/Поглед.инфо/ Докато Близкият изток потъва в пламъците на поредната ескалация, Нарендра Моди и Бинямин Нетаняху демонстрират безпрецедентна близост. В този задълбочен анализ авторът Валерий Бурт разглежда за кулисите на историческото посещение на индийския премиер в Израел и сложния баланс между прагматизма, военните технологии и геополитическите традиции.

Прегръдката в сянката на ракетите

Докато жителите на Израел бяха вперили напрегнати погледи в небето, очаквайки поредния залп от ирански ракети, в Ерусалим се разиграваше сцена, която би изглеждала немислима само преди няколко десетилетия. Нарендра Моди, лидерът на най-многолюдната демокрация в света, бе посрещнат не просто като държавен глава, а като истински „брат“ от Бинямин Нетаняху. Еуфорията в Кнесета, предизвикана от думите на Моди, че дружбата между двете страни е източник на сила в един нестабилен свят, бе по-силна дори от овациите, които някога получаваше Доналд Тръмп.

Индийският премиер не се поколеба да произнесе на иврит фразата „Народът на Израел е жив!“, което се превърна в мощен дипломатически реверанс в момент, когато международният авторитет на еврейската държава е подложен на сериозни изпитания заради действията в Газа. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че това посещение маркира окончателното скъсване с миналото, в което Индия гледаше на Израел със скептицизъм и дистанция. Моди съзнателно избегна деликатните теми за палестинските територии, фокусирайки се изцяло върху икономическата и военната логика на партньорството.

Сривът на традицията: От Ганди до Моди

За да разберем тежестта на днешните прегръдки, трябва да погледнем назад към историята. Бащата на индийската нация Махатма Ганди беше яростен противник на ционизма, а неговият наследник Джавахарлал Неру десетилетия наред държеше Израел на „една ръка разстояние“. Дипломатическите отношения бяха установени едва през 1992 година, но истинското „размразяване“ започна с възхода на Индийската народна партия.

Моди промени парадигмата. През 2017 година той стана първият индийски премиер, стъпил на Земята обетована, като дори се разходи бос по плажа „Олга“ заедно с Нетаняху – символичен жест на лична близост, който по-късно прерасна в стратегически съюз. Днес индийският лидер гледа на Израел не през призмата на идеологията, а като на лидер в иновациите и технологиите, който може да помогне на Индия да заеме своето място сред трите най-големи икономики в света.

Военният съюз – технологичното острие на Делхи

Основният стълб на това партньорство е отбраната. Израел вече е сред трите най-големи доставчици на оръжие за Индия, рамо до рамо с Русия и Франция. Сътрудничеството не се ограничава само до покупки „от рафта“. Двете страни работят активно върху съвместни разработки на безпилотни системи, високотехнологични ракетни комплекси, радиолокационни станции и решения в областта на киберсигурността.

Както често се подчертава в публикациите на Поглед.инфо, за Делхи Израел е прозорец към технологии, до които достъпът често е ограничен по политически причини. Моди не забрави да спомене и „малките хора“ – хилядите индийски болногледачи и работници, които останаха в Израел дори след събитията от 7 октомври, превръщайки се в живата връзка между двете цивилизации. Нетаняху, от своя страна, нарече Индия „огромна държава“, чийто съюз с Израел ще умножи силите и на двата народа.

Дипломатическият акробатизъм: Израел, Иран и „Шестоъгълникът“

Въпреки топлите думи, съществуват теми, които двете столици обсъждат изключително внимателно. Една от тях е Иран. Индия традиционно следва многовекторна политика, опитвайки се да не дружи с някого „против“ друг, а да следва стриктно националните си интереси. Докато Нетаняху се опитва да изгради своя „шестоъгълник от алианси“ (Израел, Индия, Гърция, Кипър и др.) като щит срещу радикалните групировки, Моди остава предпазлив.

Индия е един от лидерите на Движението на необвързаните и до днес избягва преки военни съюзи. Прагматичният подход на Делхи изисква вратите към Техеран, Анкара и арабските столици да останат отворени. Докато Нетаняху махаше за сбогом на самолета на Моди, в Делхи вече пресмятаха как да запазят баланса. Индия не иска да разваля отношенията си с Израел, но не желае и открит конфликт с Иран, което я принуждава да заема позиция на „въздържаност“ и „дълбоко безпокойство“.

Вътрешните фронтове и цената на неутралитета

Посещението на Моди не премина без вътрешни критики в самата Индия. Опозиционната партия „Индийски национационален конгрес“ обвини правителството в предателство към палестинската кауза. Лидерът Джайрам Рамеш подчерта, че прегръдките се случват на фона на безмилостни атаки срещу цивилни в Газа. Това показва, че външната политика на Моди е подложена на натиск не само отвън, но и отвътре.

В крайна сметка Индия избра пътя на мълчаливото съгласие с действията на САЩ и Израел, маскирано като неутралитет. Този „дипломатически танц“ позволява на Делхи да прибира дивидентите от военното сътрудничество и енергийните договори, докато официално призовава за мир. Светът се променя, старите догми на Ганди и Неру избледняват, а на тяхно място идва суровата реалност на интересите, където прегръдката е просто още един инструмент за влияние.

Как ще успее Индия да балансира между Израел и Иран в условията на глобална нестабилност? Споделете вашето мнение в коментарите!