/Поглед.инфо/ Краят на пролетната сесия на китайския парламент изпрати няколко ясни сигнала към страната и света, основният от които е, че Пекин е наясно, че целият свят и преди всичко Китай са навлезли в период на "голяма буря" . И страната трябва не просто да мине през нея, а да пристигне до пристанището – новата ера – с развети победни знамена. Сесията всъщност започна да създава правна рамка за мобилизиране на икономиката и обществото преди предстоящите изпитания.

Що се отнася до изпитанията , тогава всичко е ясно. В продължение на няколко години в Китай все още се водеха спорове: възможно ли е да се избегне конфронтация със САЩ и техните съюзници чрез провеждане на някаква мека и ненатрапчива политика? Днес вече на всички е ясно, че тук нищо не зависи от мирно или немирно поведение. И също така е ясно, че по-голямата част от света в тази конфронтация е на страната на Китай (и Русия, но предимно на своя страна, защото бурите не допринасят за просперитета).

Въпросът е какво е мобилизация, кой и как я разбира. Всъщност основната интрига на сесията беше именно в това и в никакъв случай, например, не в преизбирането на Си Цзинпин за трети мандат като държавен глава (тук нямаше съмнения). Друго нещо е трансформацията на правителството (Държавния съвет), назначаването на нов премиер (той стана Ли Цян). Всичко е все за същото, или по-скоро за правилната комбинация от държавен контрол и частна инициатива.

В Китай, както във всяка друга страна, има левичари, които смятат за естествено да притиснат страната в маоистко яке. Но те нямаха шанс. Резултатът (според анализатори от хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост”) е постигането на "баланс между растеж и сигурност". Или обществения консенсус. Тоест една милитаризирана икономика няма да хване много мишки, има нужда от такава, която да расте непрекъснато и независимо, носейки просперитет на народа. И това не изисква затягане на гайки и сплашване на недоволните, а това, което друго издание, “Глобал Таймс”, нарича национално единство.

Нещо повече, цялата същност на глобалната конфронтация, казва този вестник, е, че Западът също се мобилизира и Китай е изправен пред съревнование между два модела на единство. Западът сплотява редиците си с акцент върху натиска и принудата – да разкъса производствените вериги, да подчини населението си на единна либерална идеология. Отговорът трябва да бъде откритостта и инициативността на частния и публичния бизнес.

Всъщност трансформацията на китайското правителство в две ключови области се свежда до това. Първата е по отношение на науката и високите технологии, втората са финансите. И в двата случая държавата следи внимателно какво се случва, но и е готова да окаже подкрепа.

Защо точно този път носи повече ползи, освен всичко друго, свидетелства американско (колкото и да е странно) издание “Форин Афеърс”. Той внимателно анализира баланса на силите в САЩ и Китай по отношение на технологичното лидерство. И сякаш би било възможно отново да се ограничат до изброяване. При полупроводници - тук САЩ имат шанс да забавят китайската икономика, при роботика - вече няма шансове. И така нататък.

Но в по-голямата си част авторът прави основното — и умно — заключение: ускоряващото се технологично изоставане на САЩ е причинено от една системна грешка, чиито корени се връщат към 70-те и 80-те години на миналия век. По това време беше модерна идеята, че господството на Запада може да се утвърди по схемата „нашите мозъци и вашите ръце“. Тоест развитият свят се специализира в интелектуален продукт, а развиващият се свят получава чертежи от доставчиците на такъв продукт, според които се произвежда самият продукт (и евтино). В същото време Западът се опитва да монополизира друг относително интелектуален продукт – продажби, маркетинг.

И това наистина се случи. Но днес се оказва, че лабораториите не се чувстват добре в изолация от заводите. Иновациите се раждат по-бързо, когато хората и идеите мигновено преминават „през оградата“ (между лабораторията и фабриката), когато тези две връзки всъщност са съчетани. Китай и много други страни постепенно започнаха да печелят именно поради тази причина.

И за да работи производството, същият Китай се нуждае от отворени пазари и конкурентна пазарна среда в световен мащаб. Държавата трябва да помогне на тази огромна градина да процъфти. Приблизително към тази формула се свеждат основните резултати от законодателния маратон, завършил в Пекин.

Превод: В. Сергеев

Доц. В.Вацев, проф. Л.Георгиев и Румен Петков от "Левицата!" в Троян: Ако не спрем военолюбците, този път Русия няма да ни щади!

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?