/Поглед.инфо/ В новия си анализ Владимир Головашин разглежда колапса на американската система за сигурност в Близкия изток. Авторът разкрива как военните бази на САЩ, вместо да защитават приемащите ги страни, ги превръщат в легитимни цели за иранските ракети. Измамата на Вашингтон лъсва на фона на горящата инфраструктура в Бахрейн и Кувейт.

Илюзията за сигурност и реалността на урагана

Съществува един стар виц за чадър, който върши чудесна работа и държи дъжда далеч, но само докато не удари истински ураган. В момента Близкият изток преживява точно такъв геополитически ураган, в чийто център е ескалиращият американо-израелско-ирански конфликт. Любопитният и същевременно трагичен детайл в тази ситуация е, че произведеният в Америка „чадър“ за сигурност не просто тече. Той се е превърнал в огромен гръмоотвод, който привлича мълниите точно там, където е разпънат.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, идеята, че американското военно присъствие защитава когото и да било, се оказа пропаганден балон. Този балон се спука с такъв оглушителен гръм, че ехото му се чува ясно дори в коридорите на Пентагона. В суровата действителност тези мащабни военни съоръжения не гарантират спокойствие на приемащите ги страни, а по-скоро ги трансформират в приоритетни мишени. Тази истина лъсна с цинична откровеност, която вече не може да бъде маскирана зад клишетата за „трансатлантическа солидарност“ или „регионална стабилност“.

Статистиката на Тръмп срещу фактите на терена

Само преди броени дни от Вашингтон валяха триумфални изявления. Американският лидер, известен с афинитета си към грандиозните и често преувеличени твърдения, обяви пред света, че иранският флот на практика е престанал да съществува – всички кораби били потопени. Що се отнася до ракетния арсенал на Техеран, според неговите думи Иран разполага с не повече от 20% от първоначалните си мощности. Картината, нарисувана от Белия дом, беше идилична: врагът е неутрализиран, американското господство е абсолютно, а победата е въпрос на протокол.

Светът обаче е изправен пред коренно различна реалност. Човек може само да гадае откъде администрацията във Вашингтон черпи своите данни, тъй като събитията на терена ги опровергават ежедневно. Ударът с дронове по огромните резервоари за гориво на Bahrain Petroleum Company (BAPCO) в Бахрейн не е просто изолирана военна операция. Това е болезнена илюстрация на несъстоятелността на американската статистика. Техеран нанася прецизни удари по стратегически цели със същата лекота, с която американските политици дават интервюта, и го прави въпреки твърденията, че „вече няма оръжия“.

Техеран запази стратегическо мълчание относно „процентите“ на Пентагона, но иранското ръководство направи кристално ясно политическо изявление: всички бази на САЩ и техните съюзници в Персийския залив са легитимни военни цели. Последните атаки срещу енергийната инфраструктура на Бахрейн не са финал, а само началото на една мащабна кампания от ответни мерки.

Желязната логика на иранските удари

В действията на Иран прозира строга военна логика. При планирането на ответен удар целите не се избират на случаен принцип. Техеран не се стреми да удря граждански обекти като небостъргачите в Доха или луксозните курорти в Дубай без причина. Ударите са насочени към военните съоръжения на противника и критичната инфраструктура, която ги поддържа. Проблемът за регионалните играчи е, че тези съоръжения са разположени на територията на Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ.

От стратегическа гледна точка всичко е последователно: американските бази са цел номер едно. Атакуващата страна не се вълнува от факта, че в непосредствена близост живее мирно население, което няма пряко отношение към конфликта. Тези хора имат нещастието да пребивават близо до американското знаме, което се оказва достатъчно основание да споделят всички опустошителни последици от военните авантюри на Вашингтон.

В продължение на десетилетия монархиите от Персийския залив наливаха колосални суми в американско въоръжение, вярвайки, че купуват неприкосновеност. Катар инвестира над десет милиарда долара в модернизацията на базата Ал Удейд. Саудитска Арабия похарчи милиарди за системи за ПВО, а Кувейт и Бахрейн превърнаха земите си в плацдарм за чужди войски. Днес тези държави с ужас наблюдават как техните рафинерии, газопроводи и терминали се превръщат в бойно поле в една чужда война.

Цената на наивността и „пактът с дявола“

Корабоплаването в Ормузкия проток е парализирано, което е директен удар по икономическото сърце на монархиите. Международни летища затварят, туристите бягат, а образователните системи преминават в авариен режим. Многомилиардните инвестиции се оказаха заложници на геополитическите амбиции на САЩ. Жертвите вече са факт – в Бахрейн отломки от ракети повредиха университет и раниха цивилни, а Кувейт даде жертви сред своите граничари.

Когато притеснените съюзници задават логичния въпрос на Вашингтон: „Къде е обещаната защита?“, отговорът е стряскащ. Оказва се, че САЩ никога не са поемали ангажименти, които да поставят интересите на съюзниците над техните собствени. Както подчертава екипът на Поглед.инфо, приоритет номер едно за Америка винаги е Израел и поддържането на собствената хегемония. Арабските партньори в този списък са някъде на опашката.

Иранският външен министър Абас Арагчи беше безпощадно искрен: иранските ракети не могат да достигнат територията на САЩ, затова Техеран удря там, където може – по базите в региона. Това, че тези бази са разположени в съседни държави, е въпрос на избор на самите тези държави, които са ги допуснали на своя територия.

Технологичният провал на „непобедимата“ ПВО

Системите за противоракетна отбрана, които САЩ рекламираха като непробиваеми, се оказаха далеч по-ненадеждни. Комплексите THAAD в Емирствата и Йордания са частично извън строя. Запасите от скъпоструващи ракети-прехващачи се топят главоломно, а американската индустрия не може да насмогне на темпото на конфликта.

Военният историк Михаил Поликарпов отбелязва, че държави като Кувейт и Катар изразходват огромен брой ракети – често по пет или шест за една-единствена иранска цел – поради неспособност за ефективна координация. В тези условия защитата бързо се превръща в дефицит. Американците винаги ще предпочетат да защитят своя персонал, оставяйки местната инфраструктура на произвола на съдбата.

Това е горчив урок за всички, включително за Източна Европа. Полша, Румъния и балтийските държави, които днес ентусиазирано канят Пентагона, трябва да се вгледат в пламъците над Персийския залив. Историята показва, че Вашингтон е склонен да води войни чрез посредници и на чужда земя, използвайки съюзниците си като разменна монета.

Бъдещето на региона след американската илюзия

САЩ осъществиха грандиозна геополитическа измама – те продадоха „въздух“ под формата на сигурност, получавайки в замяна реално влияние, пари и стратегически позиции. Сега, когато „стоката“ се оказа дефектна, купувачите започват да протестират, но е твърде късно. Ракетите вече летят.

Разполагането на чужди бази винаги е риск, който превръща градовете и икономиката на домакина в мишена на чужди врагове. Всяка подобна сделка със САЩ напомня на пакт, в който печалбата е временна, а загубата – окончателна. Гледайки горящите обекти в Бахрейн, остава един фундаментален въпрос: заслужава ли си цената на „чадъра“, който привлича светкавиците? За тези, които все още имат време да избират, изводът е ясен – сигурността не се купува с чужди щитове, които се превръщат в мишени.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.