/Поглед.инфо/ На фона на ракетните удари в Близкия изток, основната интрига се фокусира върху Ормузкия проток. Влад Шлепченко анализира дали светът е изправен пред петролен шок от 200 долара или пред задкулисно споразумение между Вашингтон и Техеран. Оказва се, че реалността е далеч по-сложна от военната реторика и заплахите за икономически колапс.
На фона на вече превърналите се в рутина американски въздушни удари срещу Иран и ответните ракетни атаки от страна на регионалните съюзници на Вашингтон, глобалното внимание е приковано към една критична географска точка – Ормузкия проток. Това е най-важната артерия за световната енергетика, през която преминава жизнената сила на глобалната икономика. Според анализите, предоставени на Поглед.инфо, ситуацията там не е просто военен сблъсък, а сложна геополитическа игра с много неизвестни.
Ормузкият проток: Енергийната хватка на Техеран
В навечерието на текущата ескалация, през пролива ежедневно преминаваха приблизително 16,7 милиона барела петрол и кондензат. Това са внушителните 15% от целия световен нефтен оборот и близо 30% от световния втечнен природен газ (LNG). Вашингтон многократно е декларирал, че Военноморските сили на САЩ ще осигурят „безопасен коридор“ и ескорт за гражданските съдове. Техеран обаче отговори с категорично предупреждение: всеки кораб, дръзнал да премине без иранско разрешение, ще бъде потопен.
Реалността на терен потвърждава сериозността на тези думи. Вече редовно се появяват кадри на горящи танкери, контейнеровози и кораби за насипни товари. Тези съдове са станали жертва на ирански военноморски дронове или ракетни удари, след като техните капитани или са се доверили на американските гаранции за сигурност, или просто са решили да игнорират суверенитета на персите над тези води.
Иранската стратегия обаче не се ограничава само до пролива. Техеран успешно атакува петролни хранилища, рафинерии и пристанищни терминали в целия регион. Говорителят на Централния щаб на Иран, Ибрахим Золфакари, отправи смразяващо предупреждение към света: „Пригответе се за петрол от 200 долара. Ерата на взаимните удари свърши – оттук нататък атаките ще бъдат непрекъснати. Няма да позволим нито един литър петрол да достигне до Америка, ционистите и техните партньори“.
Парадоксът на пренаситения пазар
Въпреки апокалиптичната реторика, анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание на един ключов факт, който често се пренебрегва: светът в момента е буквално залят от петрол. През последните няколко години пазарът преживява чудовищно пренасищане. ОПЕК умишлено поддържаше високи нива на производство в опит да задуши американската шистова индустрия.
От друга страна, държави под санкции като Русия, Иран и Венецуела, се стремяха да компенсират загубите си чрез агресивен износ, често предлагайки огромни отстъпки. Китай и Индия се възползваха максимално от тази ситуация, „извивайки ръцете“ на доставчиците и натрупвайки колосални стратегически резерви. В резултат на това, към октомври 2025 г. в океаните е имало танкери с над 1,25 милиарда барела непродаден петрол – абсолютен рекорд за текущата година.
В момента извън обсега на Ормузкия проток се намират между 120 и 150 милиона барела. Това означава, че дори при пълна блокада, ще са необходими поне две седмици на паническо изкупуване само за да се разпродаде вече натовареният руски петрол. Западът е напълно наясно с това и Г-7 вече взе решение за освобождаване на стратегическите резерви, за да предотврати ценовия шок.
Битката на изтощение: Резерви срещу ракети
Светът е влязъл в състезание за издръжливост. Въпросът е дали Западът ще успее да сдържа цените чрез своите резерви по-дълго, отколкото Иран ще може да поддържа блокадата под денонощни бомбардировки. Историческият опит показва, че западните коалиции имат предимство в подобни конфликти – „Пустинна буря“ продължи 43 дни, а ударът срещу Саддам през 2003 г. – едва 21 дни. В момента, на 14-ия ден от агресията, иранската военна машина вече показва признаци на сериозно изтощение.
