/Поглед.инфо/ Имам чувството, че Пекин все още не е имал време да отпразнува истински това постижение и да го превърне в глобално събитие: целта, поставена за 2020 г., е изпълнена навреме, за да се сложи край на крайната, абсолютната бедност.

Ако обаче агенциите съобщават, че тази седмица са били заличени последните девет от списъка на бедните региони, това означава ли преодоляване на крайната бедност в Китай?

В началото на годината имаше 832 региона в нищета. Последните девет бяха разположени в югозападната провинция Гуейджоу. Преди това, през последните месеци, крайната бедност беше победена в Синцзян, Съчуан и няколко други провинции.

Да, това е събитие от световно значение, то ще засили допълнително статута на Китай, например в Африка, където той вече успешно изнася технологии за развитие и в най-безнадеждните на пръв поглед региони.

Макар и без отчитането на тазгодишните рекорди, експертите - например д-р Матиас Холуърт от Програмата на ООН за храните - напомнят на света днес, че на Китай се падат над 70 процента от изкоренената световна бедност (над 700 милиона души).

Да, всъщност тези цифри са известни отдавна от различни публикации и документи и дори ако борбата на Пекин с бедността продължеше още една-две години, ситуацията нямаше да се промени много.

Но когато такива събития се случват, те пораждат у различните хора по света голямо разнообразие от мисли. Ето например, публикация във Foreign Affairs, САЩ: това е само началото, китайците тепърва трябва да направят още много, за да подобрят живота на милиони ... И кой би спорил: тепърва предстои. И как да не разберем тъжните чувства на американците, все пак не Съединените щати поставиха рекорда.

Първата от мислите тук е очевидна: това все пак е само цифра, тоест условно нещо, някой е измислил тази цифрова граница и сега тя е преодоляна. Китайските икономисти са изчислили, че крайната бедност започва под границата от 4000 юана годишно. Между другото, в последните бедни региони в Гуейджоу средният годишен доход се е увеличил до 11 487 юана, т.е. 1,740 долара.

Сигурно на някого може да му се струва, че такъв доход е ужасно нисък. Главното сега обаче е, че борбата със сигурност ще започне не с крайната, а просто с бедността. Защото това е тъкмо от тези случаи, когато целта е нищо, а движението е всичко.

Най-интересното тук, разбира се, са технологиите за борба с крайната бедност.Някои от тях биха могли да работят само в Китай, но има и такива, които са напълно приложими и другаде. Крайната бедност в страната, както се вижда от картата, се е съпротивлявала най-вече в труднодостъпните райони и далеч от центровете за развитие (например в планините). И най-ефективният метод за борба най-често се оказва изграждането на пътища там.

Имаше и внесени технологии от типа "ориз - риба", тоест отглеждане на риба във водоеми, което по принцип се използват за заливане на оризовите насаждения през част от годината. Водоемите се зарибяват, а „реколтата“ се прибира преди заливането на оризищата.

Още нещо – изградени са устойчиви комуникации, без които е невъзможно да се отгатне какви продукти и за колко можете да продадете в съседния град, ако, повтаряме, дотам се появи добър път.

И накрая - от поредицата китайски странности - на някои места на къщите са окачени табели с надпис „ферма, засегната от бедността“, но това означава само, че фермата е построила точно тази къща с безлихвен заем, издаден от местната служба за развитие и намаляване на бедността.

Това е реклама за обмяна на опит: съседите идват и обсъждат как работи тази технология ... Въпреки че в някои страни е по-обичайно да се закачат други знаци, като „образцов дом“, и да се преподава само на добрите примери и сякаш не се забелязват лошите.

Борбата с бедността в Китай продължава не само през последните 40 години (т.е. след маоизма), но и от векове. В други страни и цивилизации се е случвало същото. И човечеството през това време успя да се досети, че говорим за проблем, във фундамента на който стои философия, тоест отношението на хората и нациите към това какво е бедността като цяло и какъв е смисълът на усилията на отделния човек и на цялото общество за преодоляването й.

И тук много уместна изглежда статията, която беше публикувана почти в същия ден, когато Пекин обяви постижението си. Публикувана е в индийския вестник Pioneer, но негов автор е американската писателка Джанет Дейли, която не обелва и дума за Китай.Тя всъщност пише за това защо Тръмпизмът ще живее вечно. И - да, става въпрос за смисъла на усилията на бедния човек. В САЩ, макар и не само там.

Джанет започва разговора с известния цитат на Хилари Клинтън за факта, че голяма част от населението на САЩ е basket of deplorables, почти непреводима обида от типа на "кошница мръсотия".

Тогава се случи странна история - тези думи бяха приети лично, по свой адрес, както от гласоподавателите на Тръмп, така и от демократичните избиратели, тоест от потребителите на всякакъв вид помощи от държавата; накратко – от общо взето бедните хора. Освен това имаше и други подобни изказвания на Хилари, които сякаш се сляха с това.

И тези думи, в тяхната съвокупност, съсипаха изборите на госпожа Клинтън и принудиха в настоящата кампания Байдън и демократите да прибягват до крайни и очевидни изборни измами.

Така че, не можете да се отнасяте така към бедните, казва Джанет, те не трябва да се чувстват забравени и освен това презирани. Точно както в Англия не трябваше да се игнорира съдбата на жителите на цели градове, построени върху стари индустрии - ала британските демократи (тоест лейбъристите), го направиха -просто отписаха тези хора и в резултат ги загубиха,те се изтриха от списъците на възможните лейбъристки избиратели.

Американската политическа култура - въплътена в Тръмпизма, казва тя - предполага, че почти всички започват живота си бедни и след това поемат лична отговорност за своя успех или провал.

При тях не се предполага, че някой трябва да се грижи за бедните - но там бедността и прочие провали не се възприемат с презрително състрадание, придружавано с подаяния от държавата. И следователно американците ще продължат да гласуват масово за Тръмпизма, а не само за социализма на Демократическата партия, при който „низшите“ се хранят с подаяния в замяна на тяхната електорална подкрепа, при това едва криейки презрението си към тях.

Но това е химнът на класическата дясна идеология, а Китай - какво общо има той с него? Нима „социализмът с китайски характеристики“ не е лява политика която се бори с бедността там?

Но работата е в това, че според американските стандарти за ляво и дясно, истинската лява политика е била по времето на Мао, когато цялата страна е трябвало да живее на разпределяеми поравно подаяния от държавата, с добре известен резултат - бедността.

Днес с бедността в отдалечените райони Китай се бори по американски: те създават възможности хората да печелят пари сами, а изобщо не чрез раздаването на помощи, за които първата/втората икономика в света все някак би намерила пари.

Е, ако говорим за китайски особености, то там бедните не се презират, те се считат за уважавана част от обществото, на която трябва да се даде тласък, за да стане още по-уважавана - след като тя победи бедността си със собствените си ръце.

Превод: ЕС