/Поглед.инфо/ Русия беше една от малкото страни в света, която има рядката днес привилегия: достъп до ваксината срещу коронавирус. Световната здравна организация бие тревога - по-голямата част от населението на света няма перспективи за ваксинация срещу заболяването. Какви последици ще има този проблем и може ли да се реши?
Ръководителят на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебресус най-вероятно не е гледал „Игра на тронове“. Или поне онзи епизод от сериала, където Тириън Ланистър с усмивка казва: „Ако искате справедливост, значи сте дошли на грешното място“. В края на краищата, Гебресус е искрено възмутен, че по някаква причина няма справедливо разпространение на ваксината по света, борещ се с коронавируса. „Светът е на ръба на морална катастрофа. И цената на тази катастрофа ще бъде животът на населението на най-бедните страни в света ”, - възмущава се шефът на СЗО.
Наистина няма справедливост. Към второто десетилетие на януари над 40 милиона души са ваксинирани по целия свят, а над 95% от дозите ваксини са разпределени сред населението само на десет държави. Сред тях са САЩ (12 милиона дози), Китай (10 милиона дози), Великобритания (4 милиона), Израел (повече от два милиона), както и ОАЕ, Италия, Русия, Германия, Испания и Канада.
Като цяло ваксинацията се извършва в петдесет страни, от които 49 са относително богати. Единствената бедна прие 25 дози. “Не 25 милиона, не 25 хиляди, а 25 дози”, протестира Гебресус. Става дума за Гвинея, която получи руска ваксина “Спутник-V”. Получена като част от експериментална ваксинация - бедните страни нямат пари за пълномащабни покупки на ваксини.
Да вземем Гвинея за пример. Населението на тази африканска държава е 12,7 милиона души. Ако вземем най-добрата ваксина по отношение на комбинация цена/качество - руската “Спутник-V” - тогава нейната цена ще бъде около 20 долара за две дози, необходими за всеки човек. Ако трябва да ваксинирате, да речем, 10 милиона жители на страната, това ще бъде 200 милиона долара. Тоест приблизително 10% от годишния бюджет на страната - и това не включва транспортните разходи и разходите за процеса на ваксинация. Ако вземем “Файзер”, цената на ваксината ще бъде 20% от бюджета, тъй като тази ваксина е два пъти по-скъпа от “Спутник”.
Въпреки това, дори бедните страни да намерят пари за закупуване на ваксината, едва ли ще я получат. Руската ваксина “Спутник-V” се използва предимно за ваксинация на граждани на Руската федерация (и безплатно, за сметка на федералния бюджет). Западните ваксини първо се разпространяват и сред техните собствени граждани или съюзнически държави, а след това те могат да отидат при тези, които са извън „златния милиард“.
Днес разпространението на западните ваксини е както следва. Ваксината на “Модерна” се бие единствено в богатите страни. 85% от произведените ваксини на “Файзер” също се използват само в богатите страни, а почти цялата останала част се закупува от страни с по-висок среден доход. И само британската “АстраЗенека”- евтина, но с относително ниска ефективност - се разпределя горе-долу „справедливо“, тоест равномерно. Трета - за богатите, малко под 30% - с доход над средния, малко повече от 15% - за тези, които имат доход малко под средния (най-вече, разбира се, страните, ориентирани към Великобритания) и малко над 20% преминава през програмата на СЗО “КОВАКС”.
Тази програма има за цел да достави на различни държави два милиарда дози ваксини, половината от които ще отидат за бедните страни - за сметка на средствата, които ще бъдат разпределени от участниците в проекта от развитите страни. Един вид глобална благотворителност. Всъщност тази програма в най-добрия случай ще ваксинира около 20% от населението на най-бедните страни в света.
Парите и изборите решиха всичко
Някои експерти са още по-скептични - според тях 90% от жителите на най-бедните страни изобщо няма да получат никаква ваксина, поне през 2021 година. Първите доставки по линия на “КОВАКС” дори не са започнали - те са планирани едва през февруари. А темпото на доставките буди съмнения - в крайна сметка за корпорациите приоритетът не е благотворителност, а бизнес. Например директни продажби в някои страни на добри цени. 44 такива сделки са сключени през 2020 г. и още 12 през първите две седмици от новата година.
Вземете например Израел. Той сключи сделка с производителя “Файзер”. Тел Авив получава лекарството си за масово ваксиниране на населението (като същевременно надплаща, според някои източници, с 50% „за спешност“) и в замяна предоставя „важна информация за научните изследвания“ относно бъдещото здравословно състояние на ваксинираните.
От една страна, тези и други мерки позволяват на Израел да стане лидер по брой ваксинирани на глава от населението (ваксинирана е вече една трета от населението на страната - за сравнение: намиращите се на второ място ОАЕ са ваксинирали само малко повече от 20%).
