/Поглед.инфо/ Една от целите на Евромайданския преврат в Украйна през 2013-2014-та беше да се пресече Пътя на коприната в Европа. Китай реагира като смени трасето и го насочи през Беларус.

Оттогава насетне, Минск се опита да се защити от същата дестабилизация чрез провеждането на една по-балансирана политика спрямо Запада, като в едно и също време участваше във военни маневри с Москва, но се съгласи да доставя оръжия на "Ислямска държава", с която Русия се биеше в Сирия.

Въпреки опитите на Минск, ЦРУ се намеси по повод на президентските избори през 2020-та година. Светлана Тихановская се опълчи на президента Александър Лукашенко, който се кандидатираше за шести мандат.

Тихановская получи само десет процента от вота, веднага писна за изборна измама и избяга в Литва, където французинът Бернар-Хенри Леви побърза да я приветства. Единодушно западната преса заклейми "диктатора" и даде сигнал, че мадам Тихановская всъщност е спечелила на изборите.

А реалността е много по-сложна.

Първо, напълно възможно е изборите да са били нагласени в полза на настоящия президент, но същевременно е и твърде невероятно Светлана Тихановская дори да се е приближила до мнозинство, тъй като това, което тя представлява е дълбоко чуждо на по-голямата част от белорусите.

През последните 30 години в страната има дебат относно европейската й идентичност. Дали е културно по-близо до про-американска Западна Европа или до славянската, про-руска Европа? Без съмнение отговорът е, че белорусите са културно руснаци, дори и някои от тях да не говорят същия език.

Наистина има и две малки малцинства, които имат различно мнение:

- Първото се наричат "националисти" и навяват спомени за краткотрайната Беларуска народна република (1918-1919), чийто институции и органи в изгнание по-късно си сътрудничат с нацистите през Втората световна война, а след това и с тайните мрежи на НАТО "Остани назад".

- Второто малцинство е в поддръжка на либералния модел и Европейския съюз.

За разлика от Украйна, която е разделена на културно различни зони (про-германският Запад и про-руският Изток), Беларус на всяко ниво се смята за руски, макар и политически независим от Москва.

Второ, ако има някакво съмнение относно ролята на американските тайни служби в тази афера, появата на Бернар-Хенри Леви трябва да го премахне. Богатият наследник на голяма компания за импорт на дървесина направи кариера, пишейки антисъветски есета и пасквили.

Продаван от издателя си като "нов философ", дори днес го водят все още "философ". Леви подкрепи "борците за свобода", т.е. арабските наемници на Мюсюлманското братство в Афганистан, когато те се биеха срещу Съветската армия, включително и техният водач Осама бин Ладен.

Той застана на страната на контрите в Никарагуа, сиреч на южноамериканските наемници на Джон Негропонте, въоръжени от Иран на Хашем Рафсаняни.

Леви се хвали, че е бил медиен съветник на босненския президент Алия Изетбегович, по времето когато бившият про-нацист е имал за съветници и хора като неокона Ричард Перле, както и гореспоменатия Осама бин Ладен.

Спомням си как след това той ме впечатли като ми обясни, че е нужно да се бомбардира Белград за да се свали "диктаторът" Милошевич. Тогава не разбрах защо про-фашистки настроеният Изетбегович е "демократ", докато комунистът Милошевич "диктатор".

Както и да е, връщайки се назад във времето, Бернар-Хенри Леви, сега наречен просто "БХЛ", даде шумната си подкрепа и за чеченското Мюсюлманско братство, което формира Ислямския емират Ичкерия на руска територия. Според доклад от външните служби на Джамахирията, Леви е участвал в среща организирана от републиканския сенатор Джон Маккейн в Кайро през февруари 2011-та, за да уточнят детайлите за свалянето на "режима на Кадафи", който по това време е даван като пример от Съединените щати.

Французите тогава са изненадани да го видят да обявява в двора на Елисейския дворец, вместо министъра на външните работи, ангажимента на Франция срещу "диктатора".

Разбира се, Леви беше и на площад Майдан в Киев по време на "цветната революция", която бе водена от автентични нацисти.

И въпреки всичко това, белорусите може би наистина имат оплаквания срещу президента Лукашенко, макар и не срещу политиките му. Всички познавачи на страната, независимо дали са против или за Лукашенко, признават, че политиката му отговаря на притесненията и нуждите на белорусите.

Всички, които са били близо до Лукашенко дори за малко, са възхитени и изненадани от интелигентността, харизмата и неподкупността му. Тези, които го обвиняват, че е сторонник на прикрепяването към Русия изцяло по политически сметки, а не от убеждение, признаха, че са сгрешили когато той си поддържаше позицията, въпреки натиска от Москва и изключителната газова война между двете страни.

Всички бяха изненадани от изключителните му умения, които го доведоха до там, че да заплашва властта на президента Борис Елцин, когато предложи съюз с Русия.

Основният упрек срещу Лукашенко моеж да бъде, че няколко опозиционни лидери са изчезнали - обвинение, което той твърдо отрича и вместо това подчертава техните връзки с криминални организации, което може да се е оказало лошо за тях.

В продължение на години опонентите му го обвиняваха, че се обогатява на гърба на нацията, но така и не представиха никакви доказателства. И въпреки това, международните оператори знаят, че когато Беларус подпише договор, комисионната по сделката не надхвърля 5 % в сравнение с 10 за САЩ, 50 за Русия на Елцин (сега при Путин е паднала до десет процента) и 60 % за Иран.

Ясно е, че човекът не е мотивиран от пари. В отсъствието на корупция, западната пропаганда започна да го обвинява перантивно в непотизъм в полза на най-младия му син Николай, известен още като "Коля".

Единственият укор, който може да се направи срещу него е, че често прави антисемитски и хомофобски изказвания, въпреки че никога не е подкрепял такива действия. Правейки го, уви, той се нарежда до другите лидери на страната си.

От началото на кризата, президентът Лукашенко твърди, че опозицията на Светлана и съюзниците й е всъщност геополитически проблем по оста Запад - Изток, а не национален политически спор. Докато от опозицията му се опитват да докажат, че не обслужват чужди сили.

Извън казуса с Бернар-Хенри Леви, още няколко неща подсказват, че Лукашенко казва истината:

- Групата за психологически акции на полските специални части изглежда е изключително активна от самото начало, разбира се в услуга на мадам Тихановская.

- Украинските неонацистки милиции също са намесени.

- Най-сетне, литовското правителство, което държи Тихановская при себе си, също е намесено.

В същото времен яма и следа от Европейския съюз, за разлика от случая с Евромайдана в Украйна. Съответно най-вероятно Вашингтон оркестрира всичко, използвайки местни играчи - Полша, Украйна и Литва, срещу Славянския свят.

Във всеки случай руският президент Владимир Путин вече е направил резервна сила, която е способна да се намеси в Беларус, за да подкрепи институциите и президента Лукашенко. И това в момент, когато отношенията между двамата лидери на моменти бяха конфликтни.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели