/Поглед.инфо/ Едуард Лутвак въвежда термина „геоикономика“ преди повече от 30 години и значението му е, че в новата ера след Студената война икономическите и финансовите инструменти са от първостепенно значение. В подкрепа на тази теза са сочени възможностите на транснационални корпорации, големите международни банки, фондовите борси и различните спекулативни продукти, които лесно биха могли да унищожат националните държави или поне да ги направят уязвими.

С преминаването към електронни платежни системи и цифровата икономика тази теза става още по -актуална. Освен това светът продължава да бъде доминиран от монополите на американските валутни компании. Такива гиганти като “ПейПал” и “Уестърн Юниън”n не само получават свръх печалби, но имат възможност да контролират данните на милиони граждани по света, за което, заедно с другите американски технологични компании, те са наречени „Силициева мафия“.

Имало е случаи, когато средствата на клиентите просто са били блокирани под измислен предлог - и това се прави с цел финансова принуда и въвеждане на „сиви“ неофициални санкции срещу руските граждани.

Институционализираните международни организации е малко вероятно да застанат на страната на интересите на гражданите на Русия и руската държава. Вземете, например, РГФД (Работна група за финансови действия), която разработва препоръки за националното законодателство за борба с финансовата престъпност. Тези насоки са разработени за първи път през 1990 г. Впоследствие те са многократно преразглеждани и допълвани, например през 1996 и 2003 г. Днес те са международният стандарт за борба с изпирането на пари. На тяхна основа е изградено националното законодателство.

Но самата РГФД е организация, представляваща интересите на западния свят. Тя е създадена от Г-7 с участието на Европейската комисия по време на срещата на -7 в Париж през юли 1989 г. Секретариатът на РГФД се намира в централата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж. В същото време РГФД е независим и не принадлежи към структурата на ОИСР или друга международна организация. РГФД се състои от 37 юрисдикции и 2 регионални организации, представляващи повечето от големите финансови центрове във всички части на света. Но според Резолюция № 1617 на Съвета за сигурност на ООН от 2005 г. препоръките на РГФД са класифицирани като международни стандарти, задължителни за всички държави -членки на ООН.

Русия е поставена под рутинна процедура за мониторинг с редовно докладване. Следващият доклад за ефективността на руската система за борба срещу прането на пари ще бъде представен през февруари 2023 г. Следователно в рамките на тази система Русия най-вероятно е принудена да бъде в подчинено положение, а не да формира своя дневен ред.

Има някои тънкости. Например Холандия (която включва самата Нидерландия, Аруба, Кюрасао и Сен-Мартин) е член на РГФД . Така Холандия, Аруба, Кюрасао и Сен-Мартин са заедно членове на РГФД . Островите Джърси и Гърнси и остров Ман, които са зависими територии Великобритания, не са членове на FATF. Това им дава възможност да бъдат центрове за пране на пари, включително от самата Великобритания, но Лондон не носи отговорност за това.

В момента в сивия списък на РГФД на страните, свързани с офшорни манипулации като Бахамите, Панама, Барбадос и Ямайка. Има държави, където се водят военни действия - Сирия и Йемен. Но Исландия също е в този списък. Вероятно тук е имало политическо решение (можете да си припомните финансовата криза, която удари страната поради действията на банкери, които след това седнаха на подсъдимата скамейка).

ЕС има свои собствени механизми за контрол на паричните потоци. Показателно е, че Великобритания сега обмисля разработването на нов подход, насочен към контролиране на финансовите активи. Във Великобритания вече съществува план за икономическата престъпност, но това очевидно не им се струва достатъчно.

Там лобират за приемането на реформи, които трябва да имат международно въздействие, под предлог, че Великобритания трябва да има съответната репутация като глобален финансов център. Следователно правителството става дестинация или посредник за значителна част от измитите доходи от корупция, клептокрация и други финансови престъпления по света (избягалите олигарси от Русия също предпочитат Великобритания).

Твърди се, че Лондон трябва да увеличи инвестициите си в SOCNet, правителствената мрежа от международни консултанти по въпросите на незаконното финансиране, а проблемите, свързани с незаконното финансиране, трябва да бъдат централни в работата на посолствата и комисиите по целия свят. Места като Международното звено за корупция на Националната агенция за престъпност и Международния център за координация за борба с корупцията трябва да получат необходимите инвестиции, за да увеличат своето влияние, а Великобритания трябва да използва своите водещи разузнавателни способности, за да даде реален принос в усилията за разкриване и изземване на незаконни средства.

Ако се направи нещо подобно, британските разузнавателни и финансови агенти под дипломатическо прикритие ще започнат да извършват операции по целия свят. Като се има предвид ориентацията на британските специални служби да противодействат на Русия и Китай (особено на Китай с огромните му финансови активи), тази стратегия може да стане агресивна.

Но е очевидно, че за да осигури своя финансов суверенитет и да защити средствата, Русия трябва да създаде подобни структури. Първо, дейностите на “ПейПал”, “Уестърн Юниън”, и подобни компании трябва да се отчитат пред руските власти - и в случай на нарушаване на правата на руските граждани, трябва да се прилагат съответни глоби и санкции. Второ, необходима е по-голяма прозрачност по отношение на чуждестранните, особено западните, инвестиции. Трето, необходимо е да се преразгледа подходът към участие в международни организации: ако по някакъв начин се накърняват интересите на Русия, има причина да се спре членството си в тях. Четвърто, време е да помислим за формирането на незападна наблюдателна организация, която да се ръководи от принципите на суверенитета и справедливостта, а не от лихварството и неолибералната политика.

Превод: В. Сергеев