/Поглед.инфо/ Точно преди половин век започва Войната от Йом Кипур между Израел и коалицията арабски държави. Ожесточената борба за територии в Близкия изток, където никой не иска да отстъпи и сантиметър земя на врага, все още има колосални последици. Прочетете как конфликтът се отрази на света?

Безхаберие и реваншизъм

През септември 1973 г. израелското военно разузнаване съобщава за концентрация на арабски войски на границите на Сирия и Египет. Това е прието като маневри, въпреки че “Мосад” предупреждава за възможна агресия. Властите вярват, че Дамаск и Кайро няма да посмеят да атакуват.

Тел Авив все още е в еуфория от победата си в Шестдневната война от 1967 г., която увеличи почти четири пъти територията на Израел. Икономиката на страната беше във възход. Управляващата Трудова партия на премиера Голда Меир, яхнала вълната от популярност, очаква триумф на изборите догодина.

В същото време, поради загубата на Голанските възвишения и Синайския полуостров, народите от Арабската лига се разочароват от лидерите и правителствените лозунги. Египетският президент Ануар Садат, който замени починалия Абдел Насър, се готви за реванш. Ръководителят на Сирия Хафез ал-Асад има същите планове.

В събота, 6 октомври, евреите празнуват Йом Кипур, известен още като Деня на Страшния съд. Изискванията са по-строги, отколкото на обикновен шабат: институциите и предприятията са затворени, телевизията, радиото и общественият транспорт не работят. Пътищата са празни заради забраната за движение.

Съотношение

Армиите на Сирия и Египет едновременно атакуват Израел в 14:00 часа. Според различни източници сирийско-египетските сили варират от 750 хиляди до 1,2 милиона души. Нападателите са въоръжени с повече от 3500 танка, хиляда бойни самолета, от 180 до 250 хеликоптера и до 227 кораба. Те са подкрепени на бойното поле от ограничени контингенти от Ирак, Мароко, Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт. Алжир, Ливан и Тунис предоставят военна помощ. Групата е командвана от египетския генерал Ахмед Исмаил.

Израелските сили за отбрана се състоят от приблизително 2000 танка, около 500 самолета, почти 90 хеликоптера, от 38 до 58 кораба и 115 хиляди души. След мобилизацията личният състав нараства до половин милион. В същото време израелските танкове са остарели, докато арабите разполагат с модерните тогава съветски Т-62. Командването на отбраната падат на плещите на Голда Меир и министъра на отбраната Моше Даян, които нямат ясни военновременни отговорности. Това усложнява вземането на решения и отчасти води до военни провали.

Участниците в конфликта са активно подкрепяни от суперсилите. От 9 до 22 октомври около 30 самолета с военна техника летят ежедневно от СССР за Египет и Сирия, които още преди войната са в тясно сътрудничество с Москва. Това преследва американските власти, които се страхуват, че арабите ще демонстрират предимствата на съветските оръжия. Поражението на близкоизточния партньор също беше очевидно нежелано. Благодарение на натиска на държавния секретар Хенри Кисинджър Вашингтон установи непрекъснати доставки на американско оръжие за Израел.

В две посоки

До края на 7 октомври сирийските войски, макар и с големи загуби, напредват в посока Голанските възвишения. След като заемат нови позиции, сирийците може да обстрелват израелски селища, което също създава заплаха за Тел Авив от по-нататъшно нападение на територията на страната.

Водят се ожесточени битки. Израел прави всичко възможно да попречи на врага да пробие. Сирийската армия е принудена да премине в отбрана. На помощ пристигат иракска танкова дивизия и йорданска бронетанкова бригада. Но израелските сили успяват да обърнат хода на битката и да започнат контранастъпление. Няколко дни след като предават позициите си на височините, израелските войски вече са на 40 километра от Дамаск.

Египетските войски успешно преминават Суецкия канал на 6 октомври. Израелските сили, понасяйки сериозни загуби в жива сила и танкове, отстъпва. След като се укрепват на плацдарми, на 14 октомври египтяните преминават в настъпление. Но след като им разбиват около 500 танка, губят инициативата. Израел пробива до Суецкия канал на север от Голямото горчиво езеро и го пресича на 19 октомври. Пътят към Кайро е отворен. Египетската армия се оказва в трудна ситуация, но поддържа предмостия на източния бряг.

