/Поглед.нфо/ Според наблюдателя на National Interest Лайл Голдщайн, сравненията между избухването на украинския конфликт и протестите в Хонконг са оправдани - и двете кризи „имат забележим геополитическа окраска“ с участието на Вашингтон. Авторът обаче е сигурен, че ако размириците в Хонконг също се превърнат във война, последиците ще бъдат много по-сериозни, отколкото в случая с Украйна.

Кризата в Хонконг все още е в остра фаза. Според съобщенията на китайските медии, в които „ядосаните ксенофобски“ редакционни статии се появяват почти всеки ден, китайските войски се вкарват в съседния град Шенжен. Междувременно защитниците на правата на човека поддържат надежди да превърнат протестите в Хонконг в дългоочакваната „жасминова революция, която най-накрая ще насочи Китай по „демократичен път“, пише в статия за The National Interest професорът от Института за изследване на морския потенциал на Китай към Военноморския колеж на САЩ в Нюпорт Лайл Голдщайн.

Впрочем, не е ясно кой най-вече иска подобно развитие на събитията - самите протестиращи или „външни защитници, много от които живеят във Вашингтон“. Малко хора си мислят до какво ще доведе кризата в Хонгконг. Най-вероятно ще завърши с насилие и репресии. В най-добрия случай войната може да бъде избегната, но и този вариант не бива да се изключва, настоява анализаторът. Все още има надежда, че протестите ще отшумят и умът ще надделее над избухливостта.

Сред многото анализи, които се появиха във връзка с протестите в специалния административен регион, според Голдщайн изпъква статията на руския журналист Иля Полонски във „Военен преглед“, в която той сравнява кризата в Хонконг с украинския конфликт. Според Лайл Голдщайн не бива да отхвърляме това като „руска пропаганда“, защото руснакът е повдигнал наистина важни въпроси.

Както припомня експертът на The National Interest, както и в Хонконг, протестите на "майдана" не започнаха с опит за оспорване на местните власти, а с призиви за свобода и независимост от външни сили, Пекин или Москва. Разбира се, въпреки че причината за двете кризи са преди всичко вътрешните проблеми, и двете имат забележима геополитическа окраска. И в двата случая може да се наблюдава „нова студена война“, в която свободолюбивият Запад се изправя срещу предполагаемо загнивщия Изток.

„На жителите на западните страни се казва, че в съответствие с теологичната ни традиция, че сме „от правилната страна на историята“, обръща внимание Голдщайн. Въпреки това, преди да се насочат към тази правилна страна“, би било полезно жителите на Хонконг да попитат украинците какво е чувството да бъдеш на предната линия на „новата студена война“. След"майдана" жителите на Украйна трудно могат да се похвалят с каквото и да било, освен с изострена политическа криза, икономическа стагнация и вяло текущ конфликт.

Сравнявайки Хонконг и Украйна, руският журналист споменава активното участие на САЩ в двете кризи. Често можете да видите хонконгски протестиращи да размахват американски знамена. И това, според американския професор Голдщайн, може да изглежда логично, тъй като толкова много представители на американския елит открито изразиха подкрепа за града. Но по отношение на Китай това е като "размахване на червен парцал пред бик." „Мислят ли протестиращите в Хонгконг, че САЩ ще ги спасят от Китай, точно както Америка „спаси“ Украйна от Русия?“, смята анализаторът.

Същото е и с двата военни кораба, които САЩ предложиха да изпратят в Хонконг. Със същия успех би било възможно да се пуснат серия от американски танкове на „Крешчатик“ в Киев в разгара на протестите на "майдана", смята авторът на статията.

Полонски подчертава, че досега Китай е проявявал сдържаност, вероятно преследвайки по-важна цел - Тайван. Ако тайванците видят колко жестоко се потушават протестите в Хонконг, няма вероятност да искат интеграция с КНР. Както обаче настоява Лайл Голдщайн, човек може да възприеме всичко точно обратното. Може би кризата в специалния административен район показа на китайските власти, че принципът „една държава - две системи“ не работи, което означава, че е време да се използва сила срещу Хонконг и Тайван. Можем само да се надяваме, че тази идея няма да вдъхнови Пекин за по-нататъшни действия. Но е ясно, че ако протестите водят до война между континентален Китай и Тайван, конфликтът ще бъде далеч по-опасен от петгодишната гражданска война в Украйна.

Ако пренебрегнем сравнението на „майдана“ и Хонконг, в случая с последния трябва да се вземат предвид още две неща: географията и историята. В ерата на самоопределянето, защо хората от Хонконг отново да не станат британци, ако обичат да пият чай с бисквитки и да гледат последните снимки на децата от кралското семейство? Вероятно защото Китай не е забравил как британските колониалисти завзеха от него Хонконг, които, между другото, също са въвлекли Срединната империя в опиумните войни. Само че в западните медии рядко могат да се намерят препратки към исторически факти от този род.

От гледна точка на географията, също така си струва да се помни, че китайските ракетни системи са разположени така, че Пекин е сигурен, че никой няма да може да помогне на Хонконг, ако КНР пожелае да използва сила. Хората на Запад може да забравят, че Хонконг е "един от големите градове в Южен Китай." Подобна историческа и географска логика важи и за Тайван, заключава Лайл Голдщайн.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели