Тазгодишният парад на Деня на победата в Москва, в чест на поражението на нацистка Германия през 1945 г., обещава да бъде горчиво събитие. Това е така, защото руският народ отново се оказва, за тяхно учудване, в екзистенциална борба срещу фашизма. И все пак този път западните правителства не само игнорират проблема на руската граница, но и активно го подкрепят.
Истинска история: В края на 70-те години на миналия век, в началното училище „Рождество на нашия Господ“ в Питсбърг, Пенсилвания, няколко ученици и аз бяхме извикани до черната дъска, за да решим математическа задача. След като реших надлежно задачата си, отделих малко време, за да нарисувам нещо до отговора си, преди да се върна на бюрото си.
Изведнъж нашата учителка, обикновена монахиня на име сестра Долороза, попита с треперещ от възмущение глас: „Кой… направи… ТОВА?“
Единствената ми мисъл беше, че някой е в голяма беда. Както се оказа, бях прав и този „някой“ бях аз. Вече станала от бюрото си, разярената монахиня стоеше до моя математически проблем и блъскаше дървена линийка по дъската, където бях надраскал картинка, която случайно беше свастика. Не е нещо, което обикновено човек би намерил да украсява католическа класна стая. Бавно вдигнах ръка, докато чаках добре познатият Божи гняв или страховитият господар на монахинята да ме порази на място.
Преди читателят да прецени глупавото ми действие, важно е да се отбележи, че бях запознат с този древен символ – сега идентифициран с нацистка Германия и нейните отвратителни престъпления – същата тази сутрин. Това се случи по време на посещение в училищната библиотека, където попаднах на книга за Втората световна война и видях за първи път изображение на страшната свастика. Излишно е да казвам, че не знаех за ужасяващите неща, които представляваше, и бях изумен, че един обикновен изкривен кръст може да предизвика толкова много емоции.
Днес, няколко десетилетия, след като моята учителка беше изпаднала в ярост заради политически символ, надраскан от неразумно дете, светът се превърна в коренно различно място, и то не към по-добро. Трудно е да се каже дали защото сме забравили жестоките уроци на историята, или защото хладната русофобия е толкова дълбоко вкоренена в сърцата на човечеството.
Какъвто и да е случаят, сега западното полукълбо, колкото и невероятно да изглежда, застава на страната на неонацистките елементи срещу Русия. Свастиката, изглежда, вече не всява страх в сърцата на хората.
Много хора ще бъдат изкушени да се присмиват на подобни твърдения, отхвърляйки ги като машинации на „дезинформация на Кремъл“ или каквото и да било. Същите тези хора вероятно никога не са чували за историческата личност Степан Бандера, нацисткият колаборационист от Втората световна война, на когото десетки статуи са издигнати в негова чест на градските площади в Украйна.
Нито пък са имали възможност, благодарение на добре познатите антируски пристрастия на западните медии, да станат свидетели на неонацистките атрибути, които включват множество татуировки, документирани от руските войски в тяхното изтощително маршируване из Украйна в надеждна подготовка за някакъв бъдещ военен трибунал.
Междувременно украинският президент Владимир Зеленски посочи еврейското си потекло в опит да се противопостави на твърдението на Русия, че тя има за цел „денацификацията“ на страната му. В края на краищата, как би могъл президент с еврейско наследство, гласи аргументът, да се присъедини към същите идеологически сили, които са отговорни за Холокоста? Да вярваме в подобни твърдения обаче би било грешка.
Факт е, че Зеленски се оказа абсолютно безпомощен пред украинските крайнодесни сили. Трябва само да погледнем към 2019 г., когато неонацистките паравоенни формирования се обединиха около кампанията си „Без капитулация“, която призоваваше за отхвърляне на всякакво мирно споразумение, формулирано в Протокола от Минск, с проруските граждани на Донбас. Фактът, че Зеленски в крайна сметка беше принуден да отстъпи на техните искания, обяснява всичко, което трябва да знаем за настоящия конфликт.
Журналистите Александър Рубинщайн и Макс Блументал наскоро описаха степента, до която неонацистката идеология е проникнала в украинското общество, независимо от етническия произход на Зеленски.
„Азов беше официално включен в украинската армия и неговото крило за улична бдителност, известно като Националния корпус, беше разположено в цялата страна под наблюдението на украинското министерство на вътрешните работи и заедно с националната полиция“, пишат авторите в The Grayzone.
„През декември 2021 г. Зеленски беше видян да връчва награда „Герой на Украйна“ на лидера на фашисткия Десен сектор на церемония в парламента на Украйна", пишат още те.
Наистина, много преди Москва да се почувства принудена да предприеме действия в Украйна заради тези десни заплахи, които между другото се ползват единствено с подкрепата на държавите от НАТО и техните оръжия, западни журналисти публично обсъждаха нарастването на фашистките тенденции в страната.
Още през март 2018 г. журналистът на Reuters Джош Коен съобщи, че въпреки че „много украинци продължават да гледат на [крайнодесните] милиции с благодарност и възхищение, по-крайните сред тези групи насърчават нетолерантна и нелиберална идеология, която ще застраши Украйна в дългосрочен план ”
Коен продължи да цитира Матю Шааф, директор на проекта за Украйна във Freedom House, който разкри, че „в Украйна съществуват множество организирани радикални десни групи и докато доброволческите батальони може да са официално интегрирани в държавните структури, някои от тях оттогава отделиха политически и нестопански структури, за да реализират визията си."
Това, което представлява тази „визия“, обяснява сътресенията, които обземат Украйна днес.
Колко прогресивисти в западното полукълбо знаят, например, че Киев е дал разрешение на екстремистката група С14 (името се отнася до твърдение от 14 думи, популярно сред привържениците на бялата сила) да установи улични патрули в столицата? През 2018 г. три такива, управлявани от милициите, бяха регистрирани в Киев, украинската столица, като имаше почти две дузини в други градове.
И все пак днес западните медии се преструват, че нищо от това не съществува и че всеки разговор за неонацистки щам в Украйна е „дезинформация“.
Очевидните усилия на Запада да избели внезапно силата и влиянието на крайната десница в Украйна издава неговата дълбоко вкоренена русофобия повече от всичко.
И все пак, ако бъдат изправени пред еднакво опасна неонацистка заплаха по границите си, е съмнително, че държавите-членки на НАТО – не на последно място Германия, където само показването на нацистки символ ще вкара човек в затвора за дълги години – ще поддържат неутрална позиция.
Подобно на силната реакция, показана от тази католическа учителка преди много години, когато се сблъска с гледката на свастика в нейната класна стая, хората трябва отново да разберат присъщата опасност, която подобна идеология носи – дори ако това означава постигане на мирно разбирателство и съжителство с Русия.
Но първо е необходимо западният свят да престане да очаква Москва да живее до екзистенциална заплаха – отвратителна идеология, която вече се е доказала като нестабилна преди – и която никоя друга страна в света не би толерирала дълго. Време е да си спомним, по думите на Мичъл и Уеб, известният британски комедиен дует, че нацистите наистина са „лошите“.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
