/Поглед.инфо/ Заседанието на Съвета на ЕС, проведено на 22 февруари, се превърна във важен показател за политиката на ЕС в руска посока. Отношенията се изостриха на фона на ареста на опозиционера Алексей Навални. ЕС настоява за освобождаването му. Миналата година ЕС осъди предполагаемото отравяне на Навални и наложи финансови и визови санкции срещу шестима високопоставени руски служители. Малцина се съмняваха дали арестът на политика ще бъде претекст за нови санкции. Масло беше налято към огъня от неуспешното посещение на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел в Москва и след това от твърдата позиция на ръководителя на руското външно министерство Сергей Лавров.
Основният въпрос беше докъде ще стигне ЕС?
Максимумът е определен от януарската резолюция на Европейския парламент. Тя призовава за спиране на „Северен поток 2“, за санкции срещу участващите в ареста, както и срещу руските „олигарси“. Санкциите срещу длъжностни лица не засягат особено играчите на пазара. Подобни ограничения нямат почти никакъв ефект върху икономиката. Но сюжетът с „олигарсите“ и тръбопровода предизвикаха тревога. Политическите фактори биха могли да повлияят на много специфични икономически връзки. Нещо повече, Конгресът на САЩ също призова за ограничения срещу "олигарсите", а санкциите срещу СП-2 вече са залегнали в американското законодателство.
Резултатите от заседанието на Съвета на ЕС показват, че няма да настъпи качествено влошаване на отношенията. Обявени са планирани санкции срещу четирима руски служители. За тази цел механизмът на ограничителни мерки по въпроса за правата на човека, приет през декември 2020 г., ще бъде активиран за първи път. Изграждането на „селективно сътрудничество“ обаче остава. ЕС не възнамерява да прекъсва отношенията във всички посоки. Изграждането на СП-2 продължава.
Липсата на санкции на ЕС срещу бизнеса се дължи на правни и политически причини.
Правният механизъм за санкции срещу правата на човека е насочен, по-специално, срещу отговорните за „незаконни арести и задържания“, както и срещу тези, които предоставят финансова, техническа или друга помощ в нарушение на правата на човека. „Олигарсите“ явно не попадат в тази категория. Санкциите срещу тях биха довели до неизбежни съдебни дела в съдилищата на ЕС. Освен това шансовете за оспорване на решенията на Съвета на Европейския съюз изглеждат доста високи. Практическото значение също е неразбираемо. Санкциите срещу "олигарсите" няма да променят решенията на Москва, но ще навредят, включително на партньорите на руския бизнес в ЕС. Съществува и заплаха от ответния удар от Москва. Москва обикновено реагира на целенасочените санкции на Европейския съюз с подобно целенасочени визови ограничения, като избягва засягането на бизнеса. Санкциите срещу "олигарси" може да доведат до по-категорични ответни стъпки.
В крайна сметка големината на политическите отношения между Русия и ЕС едва ли оправдава нещо по-сериозно от сигналните санкции, което не изключва ескалация в бъдеще в случай на забележимо влошаване на политическия фон. Освен това реакцията на санкциите на САЩ по „случая Навални“ не е ясна. Администрацията на Джо Байдън преразглежда санкционната политика. Тя може да поеме по „европейския“ път, използвайки закона на Магнитски срещу отделни длъжностни лица. Или може да си припомни предполагаемото отравяне, като използва санкции за използване на оръжия за масово поразяване. В този случай съществуват рискове към облигациите по руския държавен дълг. Но такова решение е малко вероятно поради възможни щети за самите САЩ и неочевидни политически резултати.
В същото време Москва и Брюксел имат обща тема в триъгълника ЕС-Русия-САЩ.
Брюксел е сериозно загрижен за проблема с екстериториалните санкции на САЩ. Вашингтон няма да предприеме радикални мерки срещу СП-2 в близко бъдеще. Но ЕС не изключва възможността за създаване на специални механизми за разплащане, включително за стокови транзакции. Все още обаче ред служителите на ЕС няма голям апетит за съществено обсъждане на въпроса с руската страна сред служителите на ЕС.
Превод: В. Сергеев