/Поглед.инфо/ Важно притеснение за международната общност в пост-Ковид-19 ерата е посоката на американско-китайските отношения и устойчивостта на китайското икономическо развитие.
Наскоро политическото ръководство на Китай публикува две предложения за развитие - 14-ия петгодишен план на Китай (2021–2025 г.) и Дългосрочните цели през 2035 г., които изясняват политическата ориентация и намеренията на Пекин.
Предложенията отбелязват края на ръководената от износа икономическа стратегия, която движи развитието на страната в продължение на 40 години. Тук става въпрос за преминаване към модел на растеж на "двойната циркулация", воден от вътрешното търсене, допълнено и от външното.
Тази нова стратегия поставя иновациите в ядрото си и позиционира технологичната независимост като стратегически стълб на националното развитие.
"Коренната иновация" (zizhu chuangxin) е стратегически акцент от десетилетия за Китай. Водена от държавния сектор, местната иновационна политика на Китай постигна известен успех, включително в разработването на технологии във високоскоростните железопътни линии, ултрависокото напрежение и такива с военни приложения.
Политиката доведе и до голям брой научни статии и патенти, които служат като междинен резултат за научноизследователска и развойна дейност.
В една глобализирана среда иновациите на Китай някога са били склонни към приложното развитие. Страната си спечели името "световна фабрика" заради внасянето на материали, ключови части и производствено оборудване, които после се сглобяваха за износ.
Принуден да отговори на бързо променящите се изисквания на международния потребителски пазар, Китай възприе подхода "внос, локализация, усвояване" към технологиите, имайки предвид липсата на местни технологии у дома.
Подобен модел на технологично развитие постави Китай в положение с ниска добавена стойност, докато технологичните регулации на по-напредналите страни затрудниха "Поднебесната" да въведе по-високи технологии.
Стартирането на кампанията "Произведено в Китай 2025" беше отговор от страна на политиците и индустрията на тази възприета вътрешна криза.
В дигиталната ера Съединените щати насърчават проекти, като "Развитие на производственото партньорство"“, "Индустриален интернет" и стратегическия проект "Индустрия 4.0", целящ да подобри производствената индустрия.
Тези движения и развития стимулираха Китай да действа, усещайки идваща криза. Съществуват пропуски в неговите технологични възможности и конкурентоспособност - и без намеса, тези пропуски вероятно само ще се разширят.
В същото време последните успехи на органичните технологични иновации в Китай и способността на Пекин да овладее Ковид-19 увеличиха доверието в китайското цифрово развитие.
Докато местната иновационна политика на Китай първоначално е била догонваща стратегия, подходът на "технологична независимост" може да бъде определен като намерение да се изпреварят онези напреднали държави, които в момента доминират в глобалните технологии.
Китай стартира национална политика на "самообновяване", тоест систематична версия на местните иновации, през 2006 г. След присъединяването си към Световната търговска организация, постоянният тласък на глобализацията принуди Китай да следва ефективността, основана на сравнително предимство. В резултат на това Китай разчита до голяма степен на световните вериги за доставки.
Китайските полупроводници и чипове, например, разчитат основно на внос от отвъдморски доставчици. Според изследване на американски индустриални групи, китайският дял от търсенето на полупроводници е около 35 процента.
В същото време, китайският дял от световните производители на интегрирани устройства - тоест компании, способни да проектират, произвеждат и продават продукти с интегрални схеми - е по-малко от 1%.
Предприетите от Съединените щати технологии за контрол на износа в името на националната сигурност са причинили сериозни финансови затруднения на китайски компании като ZTE и Huawei. Такива регулаторни мерки се предприеха и за стотици стартиращи китайски технологични компании, които са в черния списък.
Китай е станал по-уязвим към собствената си индустриална верига за доставки и е бил принуден да я укрепи чрез мерки за технологична независимост, които имат за цел да защитят националната сигурност и икономиката.
С други думи, страхът от американско-китайско технологично разделяне е външен фактор, ускоряващ стратегията на Китай за технологична независимост.
Въпросът за търговските ограничения трябваше да бъде решен чрез преговори чрез международен или двустранен механизъм за разрешаване на спорове.
За съжаление тези механизми за разрешаване на спорове са нефункционални. Независимо дали избраният от Китай подход ще успее на национално ниво, той вероятно ще засили отделянето и разделянето на технологичния сектор между САЩ и Китай.
Фокусирайки се върху изобилието си от човешки ресурси, активи от данни и сцени на приложение в науката и технологиите, Китай се опитва да реализира технологичната независимост до 2035 г. Но в дигиталната ера, когато икономическата и социална сложност се увеличава и се изискват иновационна ефективност и бързина, Китай трябва да създава съвместно с членове на глобалната екосистема.
Точно както управляваната от правителството китайска местна иновационна политика беше критикувана в чужбина, глобалната иновационна екосистема изисква създаване на правила и механизми за разрешаване на спорове.
За новата администрация на Байдън ще бъде важно да признае необходимостта от възстановяване и укрепване на глобалното сътрудничество в областта на технологиите.
* На снимката: Хората си правят снимки с робота Байду, който беше кръстен "Сияо Ду" по време на Световната интернет конференция от 2020, както и експото "Светлината на интернет" в град Вуджен, източен Китай, 22 ноември. Източник: Ройтерс.
Превод: СМ