„Въпросът вече не е дали инициативата на Китай е „приемлива“ или „удобна“ за съществуващия ред. Въпросът е дали останалите държави имат смелостта да се включат в проект, който поставя общото над частното, стабилността над конфликта и бъдещето над краткосрочните интереси” казва още българският учен от Института за икономически изследвания към БАН.
Експертът се спира и на основните ключови принципи, които стоят в основата на инициативата: равнопоставеност между държавите, отказ от еднополюсния модел, сигурност чрез диалог, отворена икономика, колективно справяне с климатичните предизвикателства и изграждане на нови механизми за глобална солидарност – от здравеопазването до дигитализацията”, припомня българският икономист и е категорична, че китайската инициатива подчертава, че мирът и стабилността са невъзможни без развитие. В отговор на растящата изолация на страните чрез протекционизъм и санкции наложени от Запада, Пекин предлага отвореност и взаимосвързаност, в които икономиката не е оръжие, а мост – средство за намаляване на неравенствата и за включване на развиващите се страни в глобалния обмен.
За разлика от доминиращите сили, които често използват пазарите като инструмент за натиск, Китай предлага споделена печалба чрез търговия и технологии. Тази философия поставя инициативата в рязък контраст със съществуващите механизми на глобалната икономика, в които губещите са повече, коментира д-р Теодора Пенева.
„Инициативата за глобално управление е опит да се изгради многополюсен свят, където не група привилегировани държави диктуват правилата, а се търси баланс на интересите. Тя е модел, който сменя представите за „център“ и „периферия“. Това е не само алтернатива, а и директна критика към модел, който десетилетия наред произвежда повече напрежение, отколкото решения, уточнява българският експерт-икономист и припомня, че Западният дискурс за Китай често се върти около едни и същи опорни точки: „липса на демокрация“, „икономическа експанзия под прикритие“, „заплаха за сигурността“. Тези клишета изглеждат все по-безсилни, когато се сблъскат с реалността на глобалните кризи.
По-нататък в коментара си експертът цитира твърдения на някои западни лидери и медии, според които „световната демокрация никога не е била толкова застрашена“, като че ли Китай е виновен за кризата в институциите, апатията на избирателите и корупцията в собствените им системи. Но когато стане дума за ефективни климатични политики, кой строи най-големите соларни паркове в света, кой превръща пустинята в гора, и кой създава зелени градове? – е риторичният въпрос тук, и съответния отговор: демократичните лозунги не спират горските пожари и наводненията, технологиите и управлението го правят.
Като специалист по енергийна бедност, енергиен преход и социална защита, доц. Теодора Пенева обяснява защо климатичната политика на Китай е може би най-яркият пример за тази различна философия: „Докато мнозина говорят за зелени преходи, Пекин вече действа. В пустинята Гоби от десетилетия Китай изгражда т.нар. „Зелена стена“: милиарди засадени дървета, които не просто спират разширяването на пустинята, но превръщат мъртвите земи в обитаеми територии. Или „Мравчената гора“ в провинция Хъбей – където технологии, архитектура и природа се преплитат в устойчив модел на развитие с участието на обществото. Добавете към това десетките „зелени градове“ – Шънджън, Ханджоу, Ухан – които вече служат за лаборатории на бъдещето: електрически транспорт, енергийно самодостатъчни квартали, интелигентни мрежи. Това не са лозунги, а опит, придобит с цената на десетилетия усилия, който Китай вече предлага като част от глобалната инициатива за управление.”
Китай не само овладява екологични катастрофи, а изгражда системи и технологии, които превръщат уязвимостта в предимство: суперкомпютри за климатични прогнози, масови инвестиции във възобновяема енергия, интелигентна инфраструктура. Това е опит, който не просто заслужава внимание – той е необходим на света.
Глобалната инициатива обаче надхвърля климата, казва икономическият експерт, като е убедена, че тя оспорва логиката на военни блокове, които създават повече несигурност, отколкото стабилност, и настоява за сигурност, изградена върху взаимна зависимост и медиация. Тя гледа на технологиите и цифровизацията не като поле за доминация, а като шанс за колективно развитие.
Китай предлага модел, който изисква не пасивно следване, а активно включване. Европа, включително и България, имат избор – да останат зрители в този процес, системни съперници, или да намерят собствено място като партньори в новата архитектура на глобалното управление.
Що се отнася за България, доц. Пенева казва следното: „За България инициативата не е абстрактна концепция, а шанс за реални ползи. В страна, която търси нови двигатели за растеж, китайските зелени, дигитални технологии и инфраструктура може да се превърнат в катализатор. Сътрудничеството с Китай дава възможност за включване в по-големи мрежи – от транспортни коридори до научни и бизнес партньорства. В условията на европейски зелен преход, Пекин вече разполага с опит и мащабни технологии, които могат да подпомогнат България да постигне по-бързо целите си. Това не означава да се избира „страна“ в глобалната надпревара, а да се използва шансът за балансирано партньорство, което може да донесе ползи отвъд политическите клишета.
В крайна сметка, страхът от китайския модел не идва от това, че той е опасен. Идва от това, че той е възможен. Защото поставя в неловка светлина онези, които от десетилетия говорят за решения, но рядко предлагат реални. И именно в това се крие истинската провокация, категорична е в края на коментара си българският учен-икономист и доктор на науките Теодора Пенева.