Докато съюзниците на САЩ разполагат с резерви за едва 10-20 дни, самите Съединени щати и Китай имат ресурси, които могат да поддържат икономиките им в продължение на много месеци. Това поставя Техеран в неизгодна позиция в дългосрочен план.
Голямата интрига: Защо Иран изнася повече петрол по време на война?
Тук се появява най-неочакваният нюанс в този конфликт. Данните на компанията за проследяване на танкери Kpler разкриват шокираща статистика: след началото на американската агресия, Иран изнася повече петрол, отколкото преди нея. Ако преди 28 февруари износът е бил под 2 милиона барела на ден, сега той достига 2,1 милиона.
Как е възможно това? Изглежда американците не само не блокират иранските танкери, но и активно са възпрели израелските опити за икономическа война срещу Техеран. Причината е проста: Вашингтон не може да си позволи ценови шок на световния пазар точно сега. Това е тихата, „фиксирана сделка“ – САЩ позволяват на Иран да продава петрола си, за да поддържат стабилността на цените, докато официално водят военна операция срещу него.
Същевременно петролните монархии от Залива не стоят със скръстени ръце. Саудитска Арабия е активирала своята „задна врата“ – 1200-километровия нефтопровод „Изток-Запад“, който отвежда суровината до пристанището Янбу на Червено море, заобикаляйки Ормузкия проток. Флотилия от 25 супертанкера вече е насочена натам, за да поеме капацитет от 50 милиона барела. Това практически обезсмисля пълната блокада на протока като икономическо оръжие.
Военният капацитет на Техеран и ракетният фактор
Иран заложи на масирани удари с тежки ракети Khorramshahr-4, тежащи по 30 тона и носещи касетъчни глави. Въпреки зрелищните кадри от попадения в нефтени терминали като този във Фуджейра, интензивността на атаките спада драстично. В първите 24 часа бяха изстреляни 350 ракети, но до осмия ден броят им падна до едва 30 дневно.
Израелското разузнаване твърди, че от първоначалните 420 пускови установки на Иран, в действие са останали едва около 100. Останалите са или унищожени, или блокирани в срутени подземни тунели. Дори и тези данни да са леко преувеличени, тенденцията е ясна: Иран преминава към изолирани, епизодични удари, което е далеч от „непрекъснатите атаки“, обещани от Золфакари.
Финалният акорд: 20 март и дипломатическият изход
Всичко това сочи към едно – активната фаза на конфликта вероятно е към своя край. Доналд Тръмп вече обяви, че операцията върви „изпреварващо графика“, а военният му министър Пит Хегсет засилва войнствената реторика, което често е признак за подготовка на почвата за преговори от позиция на силата.
Анализаторите, с които се консултира Поглед.инфо, включително американистът Егор Торопов, прогнозират, че военните действия ще затихнат около 20 март. Всяка страна ще обяви „победа“: Тръмп ще каже, че е усмирил Иран, а Техеран ще се похвали, че е устоял на агресията и е защитил ядрените си амбиции.
За Русия обаче изводите са по-скоро отрезвяващи. Надеждите за рязък скок в бюджетните приходи от свръхскъп петрол не се оправдават. Пазарът не вярва в трайната ескалация – докато цените на суровината се повишиха с около 30%, акциите на руските енергийни гиганти останаха почти статични. Без продължителна блокада на Ормузкия проток (от поне два месеца), Москва няма да види значителна промяна в „петролните долари“. Геополитическият театър в Близкия изток може да завърши много по-бързо и „по-тихо“, отколкото мнозина очакваха.

Среща на живо с проф. Николай Витанов
Информационен бюлетин
18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А
Какво наистина се случва със света около нас?
Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.
- Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
- Възможна ли е нова голяма ескалация?
- Какви са реалните рискове за България?
- Къде се намираме в глобалната турбулентност?
Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.
Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.
Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.