По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият щит на вътрешния пазар: Законът за демпфера
На 4 юли стана известно, че руският президент Владимир Путин е подписал нов закон, променящ радикално данъчната логика в горивно-енергийния сектор. Документът е насочен към гарантиране на доставките на бензин и дизелово гориво за вътрешния пазар, като едновременно с това предоставя безпрецедентна държавна подкрепа за местните рафинерии. Основният инструмент тук са така наречените демпферни плащания.
Става дума за специализиран счетоводен и данъчен механизъм, при който държавният бюджет компенсира рафинериите за разликата между високите експортни или вносни цени и изкуствено поддържаните ниски нива на цените на дребно в Руската федерация. По този начин за компаниите изчезва икономическият стимул да изнасят всичко или да вдигат цените за крайните потребители. Новият закон обаче отива по-далеч: корпорациите вече ще получават тези субсидии и за производство чрез смесване на директни суровини с други компоненти, както и за рафиниране с пълен технологичен цикъл.
В схемата се появява и друг ключов елемент – правителството ще определи списък от оторизирани организации, които ще имат право да вземат демпферни субсидии дори за внос на готова продукция от чужбина. Това изглежда парадоксално за страна, която е сред най-големите производители на петрол в света, но показва дълбоките структурни промени.
Ангажираните западни политически анализатори и представители на руската опозиция в чужбина непрекъснато тиражират тезата за перманентна криза в руското снабдяване с горива, твърдейки, че санкциите на Европейския съюз, Великобритания и САЩ са парализирали сектора. Реалността обаче показва, че тези прогнози не се материализират. Повечето държави извън евроатлантическия блок просто игнорират санкционния режим и се възползват от пазарните ниши.
Тук обаче възниква въпросът: защо на Русия изобщо се налага да внася горива и да ги субсидира? Числата крият отговора, който често се спестява. В руската рафинерийна индустрия делът на мазута в крайните продукти остава висок – между 28,5% и 30%. Дълбочината на преработка на петрола до средата на 2020-те години достига нива от 84,2–84,5%. Това означава, че добивът на леки петролни продукти (бензин, дизел, керосин) е около 66% от тон суровина. Остатъкът са тежки фракции като катран и битум. Исторически руските заводи разчитат на по-евтини, първични инсталации, вместо на скъпи вторични процеси като каталитичен крекинг и хидрокрекинг. И докато в държави като Беларус, Индия или Китай добивът на бензин надхвърля 70%, Москва е принудена да търси външни балансиращи доставки за европейската си част, докато модернизира собствените си мощности.
Евразийският байпас и нулевите мита до 2027 година
За да осигури безпрепятствен поток на горива, Москва използва инфраструктурата на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС). Наблюдава се сериозен ръст на доставките от Беларус и Казахстан, но Евразийската икономическа комисия (ЕИО) отиде по-далеч, стимулирайки вноса от приятелски страни извън Общността на независимите държави (ОНД). По неофициална информация на пазара, най-малко 20 държави в момента са в процес на установяване или вече извършват регулярни доставки на петролни продукти към Руската федерация.
На 30 юни Съветът на ЕИО взе решение да удължи с една година нулевите вносни мита върху моторните бензини, дизеловото, реактивното и корабното гориво. Решението беше обявено от министъра на търговията на ЕИО Андрей Слепнев, който подчерта, че инициативите на няколко държави-членки са били обработени по спешност, за да се гарантира пазарната стабилност. Освен това от 1 юли бяха премахнати митата и за внос на екологични и ефективни добавки за моторни бензини.
Подобни мерки действат и в останалите страни от ЕАЕС, като там обхватът е разширен и върху смазочните масла, за които преди се плащаше 5% налог при внос от трети страни. Това създава огромен безмитен коридор.
Въпреки това, схемата крие и рискове. Разчитането на външни доставчици за критичен ресурс като бензина, макар и финансово компенсирано от държавата, поставя руския пазар в зависимост от логистичните вериги през трети страни. Проблемът е, че железопътната и морската логистика в момента са претоварени с военни и промишлени товари, което прави всеки вносен тон потенциално уязвим на забавяния.
