генно инженерство, за да помогне на самите култури да се развиват в нормални условия. Това ще направят тези цивилизации, държави, общества и народи, като преди това се откажат от либерализма и неолиберализма, от политическата лудост и егоизма и се завърнат към традиционните ценности на своите вери и религии; като потиснат страстите на капитала, принуждавайки го да работи за човека. Отказът от сегашния модел на глобализация и тирания на капитала, от установената социално-икономическа и политическа система ще възпре мутациите и ще овладее безумието и неудържимия ход към всеобщо самоубийство.