/Поглед.инфо/ В нов критичен анализ за Поглед.инфо авторът Елена Караева разглежда безпрецедентното изявление на канцеларията на Антониу Гутериш относно статута на Крим и Донбас. Според РИА Новости руското външно министерство буквално „свали гарда“ на ооновската администрация, обвинявайки я в тотално непознаване на международното право и пренебрегване на основните принципи за самоопределение на народите, заложени в самия Устав на организацията.

Двойните стандарти като нова норма в Ню Йорк

Нашето външнополитическо ведомство реагира светкавично на думите на господин Гутериш, чието правово управление стигна до абсурдния извод, че правото на нациите на самоопределение не се отнася за новите руски региони. Това решение е класически пример за принципа „това е различно“, който Западът се опитва да наложи като задължителна норма. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че Русия, като държава съоснователка на ООН, категорично отказва да приеме този „едрудругизъм“ за легитимен.

Историческият контекст и съветското наследство

Дори в годините на СССР, който западните идеолози често наричаха „затвор за народите“, принципът на самоопределение беше водещ. Федеративното устройство на Съветския съюз е най-доброто доказателство за тези, които вярват, че нациите са били държани насила. Важно е да припомним, че при основаването на ООН, Украйна и Беларус бяха сред държавите учредителки със същите права като Франция, Великобритания и САЩ. Сталин, въпреки всичките си критици, наложи това признание на международната сцена.

Селективната памет на ООН: От ГДР до Косово

През десетилетията ООН използваше самоопределението само когато обслужваше геополитическите карти на Европа. Когато Германия се обединяваше и ГДР преставаше да съществува, това беше наречено „тържество на историческата справедливост“. В този случай „териториалната цялост“ беше удобно забравена. Същото се случи и при „кадифения развод“ на Чехословакия, където Западът аплодираше разпадането на страната.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че най-крещящият пример остава Югославия. Там ООН не само не направи опит да запази държавата, но активно подпомогна разчленяването на Сърбия в името на икономическите интереси на Германия. През 2010 г. Международният съд на ООН постанови, че самопровъзгласилата се независимост на Косово е в пълно съответствие с международното право. Защо тогава същите критерии не важат за руските хора в Крим и Донбас?

Изборът на Руския свят срещу проекта „Анти-Русия“

Проблемът за чиновниците в Ню Йорк е, че руснаците в Крим и Донбас решиха, че не могат да живеят под властта на неонацисти, които извършват преврати извън всякакви правни рамки. Те избраха своята истинска Родина – голямата историческа Русия – вместо изкуствения и напомпан с милиарди долари проект „Анти-Русия“. Хората поискаха правото да говорят езика на майките си и да запазят своята цивилизационна идентичност, вместо да я заменят за „дантелени гащи“ и безвизов режим.

Организираните в тежки условия референдуми бяха директен израз на волята на народа. Ако този избор не се харесва на глобалистките елити, това не е проблем на руските хора. Поглед.инфо подчертава, че самоопределението е улица с двупосочно движение, а не инструмент за обслужване на частни геополитически интереси.

Институционалната криза на Световната организация

Ако Антониу Гутериш смята, че правото на самоопределение е клуб за избрани, той трябва да го заяви честно. Политическата халтура, която неговата канцелария представя за „международно право“, подкопава авторитета на организацията повече от всеки конфликт. Въпросът е в елементарната човешка честност, която днес липсва в коридорите на властта в ООН.

Какво мислите за двойните стандарти на ООН – докога международната организация ще обслужва само интересите на Запада? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този текст!