/Поглед.инфо/ Моделът за развитие на Китайската народна република днес се превърна в образец за развитие, въпреки продължаващия статут на страната като развиваща се нация. Въпреки че слабо развитите и развиващите се страни традиционно търсят вдъхновение в стремежа си към растеж от Съединените щати и западните капиталистически сили, бързото развитие на китайската икономика и технологии през последните четири десетилетия са повлияли на много страни да формулират подобни на китайския модели.

Днес Китай е икономическа сила номер едно в Източна Азия и е дом на втората по големина икономика в света. Икономиката му продължава да се конкурира с тази на Съединените щати, докато икономическите анализатори прогнозират, че Китай скоро ще надмине американската икономика, за да заеме първо място. 

Очевидно е също така, че китайската икономика има значително влияние върху икономиките на страни от Азия, Африка и Латинска Америка, поради огромните инвестиции на Китай за проекти за развитие в тези региони.

В този контекст съвременният модел на развитие на Китай и неговият опит са отличен пример за други страни, надяващи се да повторят успеха му. Напредъкът на Китай чрез неговия модел на развитие се обсъжда все повече в сферите на политиката и икономиката.

Политическо развитие

Политиката и стабилността на съществуващата политическа система често е пряк фактор за определяне на развитието на всяка държава. Дискурсът за политическата система на Китай датира от 5000 години и произтича от феодалната императорска епоха на страната. 

С победата на Комунистическата партия през 1949 г. основателите на Китайската народна република разработиха политическа система, която според тях беше подходяща за Китай, който те си представяха. В резултат на това Комунистическата партия на Китай се превърна в най-важния и ключов фактор в китайската политическа система.

Въпреки че Комунистическата партия е постигнала ненадмината власт, забележително е, че тя използва тази сила, за да осигури продължаващото развитие на Китай. Партията винаги е разглеждала селското стопанство на страната като своя основа. На стабилната и централизирана политическа система на Китай през годините се приписва системното развитие, започнало от въвеждането на първия петгодишен план за развитие след революцията през 1953 г.

Това доведе до убеждението, че бавното развитие, преживявано от страните с многопартийни системи, е резултат от липсата на консенсус между политическите партии относно политиките за развитие на страната.

Един от най-често срещаните сценарии в такива страни е тенденцията на новите правителства да въвеждат промени или напълно да спират проекти за развитие, въведени от предишната партия. Това е често срещано явление в политическата система на Шри Ланка. 

В крайна сметка тези страни се развиват значително по-бавно, доказвайки, че бързото развитие може по-често да се осъществява чрез стабилна политическа система и среда като тази на Китай.

Очевидно е също така, че китайците се стремят да назначават хора с необходимата квалификация за висшите постове в политическата си система и че тези лидери са работили неуморно, за да представят ефективни програми за бъдещето на страната.

Сред тези много лидери Дън Сяопин е приветстван като един от най-плодотворните лидери в страната, който предвещаваше големи реформи, които от своя страна доведоха до значително развитие в икономическата, индустриалната и технологичната сфера на Китай. 

Днес под ръководството на китайския президент Си Дзинпин Китай играе важна роля като глобална сила на международната сцена. В последно време китайците успешно трансформират своята икономика, която се основава на социалистическата пазарна система, за да се приведе тя в съответствие с амбициите на настоящия век.

Мисълта за социализма с китайски характеристики в новата ера намира своето въплъщение преди всичко в модернизационните проектии инициативи, както и програми като „Един пояс и Път“. Това използване на власт от китайските лидери даде пример за лидерите на страни от третия свят.

Икономическо развитие

Може би най-важният момент, върху който трябва да се замислим, когато разглеждаме Китай като модел на развитие, е неговото икономическо развитие. Китай редовно решава икономическата си переспектива чрез структурирани петгодишни планове. Първият по рода си е реализиран през 1953 г. Днес страната въвежда в действие своя тринадесети петгодишен план.

През 1949 г. Китай успя да създаде силна политическа и конституционна основа за страната. Но китайците бързо осъзнаха, че икономическият им растеж е бавен в сравнение с възможностите. Всъщност страната продължаваше да се смята за бедна държава. Икономиката спадна допълнително след културната революция. През 1978 г. БВП на глава от населението на Китай е бил само 155 USD.

Въпреки това, до 1978 г., под ръководството на Дън Сяопин, китайската икономика предприема ново пътуване през формулираните от него политики за „реформиране и отваряне“. Тези политики бяха считани за стратегически план за развитие на китайската икономика чрез социалистическата пазарна система.

Дън твърди, че социалистическите държави могат да развият своя собствена пазарна икономика. Въвеждането на социалистически икономически модел чрез тези реформи, индустриализацията и урбанизацията скоро се ускориха в Китай, което от своя страна даде тласък на бързото развитие на икономиката му. От 1978 до 2012 г. средният икономически растеж в Китай се оценява на 9 процента.

Тъй като пътят му за развитие продължи, през 2012 г. Китай успя да постигне второто място в света по отношение на БВП, в резултат на което Китай се превърна от държава с ниски доходи в държава със средни доходи през последните 40 години. 

Политиките за „реформиране и отваряне“ не само развиха китайската икономика, но и осигуриха бързо развитие в областта на индустрията, технологиите, селското стопанство, социалното развитие и транспорта.

Като икономически модел това пробуждане на Китай може да се използва като ориентир за много страни, които разработват свой собствен икономически подход. Важният урок, който трябва да се научи, е може би значението на системното прилагане на икономическите политики.

Междувременно Китай постигна огромен напредък в своите технологии, строителство и транспорт. Пазар, на който не могат да бъдат намерени китайски продукти, е нещо нечувано, особено в технологичния сектор. Същото важи и за строителното поле. 

Китайските компании, изпълняващи строителни проекти в страни от третия свят, са често срещано явление. Мащабните проекти на Шри Ланка, като пристанището Хамбантота и кулата Lotus, са китайски предприятия, изградени чрез китайско финансиране и техническа подкрепа.

Развитието на страната в транспортния сектор може би е най-добре отразено чрез нейната високоскоростна железопътна мрежа, която е най-голямата по рода си в света. Към средата на 2018 г. общата дължина на високоскоростната железопътна мрежа на Китай достигна поразителните 27 000 километра. Китай също успя да добави към мрежата си високоскоростни влакове, които се движат със скорост до 400 километра в час.

На 1 октомври страната отбеляза 70-годишнината от основаването на Китайската народна република. Несъмнено това е исторически момент: от победата на комунистическата партия чрез революцията, до достигането на висотата на втора по големина икономическа сила в света, е огромно постижение. Очевидно е, че Китай сега се превърна в модел за развитие на света, предлагащ ценни уроци за днес развиващите се страни.

Превод: ЕС