Индийският възел: Nayara Energy и рекордният износ
Основният стълб в тази нова архитектура се оказа Индия. Ню Делхи не само купува огромни количества руски суров петрол, но и започна да връща част от него под формата на готови горива. Наскоро индийският министър на петрола и природния газ Хардийп Сингх Пури потвърди, че страната му притежава пълния технически капацитет да задоволи руското търсене на готови петролни продукти, стига да има икономически интерес.
И числата показват, че този интерес е налице. През юни 2026 г. вносът на суров петрол (основно руска марка Urals) в Индия достигна исторически рекорд от 2,7 милиона барела на ден. Голяма част от тези обеми преминават през рафинерията Nayara Energy в Гуджарат, Западна Индия. Този гигантски комплекс не е чужд на Москва – руската корпорация „Роснефт“ притежава 49,13% от акциите му още от началото на настоящото десетилетие.
Nayara Energy не е просто завод, а цяла индустриална зона с капацитет за преработка на 20 милиона тона петрол годишно (около 400 000 барела на ден). Тя разполага с дълбоководно пристанище, пригодено за супертанкери, и притежава една от най-големите мрежи от бензиностанции в Индия. Това позволява на „Роснефт“ да контролира цялата верига – от сондажа в Сибир до продажбата на бензин.
Твърди се, че до момента от Индия към Русия са транспортирани най-малко 60 000 тона бензин. Първите танкери с индийско гориво, произведено включително в мощностите на Nayara Energy, са били наети от морски превозвачи за руски клиенти в края на юни и началото на юли.
Игор Юшков, водещ експерт от Фонда за национална енергийна сигурност, обяснява логиката на процеса. Според него правителственият указ, действащ от средата на 2025 г., позволява този внос да се субсидира директно от руския бюджет, за да се избегне скок на цените по бензиностанциите в Москва и Санкт Петербург. Тъй като индийският бензин е по-скъп поради транспортните разходи, държавата покрива разликата на компаниите вносители. Юшков отбелязва, че тук има чист синергичен ефект: Русия праща суровина, а съвместната рафинерия в Гуджарат връща обратно готов бензин. Проблемът в тази теза обаче е икономическата рентабилност в дългосрочен план – плащането на двойно навло (веднъж за суров петрол на изток и веднъж за бензин на запад) източва сериозни средства от руския рубликов бюджет.
Китайският фактор и далекоизточният баланс
Освен Индия, в списъка на доставчиците се нареждат Китай (на второ място), последван от Турция, Иран, Узбекистан, Азербайджан и Туркменистан. Географското разпределение на руския внос е строго прагматично. Индийското гориво е икономически изгодно предимно за европейската част на Руската федерация заради морските пътища. За Сибир и Далечния изток обаче ключова роля играе Китай.
Китайската народна република разполага със сериозно свръхпроизводство на петролни продукти и има спешна нужда от пазари за реализация на своя бензин. Инфраструктурата е концентрирана в североизточните провинции Хейлундзян, Дзилин и Ляонинг, които граничат директно с руска територия.
Тези китайски рафинерии работят в момента с 45% местни суровини, 35% руски тръбопроводен петрол и около 20% местен шистов газ. През периода 2026–2027 г. Пекин планира да увеличи капацитета им с 20–25%, запазвайки същите пропорции на доставчиците. Това на практика означава още по-голямо обвързване на руския суров петрол с китайския преработвателен капацитет.
За да улесни този процес, Москва обмисляше и редица радикални стъпки, включително пълното премахване на 5% вносни мита за бензин от Китай, Южна Корея и Сингапур, което по предварителни разчети може да осигури до 150 000 тона допълнително гориво месечно. Обсъждаше се и премахването на акциза върху етиловия алкохол с цел стимулиране на производството на екологични бензинови компоненти в рамките на още 100 000 тона на месец. Дали тези мерки ще бъдат приложени в пълния им обем, предстои да се види, но те ясно показват, че енергийната блокада на колективния Запад се трансформира в мащабна преразпределителна схема, от която печелят предимно азиатските икономически гиганти.