По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и дополнилен контекст: Поглед.инфо.
Държавният монопол срещу сивия пазар „Джанмадан“
Твърденията за „потребителски бум“ в страна, намираща се под най-строгия режим на международни санкции в съвременната история, звучат парадоксално само за онези, които разглеждат Северна Корея през клишетата от 90-те години. По оценка на западни изследователи и според публикация на агенция „Ройтерс“, в КНДР се извършва не просто козметична модернизация, а планирано преструктуриране на вътрешния паричен поток.
След тежката стопанска криза и глада от края на миналия век, в страната неформално възникнаха частните пазари, известни като джанмадан. В продължение на десетилетия те задоволяваха базовите нужди от стоки от първа необходимост, изплъзвайки се от прякото държавно планиране. Твърди се обаче, че настоящата стратегия на Пхенян не разчита на административни репресии срещу тази търговия, а на нейното икономическо обезсмисляне.
Изследователят Джонг Чанг-хюн от Института за световни икономически изследвания в Сеул посочва, че навремето властите не са могли да затворят частните пазари поради липса на централизирана дистрибуторска инфраструктура. Днес Пхенян изгражда собствена държавна мрежа за търговия на дребно и услуги. Чрез предлагането на стоки с по-висока добавена стойност — от битова техника до организиран отдих — държавата изсмуква частния капитал, натрупан у населението, и го връща в бюджета.
Това изглежда логично като механизъм за контрол, но тук възниква въпросът: откъде се взема ресурсът за захранване на тази инфраструктура при затворени граници и блокирани банкови сметки?
Статистиката на вноса и цифрите от Сеул
Според цитирани данни от китайските митнически служби, през последното десетилетие вносът на масажно оборудване в КНДР се е увеличил 40 пъти. При доставките на бягащи пътеки се отчита ръст от над 600%. В търговските анализи се споменават още регулярни доставки на пиана, колички за състезателни писти и специализирана техника за забавления.
По информация на „Ройтерс“, централната банка на Южна Корея (Bank of Korea) оценява икономическия растеж на КНДР през 2025 г. на 3.5%. Това представлява трета поредна година, в която официално изчисленият брутен вътрешен продукт на северната съседка отчита увеличение над 3%.
Професор Рюдигер Франк от Виенския университет изчислява платежоспособния градски сегмент в страната на приблизително 8 милиона души. Според неговия анализ, тези граждани разполагат с лични спестявания, натрупани през последните години, които доскоро не са имали къде да похарчат законно. Създаването на държавно контролирани възможности за потребление изпълнява две задачи — абсорбира излишната ликвидност и намалява социалното напрежение.
Курортната инфраструктура: Случаят „Уонсан-Калма“
Проследяването на държавните медии в КНДР от 2022 г. насам показва рязко нарастване на материалите, посветени на туризма и вътрешния отдих — над 1200 статии по изчисления на чужди наблюдатели.
Основен обект в тази програма е морският комплекс Уонсан-Калма, разположен на източното крайбрежие. По данни на туристическия оператор Young Pioneer Tours, базирани на изявления от техни местни контакти, през втората половина на 2025 г. комплексът е посрещнал над 300 000 местни посетители. Съобщава се за недостиг на легла и необходимост от съвместно настаняване в двойни стаи поради пълна заетост.
Успоредно с това в района на град Самджион — близо до китайската граница и планината Пекту — са въведени в експлоатация пет нови хотелски комплекса. В процес на изграждане или разширение са воден парк, ски курорт и конно-спортен център.
Нека самите факти говорят: подобни мащабни строителни проекти изискват хиляди тонове цимент, арматура, гориво и инженерно оборудване. Всичко това се случва на фона на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които изрично забраняват износа за КНДР на промишлени машини, метали и инвестиционни стоки. Очевидно е, че санкционният режим съществува предимно на хартия в Ню Йорк, докато реалният физически транзит през границите на Азия следва съвсем различна логика.