"Енергиен Пърл Харбър"

Когато стана ясно, че коалицията губи, лидерите на ОАПЕК (Организацията на арабските страни износителки на петрол) решиха да ударят западните съюзници на Израел - да намалят рязко производството на петрол и да предизвикат световна енергийна криза. Влязлото в сила на 17 октомври ембарго води до значително увеличение на цените - от един-два до 12 долара за барел. Залогът за шок в западните страни като цяло се оказва правилен, въпреки факта, че това не повлиява на хода на бойните действия.

До началото на 1970 г. САЩ са силно зависими от евтин вносен петрол от страните от ОАПЕК, който представляваше около една трета от използваната суровина. Поради действията на арабите има остър дефицит на бензин. На бензиностанциите се извиват километрични опашки. Президентът Ричард Никсън, за да спести потребление, дори ограничава ограничението на скоростта в страната. Броят на безработните достига 15 милиона.

Подобна ситуация се наблюдава в Европа: бензиностанциите са затворени, властите забраняват светещите реклами и шофирането в определени дни от седмицата. За пестене на енергия е обявено преминаване към лятно часово време. Производството на стоки намалява, цените скачат. В Япония, САЩ, Германия и Франция икономическият растеж се забави поради намаляване на технологичния прогрес.

Ембаргото е вдигнато през март 1974 г. За да предотвратят повторение на кризата, западните страни създават резервни петролни хранилища, разработват енергоспестяващи технологии и ядрена енергия. В интерес на страните вносителки е създадена Международната агенция по енергетика. Ролята на ОПЕК се увеличава. Възползвайки се от ситуацията, СССР значително увеличава обема на износа на петрол за Запада.

Губещите са победители

На 22 октомври Съветът за сигурност на ООН по инициатива на СССР и САЩ прие резолюция № 338, призоваваща страните да спрат военните действия, като задържат войските на позициите си. На сирийския фронт боевете приключват на 24 октомври. Кайро също се съгласява с резолюцията, но Израел продължава настъплението си. До египетската столица остават само стотина километра. Но на 25 октомври Вашингтон, под натиска на Москва, убеждава Тел Авив да не продължава напред.

Израел губи между десет и шестнадесет хиляди души, включително почти три хиляди убити. Армията му губи около хиляда танка. Тези цифри са възприети като катастрофални. В израелския парламент и пресата вълна от възмущение удря Моше Даян. Специалната разследваща комисия се ръководи от председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Министърът на отбраната е обвинен, че е бил скептичен относно възможността за арабска атака, не е нанесъл превантивен удар и е закъснял с мобилизацията.

Комисията на Агранат в крайна сметка хвърля цялата вина върху ръководството на военното разузнаване и Генералния щаб. Даян е оправдан. През 1974 г. напуска поста си заедно с Голда Меир. Тежките загуби хвърлят сянка и върху премиера. Компетентността ѝ като национален лидер е поставена под съмнение и все по-често се чуват искания за нейната оставка. Рейтингът ѝ спада стабилно, броят на привържениците в Кнесета намаля дори сред съпартийците. Поради разцепление в Трудова партия, Меир не успява да събере коалиция и да поведе ново правителство.

Арабите губят до 20 хиляди убити и ранени, почти 2000 танка и около 300 самолета. Въпреки очевидното военно поражение, армиите на Сирия и Египет не са разбити. Резултатът от войната не се възприема като явна загуба, както и в Израел не смята победата за триумф.

През 1979 г. в резултат на Споразуменията от Кемп Дейвид Израел и Египет подписват мирен договор. Гарант за изпълнението стават САЩ. Садат постига изтеглянето на Израел от Синайския полуостров, но в замяна признава Израел и отказва искането за създаване на арабска държава в Палестина. Преориентирането към Запада настройва бившите съюзници срещу Кайро.

Египет е изключен от Арабската лига. Самият Садат е убит на военен парад в Кайро на 6 октомври 1981 г. - точно осем години след като египетската армия започва настъплението към Синай. Отговорност за атентата поемат ислямските фундаменталисти, решили да се разправят с президента за сближаването с Израел.

Сирийският лидер Хафез Асад е президент след примирието до смъртта си през 2000 г. През 1974 г. Тел Авив връща Ал-Кунейтра на Сирия, град, който е бомбардиран и превърнат в руини от израелските самолети по време на войната. Отношенията между Сирия и Израел остават обтегнати и все още няма мирно споразумение. Конфронтацията между двете страни продължава и в следващите близкоизточни конфликти.

Войната Йом Кипур е четвъртият арабско-израелски въоръжен конфликт. Страните вече не водят толкова мащабни военни действия. Противоречията в Близкия изток обаче не са разрешени и до днес.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?