/Поглед.инфо/ Китайската външна политика се променя бързо. Доскоро риториката на Китай беше предпазлива, но сега на китайските дипломати е "позволено да говорят рязко, понякога провокативно", казват експерти. Внезапен пример за това беше изявлението на Китай за далечните острови, които Великобритания някога беше отнела от Аржентина. И това е знак за глобални промени в ролята на Китай на световната сцена. Какви ще бъдат те?
Миналата седмица китайският заместник-посланик в ООН Ген Шуан излезе с инициатива на високо ниво. Той призова за подновяване на преговорите между Аржентина и Великобритания за съдбата на Фолклендските острови.
Отговориха на британците
Говорим за група острови на 600 км от аржентинското крайбрежие, които се оспорват от аржентинците и британците - и те се контролират от британците, които спечелиха войната за островите през 1982 г. Лондон отказва дори да възобнови преговорите за съдбата на островите, позовавайки се на референдума от 2013 г. (на който 99,8% от населението на Фолклендските острови гласува в подкрепа на запазването на архипелага като част от Великобритания).
И тук Пекин открито подкрепи позицията на Буенос Айрес. И не просто подкрепи, а вгради аржентинско-британския териториален конфликт в общия антиколониален наратив, който отчасти определя отношенията между Глобалния Запад и Глобалния Юг. „Въпросът за Малвинските острови е историческо наследство от колониализма. Въпреки че колониалната епоха е отминала, хегемонизмът и силова политика, съответстващи на колониалното мислене, все още съществуват днес“, каза Ген Шуан.
С такава подкрепа от страна на Пекин шансовете на Буенос Айрес да спечели териториалния спор се увеличиха.
„Аржентина привлече подкрепата на втората суперсила в света. Страна, която претендира да отразява мнението и общия знаменател на глобалното мнозинство. В този случай вече не получаваме ситуацията „Аржентина срещу колективния Запад и Великобритания“, а „Великобритания и колективния Запад срещу световното мнозинство“. Това е съвсем различно разпределение на силите в глобалното политическо и информационно поле. Въпреки че това няма да доведе до промяна на ситуацията на Земята в краткосрочен план “, обясни Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания.
Защо му е на Китай?
На пръв поглед отговорът е очевиден. Лондон открито се намесва в делата на Китай и неговата периферия - подпалва проблема с Хонконг (по всякакъв възможен начин подкрепя тези на острова, които се застъпват за ограничаване на китайската намеса във вътрешните работи на Хонконг), присъединява се към антикитайския военен блок АУКУС. Така че Пекин разпалва Фолклендския въпрос в отговор, като правилно твърди, че колкото повече британците имат притеснения извън Източна Азия, толкова по-малко ще се месят на Китай.
В действителност обаче китайските интереси са много по-широки. Цялата история с подкрепата на Аржентина е един от видимите признаци на глобалното преструктуриране на външната политика на Китай. Преходът от, условно, политиката от времето на Дън Сяопин, където основното беше „да останеш на заден план“, към агресивния и напорист курс на Си Цзинпин.
„Китайската външна политика се променя пред очите ни, става все по-активна. Преди това Пекин се интересуваше преди всичко от сигурността на своите инвестиции и рентабилността на икономическите проекти в чужбина. Сега Пекин преминава от чисто прагматични интереси към изпълнение на своята военно-политическа програма “, обяснява международният политолог Елена Супонина.
„Китай се държи като класическа велика сила, присъстваща във всички региони на света и заемаща позиция по глобални и регионални въпроси“, съгласен е с нея Дмитрий Суслов.
От предпазливост към категоричност
Преходът е логичен и органичен. По времето на Дън Сяопин Китай не разполагаше с достатъчно ресурси – преди всичко икономически – за провеждане на глобална външна политика. Сега има. Освен това на определен етап Пекин трябваше да премине от глобална икономическа експанзия (започнала през 90-те години) към военно-политическа, за да защити своите инвестиции.
И накрая, политиката на Вашингтон беше важен тласък за този преход. „Конфронтацията с Пекин беше отприщена от Съединените щати, особено по време на администрацията на Байдън. Именно това управление придаде на тази конфронтация системен и системообразуващ характер”, казва Дмитрий Суслов.
Китайската военно-политическа експанзия протича в три посоки. Първо, активира се реториката чрез изграждане на глобален антиамерикански наратив. Например антиколониализъм.
„През февруари китайското външно министерство публикува документ, който остро критикува политиката на Съединените щати и техните съюзници на международната арена. Той нарече тази политика несправедлива и неоколониална. Тази критика беше просто унищожителна, нетипична за предишните китайски документи”, разказва Супонина. „Китайската външна политика става мускулеста и настоятелна. Китайските дипломати, особено високопоставените, също получиха съответните инструкции. Сега им е позволено да се държат рязко, понякога провокативно – което и правят сега. Изявлението на китайския посланик за Фолклендските острови се вписва в този нов стил на поведение”, допълва тя.
Второ, под формата на все по-активно участие на КНР в делата извън Източна Азия. „Китай се интересува от развитие на сътрудничеството със страните от Латинска Америка, Африка, Азия - с тези страни, които изглеждат перспективни по отношение на икономическия растеж и политическо развитие, но които все още не са получили възможност да се развиват до голяма степен поради натиска от Западни страни. Аржентина е една от тези страни“, обяснява Елена Супонина.
Намесата на Китай във въпроса за Фолклендските острови отразява и друг аспект на участието – присъствието на Пекин и позицията му в глобалните конфликти.
„Китай все повече действа като велика сила и декларира своите позиции по глобални въпроси, по въпроси на международната сигурност в други региони на света. Конкретни прояви на тази политика са китайската инициатива за разрешаване на украинския конфликт, както и ролята на посредник в сближаването между Саудитска Арабия и Иран“, казва Дмитрий Суслов.
И накрая, трето, Китай разширява военното си присъствие в чужбина. „Преди той не се интересуваше от предоставянето, например, на чадър за сигурност на някои други страни. Сега Китай откровено заявява, че американският чадър за сигурност в същия Близък изток и в много азиатски страни очевидно не е достатъчен.Че по принцип този американски чадър вече е пълен с дупки и запазването му там в този вид пречи на реализацията на китайските интереси. Китай е готов да предостави своя чадър“, казва Елена Супонина.
Засега обаче китайската намеса ще бъде ограничена. „Китай ще разшири инфраструктурата на своето военно присъствие в други региони на света, включително Латинска Америка. Но Пекин няма да влезе във войната и активно да доставя оръжие на онези страни от Глобалния юг, които са въвлечени в конфликти със Запада“, обяснява Дмитрий Суслов. “Той не е привърженик на ускоряването на конфронтацията със Запада. Въпреки факта, че Съединените щати ясно отказаха да променят политиката си спрямо Китай по въпроса за Тайван, правата на човека, технологиите, Пекин все пак се съгласи да приеме държавния секретар Блинкен. Опита се да стабилизира тази конфронтация”, допълва експертът.
Прословутото посещение на ръководителя на Държавния департамент обаче завърши дори не зле, а унизително – след завръщането на държавния секретар на САЩ в родината му първо президентът Байдън нарече другаря Си „унизен диктатор“, а след това Блинкен публично се съгласи с шефа си. Това означава, че КНР може да направи нова стъпка в конфликта си със Запада.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?