/Поглед.инфо/ Обновените стратегии за национална и военна сигурност на САЩ се препокриват, но в същността си представляват косвено признание за края на собствената си хегемония. Разликата е в тоналното звучене на използвания език и по-ясно очертаване на приоритетите.
Преди това обаче на практика с решението си за военна намеса в конфликта в Украйна, Русия сложи край на американското владичество над света и развитието на войната го потвърждава.
В публикация във вестник „Труд“ от 2024г.: „Готов ли е Западът на продължителна война с Русия?“ аргументирах комплекс от фактори, които действат в полза на Русия.
И след четири години война няма нищо което позволява да твърдя нещо друго! След излизане от нихилизма, царстващ в американската външна политика, след Студената война и сблъсъка с реалността в преговорите с Русия за омиротворяване на континента, САЩ се осъзнаха и изпаднаха в размисъл: какво да правят? Разбраха, че въпреки добронамерените си усилия не са в състояние да диктуват условията за мир. Те правилно осмислиха, че мястото им е да играят ролята на посредник. И калкулираха опасността в това състояние на икономиката да не задълбочат конфликта с Китай и Русия взети заедно. Достигнали вероятно до това заключение са оценили риска. Изглежда изборът е направен – да се печели време с икономическа конкуренция в съперничество с Китай и Русия като използва агресивен, икономически и търговски натиск, за ограничаване геополитическото влияние на двете страни.
В този смисъл обновените стратегии на САЩ са своевременно отражение на ново осмисляне във военната стратегия, продиктувана от изменената геополитическа конюнктура в света и реалистична оценка на източната заплаха. И се опитат да се впишат в новата картина на света с проактивна, експанзионистична външна политика, за да компенсират по-бързо икономическото си изоставане. Войната в Украйна разкри икономическото военно и социално състояние на западните общества и тяхната самоувереност, че все още могат да диктуват световната политика. И САЩ като водач на запада виждайки как се развива войната в Украйна и нейната продължителност на степенувано изтощение, съразмерно със западното ангажиране, принуди американските политически кръгове да преосмислят старата си политика на хегемонистично международно поведение? Защото войната в Украйна изпари всички илюзии, заблуди и надменност (които Запада демонстрира, когато в края на 2021г. отхвърли руските предложения за избягване на войната) към Русия, която ги принуди със сила да се сблъскат с реалността и осмислят тревожната истина! След като Русия въпреки допуснатите грешки в подценяване на военните способности на Украйна и някои военнооперативни и тактически грешки, бързо се преустрой на военни релси и разкри част от истинските си военни способности. Демонстрира гъвкавост и адаптивен потенциал на първообраза за водене на съвременна война. Западът не можеше даже да си помисли, че руската икономика ще покаже такава устойчивост в строг и мащабен санкционен режим, културна и информационна блокада. Запада опитва всичко, даже и безумното решение да открадне чужда собственост, каквито са руските валутни резерви в долари! Нещо немислимо и невъобразимо да се посегне на свещената за капитализма частна собственост!
И не само това, войната в Украйна постави под съмнение класическото схващане, че само за брутния вътрешен продукт и военните технологии са решаващи за суверенитета на една страна и способностите ѝ да води продължителна война. Подценена от Запада, Русия показа, че има и други фактори, като патриотизма. И доказа, че е самодостатъчна не само военно, ресурсно да се самозадоволява и само изхранва, но и антропологично, и че менталните способности на обществото, което тя доказва не за първи път в историята си, също така са решаващ фактор наравно с другите за водене на съвременна конвенционална, продължителна война.
Руското общество показа отново в един променен свят, че не е загубило способността си да се сплотява при всяка заплаха над страната. Инстинкт създаден от историческите наслагвания върху руския национален темперамент и характер.
Макар и бавно задвижван от географската си мащабност, Русия демонстрира бърза и висока мобилизационна готовност, организация, ефективност, рентабилност и трудно предвидима мащабност на производство. Западът се оказа безпомощен пред производствения капацитет, който демонстрира Русия необясним за западните страни. Как така Русия и Беларус с 3,3% БВП от този на Запада, успява да произвежда повече оръжие от целокупния Запад?
