/Поглед.инфо/ Защо Доналд Тръмп предприе атака срещу Иран, която изглежда самоубийствена за американските интереси? В своя нов анализ за РИА Новости авторът Петър Акопов разглежда трите логични, но спорни хипотези за „епичната ярост“ на американския президент и разкрива как Израел и Китай влияят на това фатално решение, което променя световния ред.
Марионетка в чужда игра или фанатичен ционизъм?
Най-голямата мистерия около последната ескалация срещу Иран не е в нейния военен изход, а в мотивацията на Доналд Тръмп. Защо един лидер, който изгради политическата си кариера върху обещанието да сложи край на „безкрайните войни“, изведнъж се впусна в приключение, което е обективно неизгодно за САЩ? Първото и най-често обсъждано обяснение е, че Тръмп се е превърнал в инструмент за реализацията на проекта „Велик Израел“.
Този план изисква пълното неутрализиране на Иран – или чрез смяна на режима, или чрез неговото териториално и икономическо разпадане. В този контекст геополитическите интереси на Вашингтон остават на заден план, изместени от влиянието на т.нар. „евангелски ционисти“ в американския елит. Тръмп, съзнателно или не, стана изпълнител на волята на Бенямин Нетаняху. Демонстративното убийство на ключови ирански фигури направи всяко дипломатическо споразумение невъзможно, което е и основната цел на Израел. Нещо повече, в анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че по този начин се цели и прекъсване на процеса на нормализация между арабските монархии и Техеран. Америка вече не се позиционира като гарант за сигурността в Залива, а като основен източник на дестабилизация, излагайки съюзниците си на ирански ракетни удари.
Илюзията за „бърза и победоносна война“
Второто логично обяснение се крие във вътрешнополитическия маркетинг. Тръмп винаги е бил човек на ефектите и „сделките“. Вероятно съветниците му са му продали иранския конфликт като „кратка и победоносна кампания“, която ще циментира имиджа му на непобедим световен лидер преди важните междинни избори в САЩ. Логиката е проста: смазваш Иран, принуждаваш го да моли за милост и обявяваш „най-великата победа в историята“.
Тръмп вероятно е разчитал, че убийството на върховния лидер и ударите по иранската инфраструктура ще доведат до бърза капитулация и ново ядрено споразумение при неговите условия. Паниката сред арабските шейхове е била калкулирана като пренебрежим страничен ефект – той е вярвал, че те пак ще инвестират в САЩ и ще платят за възстановяването на Газа под негов диктат. Но реалността се оказа различна. Иран не развя бялото знаме. Новият де факто лидер Али Лариджани демонстрира решимост, която превръща „светкавичната война“ в изтощително блато. Изявленията на Тръмп за възможна сухопътна операция само потвърждават, че първоначалният му план за бърз успех се е провалил напълно.
Голямата игра срещу Пекин: Петролът като оръжие
Третата хипотеза разглежда Тръмп като макиавелистки стратег, чиято истинска цел не е Техеран, а Пекин. Това е опит за геополитическа игра „Го“, в която САЩ се опитват да обградят Китай, отнемайки му ключови енергийни ресурси. След като установи контрол над Венецуела, Тръмп насочи мерника си към Иран – основният доставчик на петрол за китайската икономика. Според коментаторите на Поглед.инфо, идеята е да се постави Си Дзинпин в позиция на пълна зависимост от американската добра воля по отношение на енергийните доставки.
Тази стратегия обаче е изключително рискована. Китай и Русия не са пасивни наблюдатели. Си Дзинпин едва ли би приел Тръмп на планираното посещение в края на март, докато американските бомби падат над ирански градове. Тръмп се опита да играе „метода на Чапаев“ – просто да изхвърли фигурите на противника от дъската, наричайки го висша стратегия. Но Китай разполага с контраходове, които могат да ударят американската стабилност по-силно от всяка ракета. Опитът да се издигне Америка чрез внасяне на хаос в целия свят е фундаментална грешка, която подкопава доверието дори на най-верните съюзници на Вашингтон.
Кутията на Пандора и краят на американското влияние
Действията на Тръмп не просто засилват хаоса – те отприщват глобална буря. Отварянето на Кутията на Пандора в Близкия изток в интерес на Нетаняху се превърна в последния аргумент за Русия и Китай, че със САЩ вече не може да се преговаря рационално. Тръмп загуби войната с Иран в момента, в който я започна, защото предаде собствения си принцип „Америка на първо място“. Вместо да защити националните интереси, той ги пожертва в името на чужди амбиции и илюзорно величие.
В момента светът е изправен пред непредвидими последствия. Иран няма да капитулира, дори ако цялото му ръководство бъде заменено. Идеологическата и военна структура на Ислямската република е подготвена за дълга съпротива. Въпросът сега е как останалите големи играчи ще ограничат щетите, за да не се превърне поражението на Тръмп в поражение за цялата световна стабилност. САЩ демонстрираха мощ, но загубиха авторитет, а в голямата геополитика авторитетът често е по-ценен от самолетоносачите.