/Поглед.инфо/ Сега войната продължава почти всеки ден на ниво генерални щабове на всички военни части, с помощта на много мощни изчислителни системи се водят ежедневни войни. Сценариите са ежедневни. И техните възможности. Тъй като никой от отделните сценарии не осигурява стратегическото предимство, в което човек би могъл да рискува.

И тази непрекъсната виртуална война до известна степен е основната конструкция на сигурността, която ни защитава, наред с други неща, от влиянието на политическия авантюризъм. По този начин през последните две години не сме имали нито един конфликт с американската армия в Сирия. И всички войнствени изявления на нашите политици, дори и в САЩ, поразително се различават от изказванията на военните. Защото военните оценяват нещата по различен начин от политиците и пропагандистите.

Тези дни започва подготовката за ученията, които ще бъдат проведени от държавите в Европа („Европа-2028“). И точно 2028 година в заглавието на тези учения кара анализаторите и експертите да се замислят. Защо изведнъж 2028 г., ако такива учения се провеждат ежегодно? Според сценария на тези учения, за първи път от 30 години насам 25 хиляди души ще бъдат прехвърлени в Европа от САЩ. В този случай участват всички видове самолети и товарен флот, ще бъдат отворени бази за съхранение, разположени в Европа (във всяка от тях се съхранява оръжие за цялата бригада). Всичко това може да се използва срещу нас. Основните учения ще се провеждат на тренировъчните полигони в Полша. В случай на война ще бъдат изградени специални преходи, с които НАТО ще транспортира оборудването си до Русия. Между другото, интересен малък детайл от миналото. Когато Полша току-що се оттегли от Варшавския договор и вече не беше член на никакви договори и съюзи, НАТО поиска тя да запази всички преходи. Но само прехвърляне от единия бряг на Висла към другия. И поляците, и армиите на балтийските страни и Грузия ще участват в ученията „Европа 2028“. Десанти ще бъдат извършени, а предполагаемият враг ще бъде обграден около периметъра. Така че защо все това "2028"? Американците ще изпробват всички технологични иновации през последните 10 години, дори и тези, които все още не са пуснали в експлоатация. Това ще бъдат учения, в които ще бъдат включени не само трите измерения (въздух, море, земя), но ще бъдат добавени и киберпространството и космоса. Всичко това подсказва, че 2028 година се смята от американците за една от ключовите дати. Именно за тази година те трябва да са в най-високата степен на готовност. Е, сега към темата на доклада.

След разпадането на СССР всяка от бившите съветски републики наследява свой собствен дял от армията. И само ядрените оръжия, които преди са били разположени в Украйна, Беларус и Казахстан, бяха изтеглени на територията на Русия. И именно Щатите принудиха отцепилите се страни да направят това, тъй като е по-удобно да се контролират ядрените запаси, когато те са на територията на една държава. Но всяка от тези страни все пак имаше свои амбиции да създаде свои въоръжени сили и своя военна политика. Но до 1993 г. стана ясно, че само много малко държави могат да си позволят да имат въоръжени сили. И ако за Молдова и балтийските страни този проблем не беше толкова остър, за ореола в Централна Азия той стана актуален. Защото след разпадането на СССР започва натискът на джихадизма. Спомняме си, че през 1992 г. на среща на лидерите на страните от постсъветското пространство в Азия, както и на Беларус и Армения, беше подписан Договор за колективна сигурност, който под формата на хартия продължи 10 години. Въпреки това, все пак имаше конфликти и Русия действаше като миротворец. И едва през 2009 г. е създадена известната ОДКБ, която включва, наред с други неща, създаването на колективни въоръжени сили.

ОДКБ често се нарича своеобразна алтернатива на НАТО. Да, по отношение на възможностите за мобилизиране тези блокове могат да бъдат наречени равни (и двете включват по 25 000 души всеки), но по отношение на технологичния компонент не може да се говори за никакво равенство. ОДКБ е няколко пъти по-слаба от НАТО. Освен това всяка от страните, които са членове на ОДКБ, изгражда през всичките тези десетилетия собствените си отношения със Съединените щати. И в случай на конфликт с каквато и да е интензитет, например, между Русия и НАТО, ОДКБ просто няма да действа. Това е първия нюанс.

Второто е, че блокът на ОДКБ няма общи противници. В него външната заплаха е много условно регистрирана. Например, бойците от „Ислямска държава“. Освен това ОДКБ не формулира концепцията за вътрешни заплахи. Защото нито една република в Централна Азия не е напълно защитена от незаконни действия в рамките на републиката. Помним събитията в Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, когато факторът на джихадистите присъстваше, но ОДКБ не се намеси. И освен всичко останало, ООН никога не е признавала войските на ОДКБ за поддържане на мира. Не можем, например, да използваме тази организация за мисии в Шри Ланка, където присъстват мисии на ООН.

За всички страни членки на ОДКБ заплахите са свои собствени. Например, за Беларус - от Запада, а за Киргизстан и Казахстан - Източна и Централна Азия. А също и от Китай. Поне за Казахстан. Имаме военна организация с потенциал повече от 10 години, но не можем да я използваме в интерес на никого.

По този начин, вече през 2021 г., Китай става опора във военните дела. От коя страна ще застане той, там ще е предимството при преразпределението на света през XXI век. Американците продължават с формулите си за изчисление, както следва: Русия + Китай = пълна парализа на американската система, тъй като Щатите вече няма да могат да използват механизмите си за влияние върху страни, дори в икономически план. И обратно: Русия + САЩ + НАТО = парализа на Китай.

Според мен трябва да се създаде нов съюз: Русия, Китай, Беларус и Казахстан. И ако такъв съюз може да бъде създаден, тогава можем да осигурим безопасен период за развитие през следващите 20-40 години. Китайската армия е една от най-безопасните армии в света. През последните 15-20 години те учеха при нас и усвояваха знания като гъба. Те все още се опитват да попаднат на нашите учения. За Китай военната ни система е пример. Те смятат, че ние запазихме военната и стратегическата мощ на СССР.

Всъщност този съюз вече се е сформирал неофициално. Няма да ви губя времето да разказвам на всички известни неща. Проведохме съвместни учения и общи задачи.

Обобщавайки, ще кажа, че ОДКБ трябва да се трансформира. Той трябва да се превърне в голям Евразийски съюз, който ще гарантира нашата сигурност. Благодаря ви за вниманието!

Превод: В. Сергеев