Ако стигнем до САЩ, за да разберем, защо в преговорите за приключване на войната САЩ са в слаба позиция нека да посоча, както съм писал и друг път, че не малка част от БПП на САЩ е фиктивен. Той отразява дейности които са нереалистични, защото не произтичат от производство на индустриална продукция. Това са дивиденти отчитани от възпроизводство на финансови операции с долара на световна валута за разплащане в търговията и други фиктивни дейности. И както е известно когато една страна загуби индустриалния си капацитет тя обикновено изпада в зависимост от други страни, какъвто е примерът със САЩ! Търговската война, която води Д. Тръмп с останалия свят е доказателство за това твърдение.
Ще завърша този фактологичен преглед със сравнителен анализ на европейските общества и руското общество и ще открием огромен дисонанс в полза на Русия. Руското общество демонстрира сплотеност около ясно формулирани национални цели и интереси преди всичко на патриотична основа. В този цикъл от фактори надделява разбирането за друг тип образователни програми и възпитание (далеч от глобалисткият мироглед) с цел изграждане основите на колективно съзнание и вяра на общност, нация, национално достойнство, което сплотява историческата памет на приемственост. Нищо подобно не съм склонен да твърдя за западните общества. Обладани от морала на неолибералната култура на фалшива свобода, всепозволеност на покварата от парите във всички обществени системи на държавността. Сгъстяващ съзнанието към прекомерно потребителство на материални вещи и телесен разгул, извън нормалността на човешкото благоразумие, благоприличие и морал. Парите във взаимодействие с информационни технологии създават тревожно съзнание, за фалшива реалност! И на върха на всичко, допускането на еднополовите бракове, което окончателно бележи зануляването на християнската религия и всякаква идеология в западните общества, което е стратегическата цел на неолиберализма. От само себе си се налага моралния въпрос: може ли общества като европейските с такъв нисък обществен морал и размито от глобализма национално самосъзнание да воюват в сложна съвременна война и в името на кого и за какво?
Описаната реалност ме задължава да продължа с изясняване на причините за това състоянието на съвременните западни общества. И защо САЩ така радикално променят стратегията си? Защото пораженията, които нанесе неолибералната идеология и нихилизма върху американската икономика и социален живот са неприемливи за американския елит. И той търси нови решения, но отново навън за сметка на другите!
Цифрите, които ще преведе са повсеместни за цяла Европа с различни изражения, но ще се огранича само за Англия. През 2021г. от новите лекари в Англия са само 37% англичани, от тях 13% от ЕС, а 50% от останалия свят. Изниква логичния въпрос: каква е тази нация, която е неспособна да осигури собствени лекари да лекуват собственото си население и се готви за война? Трагична реалност, пред която е изправена Европа и България, която е неспособна и да се само изхранва!
Бедите и страданията на мнозинството народи от неолиберализма не се изчерпват само в създаваните икономически обстоятелства за диспропорции в структурата на обществените отношения вследствие на опустошаването и разграждането на цели обществени системи от социалната конструкция на обществото, но по-опасен е сривът в доверието в политиците. Изпаднали в ментално състояние на отказ да се съобразяват с реалната действителност, което е пряк удар върху моралните основи на демокрацията. Идеологията на всепозволеност на парите на върха на обществената пирамида създаде политическа и социална култура парите да се използват само за печалба и лично присвояване. Олигархичната роля на парите мотивира политиците да поддържат статуквото и страх от реформи, за да не загубят властта си!
В очертаване на идеологическите причини за изострящите се социални противоречия, не може да се пропусне темата за социалната роля на информационните технологии, без да отричам приносът им за икономическият и социален напредък. Но с убеденост твърдя, че те са втория фактор, социално опасен за функциониране на демокрацията. И това все още не се осъзнава като сериозно предизвикателство. Бесният темп на развитие на дигиталните технологии утвърждават процеса на подмяна на реалната действителност с виртуална, която подвежда и обърква разпознаването на истината. Потопени и погълнати от дигиталните устройства младите са приковани във виртуалната действителност, която е извън контекста на реалната действителност и нейната социална същност. Далеч от мироглед, който обяснява идеологическите причини за дезориентацията им в политическата борба изразяваща се в протеста. И неразбирането, че проблемите произтичат от икономическата база и социалните противоречия, които поражда, а не толкова в действащите изпълнители в демократичния процес. Политиците са ясни те са продукт на икономическите отношения произтичащи от собственика на капитала и те са заинтересовани да го подпомагат и съответно се облагодетелстват. Причините за постоянните социални противоречия произтичащи от икономическата база на капитализма остават скрити и далеч от фокуса на политическата борба за промяна. В този смисъл протестът, както го виждаме е с едни и същи ограничени искания, насочен към подмяната на политиците. Това е протест извън класическата рамка на ХХ век. Ето това успя да постигне неолиберализма за четиридесет години хегемония: да замъгли общественото съзнание и го дезориентира в целите на политическата борба. Да внуши дълбоко убеждение, че обществото може да бъде монолитно, безкласово, и борбата трябва да се насочи към политическите актьори на сцената на демокрацията. И втората утопия на заблудата, че демокрацията и идеологията на парите на богатите могат да решават социалните противоречия. САЩ са първенци в създаването на „безкласово“ общество. Президентът Хари Труман го реши по сталински: с указ забрани профсъюзите и с репресии ликвидира комунистическата партия в периода 1946 – 1955г.
