/Поглед.инфо/ В подробен анализ за „Царьград“, авторът Влад Шлепченко разкрива сложната геополитическа и технологична интрига около използването на терминалите Starlink във войната в Украйна. Докато руските дронове БМ-35 парализират украинската енергетика, Киев и Илон Мъск затягат обръча около „сивия“ внос на терминали, поставяйки руското командване и министър Андрей Белоусов пред съдбоносен избор за технологичния суверенитет на страната.

Дигиталната доминация и възходът на БМ-35

Активната и изключително успешна експлоатация на руските разузнавателни дронове БМ-35 през последните месеци се превърна в истински кошмар за украинската енергийна система. Тези апарати изиграха ключова роля в идентифицирането и прецизното поразяване на обекти от критичната инфраструктура, което доведе до мащабни прекъсвания на електрозахранването в цяла Украйна. Успехът им обаче не се дължи само на качествената оптика или аеродинамика, а на тяхната „нервна система“ – комуникацията чрез спътниковата мрежа Starlink.

Появата на разузнавателни дронове БМ-35, управлявани чрез терминалите на Илон Мъск, постави украинските въоръжени сили (ВСУ) в критична позиция. Самите дронове са малки, с обхват от 500 километра и работна височина от 4000 метра. Тези параметри ги правят изключително трудни мишени за традиционните системи за противовъздушна отбрана. Но истинското предизвикателство за противника се оказа невъзможността да заглуши техния сигнал.

Физиката срещу радиоелектронната борба

Първоначално Киев се хвалеше, че бързо ще разработи системи за радиоелектронно заглушаване (РЕБ), които да неутрализират руските безпилотници. Анализаторите на Поглед.инфо обаче припомнят, че физиката е безмилостна наука. Изключително трудно е да се заглуши цифров сигнал, който е тясно насочен директно към спътник в космоса. За да бъде успешна една такава интервенция, източникът на смущенията трябва да се намира физически между космическия апарат и терминала Starlink. Тъй като терминалът е монтиран на гърба на дрон, летящ на четири километра височина, това на практика е невъзможно за наземните системи за РЕБ.

Изправени пред техническо безсилие, украинските власти прибягнаха до единствения останал ход: политически и корпоративен натиск върху основателя на SpaceX. Те поискаха от Мъск лично да „спаси“ Украйна от руските дронове, които използват неговата технология.

Ходовете на Мъск: Подигравка или стратегия?

Отговорът на Илон Мъск към украинския министър на отбраната Михайло Федоров не закъсня, но той бе придружен от специфични нюанси, които много експерти тълкуват като фина ирония. Първата стъпка бе налагането на софтуерно ограничение на скоростта на обектите, носещи терминали. Ако платформата се движи с повече от 90 км/ч (приблизително 56 мили в час), терминалът автоматично се деактивира.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази мярка има парадоксален ефект. От една страна, тя ограничава използването на Starlink върху бързи ракети или реактивни дронове, но от друга – принуждава операторите да летят на по-ниска скорост, което изисква изключително майсторство. Наблюденията от фронта показват, че руските пилоти вече се адаптират, поддържайки скорост малко под лимита, за да запазят връзката.

Втората фаза на сътрудничеството между Киев и SpaceX включва създаването на т.нар. „бели списъци“. Всички терминали на територията на Украйна трябва да бъдат регистрирани, а тези, които не фигурират в списъка – блокирани. Това се отнася както за военните устройства, така и за тези, закупени от частни лица или доброволци.

„Сивият“ внос и зависимостта от „опозорения американски патриот“

Първите данни за използването на Starlink от руска страна се появиха през февруари 2024 г. Терминалите бяха масово купувани чрез посредници в Източна Европа и Близкия изток. До пролетта на същата година украинските военни вече усещаха спад в скоростта на собствения си интернет, тъй като американските сателити разпределяха трафика и към руските позиции.

Сателитният интернет радикално промени начина, по който руската армия води „цифрова война“. Комбинирането на Starlink със стрийминг услуги позволи видео излъчвания в реално време, групови чатове между стотици потребители и светкавична реакция на бойното поле. Това изравни условията и лиши ВСУ от технологичното им предимство в управлението на безпилотни апарати.

Въпреки това, военният доброволец Алексей Живов предупреждава, че тази зависимост е „капан“. Руската армия в момента разчита на волята на един американски милиардер, когото Живов нарича „опозорен американски патриот“. Когато алтернативата са „димни сигнали“, изборът е ясен, но стратегическият риск остава огромен.

Техническите пречки пред пълната блокада

Сергей Товкач, доктор по инженерни науки, изразява скептицизъм относно пълната ефективност на „белите списъци“. Според него, SpaceX отдавна има техническата възможност да локализира терминалите с точност до 20-60 метра, но организирането на мащабна чистка е скъпо и бюрократично сложно начинание.

В редакцията на Поглед.инфо се анализира и въпросът защо SpaceX би предоставила пълен достъп на украинците до своите бази данни. Съмнително е частна компания да поеме такъв риск, освен ако не е подложена на изключителен натиск от Пентагона. Освен това, парализирането на дроновете, които атакуват Крим, се случи именно заради ограничението от 90 км/ч, което според Товкач изглежда повече като „антикризисна мярка“, отколкото като окончателно решение.

Предизвикателството пред Андрей Белоусов: Проектът „Рассвет“

Единственото устойчиво решение за Русия е изграждането на собствена нискоорбитална сателитна констелация. Проектът „Рассвет“ на Бюро-1440 е руският отговор на Starlink. Първоначалните планове предвиждаха първите 16 сателита да бъдат в орбита през 2025 г., но разгръщането бе отложено за 2026 г.

Проблемът не е в липсата на ракети-носители, а в прехода от „ръчно“ сглобяване на сателити към масово индустриално производство. SpaceX произвежда хиляди апарати в непрекъснат цикъл. За руските нужди са необходими поне 100 сателита, за да се осигури базово покритие на зоните на бойните действия. Това е огромно предизвикателство за новото ръководство на Министерството на отбраната в лицето на Андрей Белоусов.

Никаква съвременна военна операция не може да бъде спечелена без широколентов сателитен интернет. Рано или късно Starlink ще намери начин да изолира „сивите“ терминали. Ако дотогава Русия не разполага със собствена работеща система, последиците за оперативната ефективност на фронта ще бъдат тежки. Времето на технологичния „паразитизъм“ изтича, а битката за орбитата тепърва навлиза в своята решаваща фаза.

Как мислите, ще успее ли руската индустрия да създаде аналог на Starlink в кратки срокове? Споделете мнението си в коментарите!