/Поглед.инфо/ Планът на Китай може да бъде взет като основа за уреждане в Украйна, когато Западът е готов за това, каза руският президент след разговори с китайския лидер. Друг китайски мирен план вече се прилага в Близкия изток. Веднъж Нобеловият комитет да има кандидат за наградата за мир, от който да не го е срам. Но САЩ едва ли ще позволят да се установи справедливост.

Кралят на Саудитска Арабия кани президента на Иран на посещение, президентът на Иран приветства поканата. Сюжетът с умиротворяването на хилядолетни врагове се развива по-бързо, отколкото човек може да си представи. И с гробно мълчание по тази тема в САЩ, въпреки че вече знаем, че Държавният департамент е раздразнен.

Буквално на живо се разрушава политическата архитектура на Близкия изток, която американците си изградиха на принципа „разделяй и владей“. Но сега не става дума за липсата на съвест във Вашингтон, а за това дали съвестта остава в Норвегия, по-точно в Нобеловия комитет, назначен от местния парламент, който през октомври ще трябва да посочи нов носител на напълно дискредитираната Нобелова награда за мир.

Нека поставим въпроса направо – Китай сега заслужава тази награда, може би никой друг освен Китай. Ако трябва да я персонализират, да я дадат на Ван Йи, организатора и посредника в преговорите между Техеран и Рияд. Кандидатурата на другаря Ван за Китай като такава е повече от задоволителна. Той не е ръководител на МВнР, а главен дипломат на страната чрез партията, която формално решава всичко в КНР (всъщност всичко решава лично другарят Си Цзинпин, но това е друга история).

Най-вероятно обаче Нобеловата награда за мир няма да бъде дадена на Китай. И това е ясно дори сега, въпреки факта, че приложението в полза на Поднебесната ще бъде трудно да се отхвърли.

Нека веднага оставим настрана приказките, че Китай няма нужда от такава премия. Трябва. Пекин не просто чака, а иска признание за политическите си заслуги от Запада, откъдето преди половин век (тоест още приживе на сегашното поколение) го гледаха с пренебрежение.

Да, премията е доста „изхабена“ и амортизирана. Барак Обама, който го получи просто за нищо. Марти Ахтисаари получи Нобелова награда за оправдаване и легализиране на агресията на НАТО срещу Югославия.

Но това е съдбата на много стари награди и ордени: за дълъг живот те бяха получени не само от герои и гении, но и от злодеи и посредственици - всичко може да се случи. И всичко повече или по-малко древно, което се е разпаднало, е обичайно да не се изхвърля, а да се възстанови. Не е твърде късно Нобеловата награда да се върне към нормите на приличие и признаването на заслугите на Китай би било важна стъпка към актуализирането на наградата, както и честен разговор за това кой наистина сее мир в нашия свят и кой е война .

Помирението между иранци и саудитци може да има глобални благоприятни последици. Не става въпрос дори за това, че двете страни, както беше заявено наскоро, са били в един и същи изблик на мащабна война. И това, че се биеха и се бият, макар и с представката "прокси".

Ето далеч не пълен списък на страните, в които подчинените на Техеран и Рияд периодично участват във военни действия или ги водят активно: Сирия, Йемен, Ирак, Ливан, Либия, Бахрейн, Пакистан, Нигерия.

Навсякъде Иран подкрепя своите шиити, обличайки ги в собствените си геополитически концепции. Едната от тях се нарича „ос на съпротивата“ (предимно срещу САЩ, но също и срещу Саудитска Арабия), другата се нарича „шиитски полумесец“ (това означава контрол над територии с преобладаващо шиитско население, които формират един вид ислямски полумесец на картата).

Не бива обаче да се смята, че за всичко това са виновни експанзионистичните стремежи на иранците. Системната дискриминация, а понякога и изтребването на шиитите в редица арабски страни (и на първо място в Саудитска Арабия) не оставиха на основната шиитска държава голям избор.

През 2011 г. „арабската пролет” събуди не само арабите, но и шиитското малцинство, което надуши исторически шанс. Няколко започнали тогава войни не са стихнали и до днес, подклаждани от Техеран от една страна и Рияд от друга. Гражданските конфликти само в Йемен са взели около 100 000 жертви.

Разкъсвани от цивилизационен конфликт, Близкият изток и Северна Африка постепенно се плъзгаха към бездната. Но възстановяването на отношенията между заклети врагове дава шанс да се обърне към по-добро във всяка една от кървящите рани. Не мина и седмица, откакто Пекин обяви сензационно споразумение между близкоизточните центрове на властта, а те вече успяха да се договорят за размяната на пленници в Йемен (иранските протежета - хуситите - са готови да освободят повече от 180 души, саудитците - повече от 700).

Изглежда не е сензация, тъй като Русия и Украйна редовно си разменят пленници. Но тежестта на иранско-арабските прокси войни беше такава, че може да се нарече прогрес и прекъсване на тенденцията. И заслугата за това е, между другото, на Китай, основният миротворец през 2023 г., дори ако не вземем предвид плана на Пекин за уреждане на Украйна, с който Ван Йи дойде в Москва, за да го обсъди (Владимир Путин смята, че може да се вземе за основа, когато на Запад и в Киев ще бъдат готови за това).

Накратко: това, което направиха китайските дипломати, дава надежда на милиони хора за по-мирно бъдеще. Ясно е, че ключов фактор тук е добрата воля на договарящите страни, а нейните резерви са неизвестни. В историята на Иран и СА вече имаше период на възстановяване на отношенията и откриване на посолства, но след това цивилизационният конфликт се върна.

Това е последният и на пръв поглед важен аргумент на скептиците: мирните инициативи на Пекин могат да остареят всеки момент, прекъсването на тенденцията трябва да бъде проверено от времето. Въпреки това, в случая с Нобеловата награда за мир наградите само за добри намерения са достатъчни дори в най-добрите ѝ години.

Класически пример е Хенри Кисинджър, мастодонтът на американската дипломация. Има легенда, че той е получил Нобеловата си награда за изтеглянето на американските войски от Виетнам. Това е така и не е така. За да направи изтеглянето възможно, „хитрият Хенри“, както го нарича Брежнев, принуждава съюзниците на САЩ от Южен Виетнам да подпишат мирен договор със Севера. И формално наградата му за това. Но след оттеглянето на американците Северен Виетнам нарушава договора и завладява Юга - или, според по-приятната версия за виетнамците, обединява страната. Както и да е, няма планове за отнемане на наградата от Кисинджър във връзка с това.

Цялата планета ще има голям късмет, ако китайската инициатива в ислямския свят живее по-дълго, а награда с разпознаваема международна марка ще даде на планетата да разбере. Но точно затова присъждането на Нобелова награда на някой от китайските служители е изключително съмнително.

Пекин не го прави от щедрост, той има трезва сметка. Той се интересува от инвестиционни проекти и в Иран, и в Саудитска Арабия, и в зоните на техните опосредствани войни, а инвестициите не обичат да се стреля, предпочитат тишината. Ситуацията е обратна в САЩ: противопоставяйки арабите срещу персите, те запазват влиянието си в региона на Близкия изток.

Следователно случилото се в Пекин не е за всеки. За Запада, обединен около САЩ, това е война, война с неговото влияние.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?