Отклонението което целенасочено направих има за цел единствено по-ясно да се разбере, защо САЩ радикално промениха стратегиите си за национална сигурност, в нарушение на традиционната си политика да обозначават враговете си.
Ще завърша този абзац със заключение, че именно неолибералния модел на правене на политика в комбинация с икономическия глобализъм и заслепената хегемония на САЩ са причините за настъпилата уязвимост и изоставането им от Изтока.
С новите стратегии САЩ показват, че са калкулирали стратегическите загуби от крайностите на либерализма и глобалната му форма на функциониране и слагат началото на твърда консервативна политика за възстановяване на силна национална държава, способна да се конкурира с новите икономически и технологични сили в света.
С обновените стратегии САЩ съзнават необходимостта да признаят новото съотношение на силите в световното развитие, и че ще се съобразяват в провеждане на външната си политика с икономическа конкуренция и съперничество със силните си противници и използване на империалистически способи към слабите. Това е реална политика на оцеляване!
Доколкото в стратегиите присъства Европа там нещата имат друга различна характеристика, от тази която се изразява в преобладаващият публичен анализ. И за мен не звучат убедително изказваните опасения, че САЩ се отдалечават от Европа. Те са верни на икономическите отношения. Очевидно те навлизат в режим на съперничество и тук САЩ използват всички възможни средства за натиск и икономическа експанзия на пазара и поставяне на Европа в пълна военна и енергийна зависимост. Това е политика далеч от досегашното разбиране за партньорство. Този нов подход е продиктуван от неблагоприятния геополитически етюд в момента, който ги принуждава без забавяне да сменят приоритетите си на икономическа основа, за да се противопоставят на Китай и Русия. Това е политика за решаване на вътрешно американски проблеми за сметка на останалия свят, но този път обаче са включени и съюзниците. В това няма нищо изненадващо, различно от традиционната политика на САЩ, което винаги са правили. Разликата от тогава, е че сега за първи път САЩ са принудени да рискуват, за да оцелеят между не един, а няколко силни съперници в един променен свят, който диктува друга динамика и идеологическа посока за развитие на света извън колониалната матрица. САЩ нямат готовност за това и са в ситуация на внезапно паднал давещ се, който впряга неподозиращи сили с всички средства да се спасява. В този исторически етап на социално-икономическа криза американското общество провидя надежда в Д .Тръмп и го посочи с доверие за решаването ѝ. Различното, шокиращо възприемане на неговите непоследователни действия се дължи на неговия рязък темперамент и използваните тактически прийоми за предварителен психологически натиск, за да получи отстъпки.
Разпространяваните опасения, че САЩ поставят под съмнение евроатлантическите си отношения в областта на сигурността звучат несъстоятелно. Няма признаци, че САЩ поставят под съмнение принадлежността си към западната цивилизация и общата им отговорност за сигурността си пред предизвикателството от Изток. Това което Европа не иска или не може да разбира, че САЩ се стремят да възстановят водачеството си срещу общата цивилизационна заплаха от Изтока. Противоречието идва от неразбирането на геополитическата ситуация в която са изпаднали САЩ. Европа отказва да сътрудничи за мира и търсят самостоятелна субективност на световната сцена, която на този етап изглежда нереалистична. Изниква риторичния въпрос: може ли в една голяма война в Европа без енергията и военните способности на САЩ да воюва сама? И обратно САЩ ще воюват ли без Европа! Спойката между Европа и САЩ като една цивилизация е преди всичко антропологична. И е опасно и несъстоятелно да се мисли, че тя може да бъде прекъсната от геополитическата конюнктура. Американският натиск върху Европа цели да я принуди да участва солидарно в разпределяне на разходите за сигурност съразмерно със САЩ.