От друга страна, израелските власти са готови да пренебрегнат за сигурността на личните данни на жителите, които се прехвърлят на производителя “Файзер”. Според Тел Авив си струва - израелските политици уверяват, че благодарение на тази сделка страната не само ще получи ваксина, но и ще се превърне в „модел“ за други държави. Естествено, палестинците от Западния бряг няма да получат тази ваксина - те ще я чакат на обща основа.
Експертите смятат, че такъв егоизъм е изпълнен със сериозни проблеми. „Липсата на глобален достъп до ваксините срещу КОВИД-19 поражда опасения, че продължаващото разпространение на коронавируса ще създаде нови щамове на патогена, с които настоящите ваксини може да не са в състояние да се справят и това ще влоши икономическата криза“, пише “Блумберг”.
Тук обаче възниква противоречие между стратегическите въпроси на световната сигурност и тактическите интереси на националните политици. Бенямин Нетаняху, например, едва ли ще обърне внимание на глобалната сигурност и перспективите за завръщането след година или две като "бумеранг" на вируса, мутирал в други страни. За него е много по-важно да спечели следващите (четвърти поред от две години) предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат през март 2021 година. И, разбира се - да помогнат преди всичко на собствените си граждани, а не на чужда държава.
Всички са сами за Китай
За щастие на Гебресус, някои страни поставят на първо място стратегическите цели. Например САЩ ще се присъединят към „справедливото“ разпространение. Докато администрацията на Доналд Тръмп хули СЗО по всякакъв възможен начин, не участва в “КОВАКС” и не искаше особено да прехвърля американската ваксина в чужбина, то при Джо Байдън подходът ще се промени. „Уверени сме, че не само ще можем да осигурим ваксина на всеки американец, но и ще гарантираме, че всеки човек в света, който иска да получи ваксина, ще има възможността да го направи“, каза бъдещият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Освен това националният егоизъм още сега води редица страни до някои стратегически проблеми. И не под формата на нови щамове на вируса, а под формата на нова активност на стратегическите противници.
Европейският съюз например прави всичко, за да ваксинира своите граждани, но не обръща необходимото внимание на здравето на жителите на Западните Балкани, които се стремят да се присъединят към ЕС - обещаха им само 70 милиона евро за закупуване на ваксина. В резултат на това Албания получи по-малко от хиляда дози от „една от европейските страни“. Албанският премиер Еди Рама нарече европейското отношение „нелогично, неморално и политически неприемливо“.
Да, от една страна, той и други подобни критици (например от украинското правителство), са си готованци. От друга страна обаче самата Европа (в рамките на споразуменията за асоцииране, Източното партньорство и други програми) затвори Западните Балкани и западната част на постсъветското пространство за себе си, а Брюксел се позиционира като най-добрия приятел и спонсор. Сега отново искат спонсориране. И когато няма такова, тогава започва недоволството, вдигане на щорите и опитите за оглеждане наоколо. Експертите предупреждават, че подходът „всеки за себе си” ще доведе до спад в проевропейските настроения в периферията на ЕС и ще отвори вратата за разпространението на чуждо влияние в тези страни. Например руско или китайско.
Всъщност това се случва. Така Белград планира да получи 250 хиляди дози от руската ваксина през следващите дни и вече е получил милион дози от китайската. Масовата ваксинация с последната вече е започнала, а Сърбия - на фона на рязкото задълбочаване на сръбско-китайското взаимодействие от началото на епидемията от коронавирус - вече се нарича европейски трамплин на Пекин.
Наистина, ако за Русия приоритет все още е „вътрешната“ ваксинация (следователно руската ваксина сега се доставя в не толкова много страни), то Китай участва активно в “КОВАКС” и също така предоставя своите лекарства на почти всички. Като цяло повече от 40 държави вече са поръчали китайската ваксина. Да, китайският “Синовак” не е достатъчно надежден - например тестовете му в Бразилия дават едва 50% ефективност. Но е евтина. И повечето държави нямат голям избор - няма пари за закупуване (или по-скоро обратно изкупуване) на западни ваксини, за КОВАКС трябва да се чака дълго време и всеки нов ден от епидемията отнема хиляди животи и милиони долари от икономиката на страните.
СЗО изглежда се надява, че комбинация от геополитика, състрадание и здрав разум ще доведе до по-справедливо разпределение на ваксината. „Неправилно е, когато млади, здрави хора в богатите страни получават ваксината преди възрастните хора и здравните работници в бедните страни“, казва Тедрос Гебресус. „Призовавам всички държави да работят заедно, за да гарантират, че ваксинациите за възрастни хора и здравни работници по целия свят започват през първите 100 дни на 2021 година. Всяка държава се интересува от това”, допълни той.
Времето ще покаже дали това е глас в пустиня или националните държави ще бъдат готови да отделят пари и да лишат гражданите си от ваксини заради жителите на страни от третия свят. Но някой не разполага с това време.
Превод: В. Сергеев