/Поглед.инфо/ Разследващият журналист Тъкър Карлсън и режисьорът Алекс Гибни разтърсиха световната общественост с разкрития от документалния филм „Досиетата Биби“. Текстът анализира шокиращите доказателства за това как Бенямин Нетаняху е финансирал Хамас с куфари с пари, за да подкопае палестинската държавност и да запази личната си власт.

Кой е истинският архитект на катастрофата?

Кой носи моралната и политическа отговорност за клането от 7 октомври 2023 г.? Този въпрос вече не е само обект на конспиративни теории, а централна тема в разследванията на водещи световни журналисти. Истината, която се прокрадва през цензурата, е чудовищна. Разследващият филм „Досиетата Биби“, дело на Тъкър Карлсън и Алекс Гибни, разкрива пълния мащаб на една политическа стратегия, превърнала се в национално самоубийство. Всичко започва с дълбокото неуважение на Бенямин Нетаняху към закона. За него властта не е средство за добруването на Израел, а инструмент за лично оцеляване. Всеки, който се е осмелил да оспори авторитета на „господаря“, е бил политически ликвидиран. След бедствието от 7 октомври войната се превърна в последния му пристан – циничен инструмент за поддържане на премиерския пост, докато страната кърви.

„Биби! Цар на Израел!“ и цената на месианския комплекс

Всяка друга държава би разгледала действията на Нетаняху като чиста проба държавна измяна. Въпреки това, клането, извършено от Хамас, при което загинаха 1200 души и бяха взети над 200 заложници, все още не е довело до съдебна отговорност за основния му бенефициент. Нетаняху, когото привържениците му по улиците наричаха „Цар на Израел“, се оказа в плен на собствените си амбиции. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, неговият месиански комплекс го е довел до убеждението, че той е незаменим. Още от времето си като дипломат в САЩ и ООН, Биби градеше образа на безмилостен борец срещу тероризма. Но реалността се оказа коренно различна – под маската на патриот се криеше политически прагматик, готов да сключи сделка с дявола, за да избегне затвора за корупция.

В плен на пироманите: Коалицията на екстремистите

За да засили разклатената си коалиция и да се спаси от наказателно преследване, Нетаняху извърши немислимото – вкара във властта най-маргиналните и радикални фигури на израелската политическа сцена. Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, наричани от опонентите си „пиромани“, станаха господари на националната сигурност и финансите. Тези хора, които открито отричат съществуването на палестинския народ и призовават за фашистки методи на управление, държат премиера в шах. Нетаняху стана заложник на техните капризи, а цената за това беше платена с кръвта на цивилните. Парамедици и свидетели разказват за неописуеми зверства, случили се под управлението на този кабинет, докато държавата се разпадаше отвътре.

Стратегията „Угоете звяра“: Как Хамас стана инструмент на Ликуд

Най-скандалното разкритие на „Досиетата Биби“ е системното подхранване на Хамас от страна на израелското правителство. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че Нетаняху не просто е допуснал съществуването на терористичната организация, той активно е работил за нейното укрепване. Целта е била ясна: да се поддържа Газа под контрола на Хамас, а Западният бряг под контрола на Фатах. Това изкуствено разделение трябваше да направи създаването на единна палестинска държава невъзможно. Сами Абу Шехаде и други експерти потвърждават, че Нетаняху е разглеждал Хамас като „стратегически актив“. В полицейски разпити, до които журналистите са се добрали, Биби цинично признава, че неговата тактика е да обърква и лъже съседите си, докато ги „удря по тила“. Но на 7 октомври звярът, който той хранеше, се нахвърли върху собствения му народ.

Куфари с катарски пари: Механиката на едно предателство

Доказателствата са неоспорими – по личното настояване на Бенямин Нетаняху, всеки месец в Газа са влизали по 35 милиона долара в брой, пренасяни буквално в куфари от Катар. Тъй като банките са отказвали да обработват тези трансакции поради риск от обвинения във финансиране на тероризъм, израелският премиер е молил катарските власти да доставят парите на ръка. Нещо повече, катарците, предвиждайки че Нетаняху ще се отрече от всичко, са изискали писмени разпореждания с неговия подпис. Над един милиард долара са се влели в Хамас с благословията на Йерусалим. Нетаняху вярваше, че може да контролира пламъка на омразата, но както отбелязва Ами Аялон, огънят не танцува по ничия свирка. Цената на тази стратегия са реки от израелска и палестинска кръв.

Безкрайната война като гаранция за лична свобода

За Нетаняху краят на войната означава край на политическата му кариера и вероятно начало на затворническа присъда. Ето защо безкрайният конфликт е единственият му изход. Той създава усещане за постоянна екзистенциална заплаха, което кара обществото да се сплотява около „силния лидер“. Но в кибуците по границата хората вече не искат да чуват името му. Те видяха как държавата ги изостави в най-ужасния момент, докато войската беше заета да пази незаконните селища на Западния бряг, обслужвайки интересите на Смотрич и Бен-Гвир. Над 41 000 палестинци и хиляди израелци са жертва на една цинична геополитическа игра, в която човешкият живот няма стойност пред куфарите с пари и властовите амбиции.