И тук е необходимо да продължа нишката на моята убеденост и да стане ясно, че САЩ ще продължават да разглеждат външнополитически Европа като съюзник независимо от съдбата на НАТО. Ще държат Европа икономически зависима и пазар и недопускане да им стане съперник. И Русия да се върне на енергийния пазар на Европа и кошмарът им руските ресурси да се съединят с технологичния потенциал на Европа и най-вече в лицето на Германия. Въдица подадена им от САЩ, която Европа дълбоко е захапала! Без да осъзнава, че стремежът ѝ да придобие независимост от САЩ и се превърне в самостоятелен геополитически фактор на този етап е неосъществим без руските ресурси! Нека да припомня, че по данни от 2024г. САЩ вече са най-големия производител на петрол и газ в света. И за САЩ европейския пазар е от изключителна важност, затова целта в енергийната им дипломация за диверсификация беше от съществено значение да изместят Русия. И Европа оказва пълно съдействие на САЩ въпреки икономическите загуби. Ако през 2021 производството на петрол достигна 700 мил. варела от най-ниската база 300 мил. През същият период до 2024г. производството на газ, главно от фракинг нараства с 71% и поставя САЩ на първо място в света.
Има всички основания да се мисли, че интервенцията на САЩ в Западното полукълбо и конкретно във Венецуела преследва същите цели не само поставянето под контрол на петролното производство и прогонването на Китай и Русия от този пазар, но да и постави страната в политическа зависимост. Стратегията е да се откъснат по единично по-малките страни, които показват тежнения да се присъединят към БРИКС и да не търгуват с долари. И по този начин да се ограничава геополитическото влияние на Китай и Русия и забавяне формирането на многоостов свят.
В този контекст ако приемем, че САЩ окончателно се оттеглят от досегашната си роля на абсолютно лидерство в света и трезво са преценили своите слабости и, че заплахата от Изтока не е заключена непременно във войната, то стратегиите за национална и военна сигурност са доказателство за това. В този обсег от съждения те са отражение на реализма и дълбочината на стратегическото действие и това се случва пред очите ни.
Критиките в стратегията относно европейското лидерство и политиката по отношение на мигрантите звучи убедително с искрена цивилизационна загриженост Европа да не загуби своята автентичност и християнска принадлежност, превзета от чужда религия и култура. Стратегически опасна за САЩ в бъдеще да загубят цивилизационно Европа, ако не се възбуди и преработи инстинктът ѝ за самосъхранение. Тук съм принуден да не бъда голословен и да се обоснова тези мои съждения със силата на цифрите за променящата се демография на Европа. Те са достатъчни само за Германия: към 2011г. броят на чужденците е бил 6,342мил., докато през 2022г. техният брой нараства на 12,324мил. почти двойно. Не по-различна е картината и в другите европейски страни с изключение на Из. Европа, която отказва да отваря широко вратите за чужденци. По настоящем няма публични данни за относителния дял на чужденците извън ЕС съотнесени към общото население на Европа, но при всички случай са в параметрите на около една трета, достатъчно за безпокойство и тревога за бъдещето на Европа. И ако европейската политика не се насочи към строга охрана на своя генофонд и културна автентичност това е стратегически опасно за западната цивилизация. И тук САЩ са съвсем добронамерени и настояват вече от една година за коренно нов подход към миграционната си политика.
С обновена стратегия за национална сигурност САЩ подсказват, че ще работят с новите източни сили в лицето на Китай, Русия и Индия, но под съпернически натиск и икономическа експанзия. Има нещо друго, което потвърждава духа на новата стратегия: че за първи път в хегемонистичната си история САЩ не използват думата врагове в лицето на Китай и Русия, както се твърдеше в предходните стратегии. Ще се върна малко назад, за да напомня, че Д. Тръмп загатна за такава промяна във външната политика на САЩ, като никога не назова Русия като агресор във войната в Украйна. Сега използваната дума за Китай и Русия е противници!
