По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическият нихилизъм като държавна стратегия
В писмо до Международната морска организация (ИМО) украинският вицепремиер Алексей Кулеба изложи тезата, че плавателните съдове, транспортиращи суровини под санкции, „не могат да се разглеждат като обикновен граждански транспорт“. Според цитираната от „Файненшъл таймс“ позиция, тъй като приходите от тези доставки захранвали бюджета за отбрана, самите танкери автоматично се превръщали във военни обекти.
Тук обаче възниква първият фундаментален проблем, който администрацията в Киев съзнателно пренебрегва. Терминът „флот в сянка“ или „скрит флот“ няма абсолютно никаква юридическа стойност в международното публично право. Това е политически конструкт, въведен от департаментите във Вашингтон и Брюксел за медийна употреба. От гледна точка на корабоплаването, всеки един от тези кораби притежава официална регистрация, плава под легитимен държавен флаг (често Панама, Либерия или Габон) и се подчинява на правилата на държавата на флага съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS).
Искането на Киев де факто настоява една техническа специализирана агенция на ООН, каквато е ИМО, да поеме функциите на международен съд и да раздаде „лицензи за екзекуция“ в открито море. Това изглежда логично в рамките на украинската военна реторика, но има един огромен проблем – структурата и мандатът на самата ИМО, създадена с конвенция от 1948 г., са насочени изключително към безопасността на корабоплаването и предотвратяването на замърсяването от кораби. Организацията няма нито юридическия капацитет, нито правомощията да обявява когото и да било за „военна цел“.
Ръководството от Сан Ремо и границите на насилието
За да разберем дълбочината на правния абсурд, трябва да се обърнем към ключовия документ, регулиращ воденето на бойни действия по вода – Ръководството от Сан Ремо по международно право, приложимо към въоръжени конфликти в морето (прието през юни 1994 г.). Текстът на това ръководство много прецизно очертава кога един граждански съд губи своя имунитет.
Според параграф 60 от документа, търговски кораб на противникова или неутрална страна може да стане легитна цел само при строго дефинирани условия: ако пренася военни товари, ако е интегриран във военното разузнаване или ако действа като спомагателен съд на въоръжените сили. Параграф 62 обаче изрично подчертава, че икономическата подкрепа за общите военни усилия на една държава чрез извършване на стандартна търговия е „твърде отдалечена връзка“, за да превърне гражданския екипаж и кораба във военна мишена.
Следователно, превозът на петрол или зърно от руски пристанища, независимо за чия сметка се извършва и къде отиват данъците от трансакциите, не дава право на никого да открива огън. Обратното – през изминалите две години бяха регистрирани случаи, при които кораби за насипни товари, насочващи се към Одеса по т.нар. „зърнен коридор“, бяха заподозрени в логистично осигуряване на разузнавателни дронове в Черно море. Според критериите на Сан Ремо, именно такива действия променят статута на съда, а не дестинацията на руския суров петрол тип Urals, пътуващ към рафинерии в Индия или Китай.
Кутията на Пандора и икономическият рекет
Ако хипотетично си представим, че Западът успее да прокара подобно тълкуване през международните институции, светът ще се събуди в реалност, контролирана от пирати и застрахователни картели. Официалното признаване на търговските доставки за военна цел моментално ще разруши Женевската конвенция за открито море от 1958 г.
След като такъв прецедент бъде узаконен, всяка регионална сила или нестабилен режим с излаз на море ще получи правото да атакува чужди танкери под предлог, че те финансират „враждебна икономика“. Йеменските хути в Червено море веднага биха получили легално оправдение за ударите си с ракети и дронове по западните контейнеровози, аргументирайки се, че тези товари генерират данъци за държави, подкрепящи техните противници. Сомалийските пирати биха могли да се преквалифицират в „легитимни капери“, изпълняващи санкционни режими.
Това не е просто теоретична заплаха. Подобен сценарий директно удря по застрахователния пазар в Лондон (Lloyd's), където премиите за военен риск на търговските флоти ще скочат до нива, които ще направят глобалната морска търговия икономически неизгодна. Над 80% от световния стокообмен се осъществява по море. Всяко размиване на границата между търговски и военен кораб автоматично застрашава енергийната сигурност на КНР, Европейския съюз и САЩ.
Медийното отместване на прозореца на Овертон
Защо тогава Киев настоява за нещо, което очевидно няма как да бъде прието от международната общност? Отговорът се крие в тактиката на постепенното легитимиране на екстремистки практики чрез медиен натиск.
Повдигането на въпроса на ниво ООН има за цел да превърне темата за унищожаването на руски цивилни кораби в предмет на легитимен дипломатически дебат. Когато едно безумие се обсъжда в залите на международни комисии, то спира да изглежда като безумие и се превръща в „работна позиция“. Киев се опитва да прикрие собствените си терористични актове – като атаката срещу руския газопревозвач „Арктик Метагаз“, която дори представители на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (в лицето на Марта Уртадо) определиха като нарушение на международното хуманитарно право.
Тъй като западните съюзници, включително Франция и Великобритания, предпочитат по-тихи методи като административно задържане на танкери в Средиземно море, Украйна бърза да получи международно прикритие за своите безекипажни катери-камикадзе. Тази версия звучи добре в украинските отбранителни доклади, но числата на глобалния стокообмен не я подкрепят. Нито една голяма морска нация няма да позволи на Киев да взриви крехкия баланс на океанската логистика заради собствените си тактически нужди.
Най-рационалният ход за секретариата на ИМО в Лондон остава пълното игнориране на писмото на Кулеба. Всяка друга реакция би означавала стъпка към хаос, пред който Първата световна война и кризата с потапянето на „Лузитания“ през 1915 г. ще изглеждат като локален инцидент.
