/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ експертът Юрий Мавашев разкрива опасните маневри на т.нар. „коалиция на Епщайн“, която цели да превърне Южен Кавказ в нов фронт срещу Иран. След провала на плановете за светкавично обезглавяване на Техеран, Вашингтон и Израел прибягват до опасни провокации в Нахчиван и въвличане на кюрдите в регионален пожар с непредвидими последици.

Провалът на първоначалния план и „креативният“ хаос

Ескалиращият конфликт между оста САЩ-Израел и Иран навлиза в нова, много по-опасна фаза, която пряко засяга стабилността на Южния Кавказ. Днес сме свидетели на действията на т.нар. „коалиция на Епщайн“ – термин, зад който стоят неоконсервативните и произраелски кръгове във Вашингтон, които очевидно са решили да въвлекат съседните на Иран държави във водовъртеж от нестабилност. Първоначалният подход на САЩ и Израел беше насочен към това да смажат Иран „с един замах“, чрез физическото ликвидиране на неговото военно и политическо ръководство. Когато обаче стана ясно, че този сценарий няма да доведе до капитулация на Техеран, а по-скоро до неконтролируема ескалация, се появиха „креативни“ решения.

Основната цел в момента е държавите, граничещи с Иран, да създадат „ад“ по неговите граници. По този начин „коалицията на Епщайн“ се надява да получи допълнителни лостове за натиск върху Техеран, използвайки регионални проксита и етническо напрежение. Тези признаци на провал на първоначалните западни планове стават все по-видими. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че подобни стратегии на „контролирания хаос“ рядко остават в границите, начертани от стратезите в Ленгли или Тел Авив.

Кюрдската карта: Опасната игра на Доналд Тръмп

Един от най-ярките симптоми за отчаянието на Запада е опитът да се разиграе кюрдската карта. Според информация на The Post, администрацията на Тръмп е предложила директна военна и въздушна подкрепа на кюрдите, ако те се съгласят да вдигнат бунт срещу иранското правителство и да завземат западните части на страната. Това е класически пример за геополитически цинизъм, при който цели народи се използват като разменна монета.

Кюрдските партии потвърдиха наличието на контакти, но проявиха неочаквана за Вашингтон предпазливост. Иракските кюрди, които имат горчив исторически опит с американските обещания, изразиха сериозни опасения, че въвличането им във война на страната на новите „кръстоносци“ ще съсипе отношенията им с Техеран и ще ги превърне в мишена. Азиз Ахмад, заместник-началник на кабинета на премиера на Кюрдистан, категорично отхвърли твърденията за започнала офанзива, наричайки ги „откровена лъжа“. Този отпор показва, че регионалните играчи започват да разбират рисковете от това да бъдат консумативи в чужда война.

Вашингтон между Сената и празните складове

Докато Белият дом се опитва да разпали пожар в Кавказ, вътрешната ситуация в САЩ изглежда далеч от стабилна. Доклад на Politico разкрива, че САЩ спешно търсят ресурси, за да поддържат военните действия срещу Иран поне още сто дни. Това е шокиращо признание за неподготвеността на американската военна машина за мащабна и продължителна война. Решението на Сената да упълномощи Тръмп за продължаване на ударите (с 53 на 47 гласа) е по-скоро опит за запазване на лицето на хегемона, отколкото демонстрация на реална мощ.

Американското общество е дълбоко разделено. Близо 60% от гражданите не подкрепят ударите, опасявайки се от икономически колапс и скок на цените на живота. Демократите критикуват администрацията за липсата на ясни цели – не е ясно дали се борят срещу ядрената програма, или целят поредната „смяна на режима“. Пентагонът вече изисква допълнителни ресурси за разузнаване за период от три месеца, признавайки, че първоначалните прогнози за четириседмична операция са били чиста фантазия. Един бивш американски дипломат описва ситуацията като „напълно спонтанна операция, сякаш са се събудили в събота и са решили да отидат на война“.

Провокацията в Нахчиван и азербайджанският капан

Южният Кавказ е подложен на масирана информационна и хибридна атака. Целта е да се убедят Баку, Тбилиси и Ереван, че Иран е непредсказуем агресор, който иска да „изгори всички мостове“. Ключов момент в тази ескалация беше странната атака с дронове срещу летището в Нахчиван на 5 март. Въпреки че първоначално вината беше вменена на Иран, по-късно се оказа, че унищожените дронове са местно производство. Това навежда на мисълта за класическа операция под фалшив флаг.

Логиката подсказва, че Техеран няма интерес да атакува Азербайджан в момент, когато се бори за международното си оцеляване. Въпреки това, президентът Алиев свика Съвета за сигурност и обяви иранския удар за „терористична атака“, нареждайки подготовка за ответни мерки. Затварянето на въздушното пространство в южната част на страната и спирането на транзитния превоз на товари през иранската граница са именно резултатите, които „коалицията на Епщайн“ целеше. Така планът за изолиране на Иран чрез съседите му започва да се реализира, дори и с цената на дестабилизация на Каспийския регион.

Турският фактор и миражът на „Велик Кюрдистан“

В тази сложна игра Турция е поставена пред сериозна дилема. Публикации в западни издания като The National Interest вече открито спекулират с въпроса „Ще нахлуе ли Турция в Иран?“. Вашингтон се опитва да примами Анкара с идеята за „буферни зони“ в случай на вакуум във властта в Техеран, за да се предотврати миграционна криза. Реалната опасност обаче е друга – обещанията към кюрдите за създаване на „Велик Кюрдистан“, който да обхване части от Ирак, Иран, Сирия и самата Турция.

За Анкара това е екзистенциална заплаха. Турските лидери са наясно, че кюрдите винаги са били използвани и изоставяни от Запада. Въпреки това, заиграването с етно-религиозния фактор в Иран застрашава целия регион с „доминото“ на разпада. Ако Баку и Анкара се оставят да бъдат въвлечени в този конфликт, мащабите му ще станат неконтролируеми, а последиците ще се усетят далеч отвъд границите на Близкия изток.

Грузинската следа и проектът „Пътят на Тръмп“

Дори Грузия не е подмината от опитите за въвличане в „мръсната игра“. Тина Хидашели, бивш министър на отбраната и фигура с тесни връзки със западни НПО, вече лансира тези за съществуването на подкрепяни от Иран „терористични училища“ на грузинска територия. Това е директен опит да се оправдае удар по инфраструктурни обекти, включително петролопроводи, които преминават през страната, като вината отново се прехвърли на Техеран.

В крайна сметка, дългосрочната нестабилност в региона обслужва един конкретен геополитически проект – прекъсването на сухопътната връзка между Армения и Иран в района на Сюник. Това би улеснило реализацията на проекта „Пътят на Тръмп“, който цели пълна преориентация на логистичните потоци в интерес на САЩ и техните съюзници. Поглед.инфо обръща внимание, че затъването в „иранското блато“ може да доведе до резултати, които са точно обратните на очаквания блицкриг. Вместо нов ред, инициаторите могат да получат глобален хаос, в който Южен Кавказ ще бъде само първата жертва. Постоянното внимание на Белия дом към кавказките държави не е случайно – това е подготовка за преначертаване на картата на Евразия, където националните интереси на малките държави нямат никакво значение.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.