С обновените стратегии и предлаганото ново Г-пет – САЩ, Китай, Индия, Русия и Япония потвърждават края на еднополюсния свят. И признание, че с тези страни САЩ ще си сътрудничат в противоборство в определяне на световната политика. Забележителното в това ново подреждане на водещите страни в света отсъства Европа, Ю. Америка и Африка. За Европа е ясно, както посочих, САЩ я разглеждат като икономически пазар, както и Ю. Америка, като своя сфера за влияние и Африка като логистика и пазар. Това, което натрапчиво прави впечатление е подборът на страните с най-голям ядрен потенциал и авторитарна форма (без Индия) на управление. Включването на Япония може да обясни с нейните исторически особености, национален дух и висока икономическа и технологична развитост и социална хомогенност. Предложението на САЩ е интересно и от гледна точка на острата необходимост от реформа на ООН и посочената петорка би могла да послужи като първообраз на бъдещия постоянен Съвет за сигурност. Във всеки случай е признак за официално признаване на новите сили в света и платформа за дискусия.
Ще приключа до тук с предположенията и с ясна убеденост, че обновените стратегии за национална и военна сигурност преследват основната стратегическа цел – как да се обезсмисли съществуването на БРИКС и ШОС и запазването на световното влияние на долара в глобалната търговия. И като инструмент на САЩ на този етап да компенсират индустриалното си изоставане в новата Г5 и запазят тежестта си в международните отношения. Имам усещането, че крайната стратегическа цел на САЩ се заключава в поглъщане на международните отношения изцяло от съперничеството между САЩ, Китай и Русия на двустранна основа и всички други международни организации, включително БРИКС, ШОЕ и ЕС да загубят международното си значение.
Изложената до тук обосновка за необходимостта САЩ да обновят външнополитическата си стратегия показва, че в новата си история след Студената война на САЩ не им се е налагало да рискуват и да се бият за собственото си оцеляване. Както сега, когато разположението на геополитическите сили в световната икономика принуждават САЩ да рискуват. Новите стратегии обаче налага усещането, че оценката на риска е реалистичен и правилно осмислен, защото САЩ няма как да не си дават сметка, за икономическите зависимости от останалия свят от късогледо управлявана хегемония над света, довела до загуба на контрол над нейните външни ресурси. Произтичащи до сега от една доминирана политика над света носеща им икономическа рента от около 10%. И като прибавим и приходите от финансовата индустрия от 7,8% от БВП на САЩ цифрата набъбва на 17,8%, което оформя една ефективна експлоатация на останалия свят. Всичко това е пред приключване.
Въз основа на тази геополитическа финансова пирамида и действащите лица на малцинството свръх богати лежи икономическата доктрина на неолиберализма и свободния пазар, който преразпределя и задълбочава ограбването и обедняването включително в САЩ. Принадлежността на натрупаните огромни пари в малко хора с отключен инстинкт на алчност няма да оставят света на мира. И ще провокират войната като убежище за техните пари и увеличаването на печалбите им в една геополитическа среда извън контрол, която за САЩ е изключително благоприятна, за да се възстановят икономически с всички средства на произвола.
Дневният ред на света е опредметен икономическо, технологическо и ресурсно съперничество, конфликти и войни, социалните проблеми на мнозинството в света, както виждаме глобалната финансова олигархия не я интересуват. Те са оставени за решаване от неолибералната държава и демокрацията. А същевременно те са безсилни и не разполагат с икономически лостове за ограничаване властта и влиянието им върху обществените отношения. Сблъскваме се с една постоянна реалност без край, която не се променя, въпреки протеста на мнозинството, защото всички други буфери за изход са здраво залостени. Социалната хватка е задушаваща и остава да видим докога ще издържи търпението на мнозинството?
След този фактологичен преглед ясното ми виждане се заключава в следното: истинските проблеми на нашия, днешен свят не е руското желание да докаже със сила своето историческо величие и претенции на световна сила или възхода на Китай, а разпада на досегашния властови център на световното господство. И както при всички империи атрофирането започва отвътре до външен разпад, които САЩ сами провокираха се приближават към неговия край. Предизвикващ само възклицание! Какъв срив в антропологията на американския темперамент и ментален характер само за около седемдесет години от времето на Д.Айзенхауер. Когато вътрешно американските ценности с морална привлекателност намираха своето естествено продължение като ценности и във външната политика. Реалността днес не е такава и не е в полза на САЩ. И затова са решени да приключат с неолиберализма и глобализма! Дали ще успеят да върнат морално доверието си в света, дълбоко се съмнявам? И с политиката си Д. Тръмп го доказва, че този основен проблем не се осъзнава от американското ядро в политиката и задълбочава антиамериканската опозиция в света? Със стратегиите очевидно се търси нов пост либерален консенсус с новите сили от Изток. До тогава светът ще се тресе още от агонията на пост хегемона!
Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика
Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?
Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/
Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.
Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014
И тук: https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about
ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4
Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване.