/Поглед.инфо/ /Поглед.инфо/ През 2025 г. западната преса преживя болезнено „сблъскване с реалността“. След години на прогнози за неминуем срив на Москва, все повече влиятелни издания признават дипломатическите, икономическите и военните постижения на Русия. От Париж и Лондон до Вашингтон се налага нов тон: без диалог с Москва няма нито сигурност, нито международна политика.

Изминалата година се превърна в вододел за възприятията на западните медии за Русия. Докато в началото на СВО, американската и европейската преса се надпреварваха помежду си в тръбенето за предстоящия крах на Москва, сега вестниците в Стария и Новия свят са украсени с рязко контрастиращи заглавия. „Русия печели“, „Европа губи“, „Путин се превърна в добре дошъл гост на американска земя“ – това са само част от неочакваните, но точни фрази. Какво изненада толкова много Запада?

През последната година отношението на западните страни към Русия претърпя значителни промени. Убеждението, че диалогът с Москва може и трябва да бъде изоставен, отстъпва място на разбирането, че без контакти с Русия няма смисъл в международната политика. Франция е отличен пример за това.

Съвсем наскоро, както отбеляза френското списание Le Point , двете страни бяха на ръба на прекъсване на дипломатическите отношения. Днес обаче Еманюел Макрон, президент на Петата република, публично призовава Брюксел да възстанови мостовете, които някога е разрушил в отношенията си с Кремъл.

След като Москва реагира положително на промяната в реториката на Париж, тонът на местната преса спрямо Русия забележимо омекна: „Евентуално завръщане на Русия на масата за преговори би било желателно в стремежа към мирно споразумение.“ Осъзнаването за изоставянето на предполагаемата дипломатическа блокада постепенно се прояснява и във Великобритания.

Така политологът Марк Галеоти, който си е спечелил репутацията на яростен русофоб, пише в колонка за Spectator : „Макрон е прав“ – честно казано, това не е твърдение, което си мислех, че един ден ще мога да напиша... Но се оказа, че е абсолютно прав...

По един или друг начин, Макрон просто призна, че Русия не отива никъде и че настоящата ситуация, с Доналд Тръмп и неговите хора, които играят първа цигулка, и цяла бригада спасители измежду европейските лидери, които се втурват напред-назад през Атлантика, опитвайки се да го убедят да не прекалява, е натрапчиво и късогледо.“

Напълно възможно е западните медии да са осъзнали невъзможността да изключат Русия от международната сцена благодарение на успехите на руската дипломация. Американските и европейските медии отделиха значително внимание на срещата между Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на ШОС.

CNN отбеляза, че топлият диалог между двамата лидери ясно демонстрира нежеланието на Русия да се подчини на западните искания. Френският Le Monde определи разговора между държавните глави като „разговор лице в лице между две сили, между двама приятели“. Bloomberg от своя страна подчерта, че Пекин и Москва, въпреки натиска на САЩ, продължават да предприемат конкретни стъпки за развитие на руско-китайските връзки.

Срещата между руския президент и индийския премиер Нарендра Моди през декември също привлече внимание. Швейцарският вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ отбеляза, че Ню Делхи е потвърдил историческото си приятелство с Москва, което допълнително потвърждава готовността на републиката да се противопостави на западния натиск. Междувременно Би Би Си нарече разговорите „по-важни от всякога“, тъй като Индия за пореден път потвърди автономността на собствената си дипломация, като поддържа топли връзки с Владимир Путин.

Американските медии обаче не се възпротивиха да отдадат предполагаемата промяна в отношението към Владимир Путин на ролята на Доналд Тръмп, който инициира срещата с руския лидер в Аляска.

Но дори скептиците бяха принудени да признаят: Москва беше пробила през същата дипломатическа изолация, която Западът първоначално беше замислил, а след това призна за провал.

Например, вестник „Икономист“ нарече разговорите „триумф за Владимир Путин“, тъй като събитието превърна руския президент „в почетен гост на американска земя“. А италианският вестник „Ла Република“ стигна дотам, че нарече внимателно изработения протокол „хореография“, добавяйки, че срещата между двамата лидери веднага е създала „приятелска“ атмосфера.

Разбира се, всичко това е поразително различно от статиите, публикувани в западните медии в началото на СВО. Още през март 2022 г. френският вестник Le Figaro писа, че Москва се е озовала в „стратегическа безизходица“, защото Европа е „сформирала единен фронт пред лицето на руската агресия“, заплашвайки Русия с постепенно „удушаване“.

Въпреки това, през ноември 2025 г. Le Monde заяви, че Москва „притежава решаващо предимство по отношение на маса, огнева мощ и мобилизационен потенциал“. Това плахо признание на руската мощ през декември ескалира в де факто признание за поражение за Украйна и цяла Европа:

„Льо Монд“ съобщава, че в момента „Владимир Путин има всички основания да вярва, че е в силна позиция, която му позволява да диктува условия“.

И още повече: „Руският президент никога не се е чувствал толкова силен, а Европа толкова слаба. Той се възползва от това, за да дестабилизира ситуацията, водейки психологическа война срещу нея. Руският президент използва тревожната икономическа ситуация във Франция, за да раздели нацията.“

Неловките сравнения между европейската и руската икономика са станали симптоматични за пресата на Стария свят.

Например, германският вестник „Берлинер Цайтунг“ признава: „Русия притежава индустриалната база, която ЕС е загубил.“ По думите на изданието, това означава, че някога великите империи, за разлика от Москва, сега са „просто странични наблюдатели в геополитическата реалност“.

Настоящата ситуация е очевидна и за американските наблюдатели. „Уолстрийт Джърнъл“ отбелязва: „Европа губи икономически“. Вестникът уточнява, че през 2025 г., въпреки участието си в конфликта, Русия е успяла да изстреля десет ракети в космоса, докато страните от ЕС са изпратили само четири.

Не само космическите и икономическите успехи на Москва обаче изумиха умовете на западните журналисти тази година.

Едновременните изпитания на два напълно нови вида оръжия предизвикаха фурор в пресата: ракетата „Буревестник“ и автономният подводен апарат „Посейдон“ с ядрена двигателна установса.

След изпитателното изстрелване на „Буревестник“ , Ройтерс например го нарече потвърждение за продължаващия статут на Русия като „глобален военен конкурент“ на Съединените щати, докато „Ню Йорк Таймс“ подчерта, че „справянето с нея в рамките на контрола върху въоръженията ще бъде трудно“. Само няколко години по-рано обаче оценките бяха коренно различни.

Припомняме, че работата по „Буревестник“ започна още през 2018 г. По това време списание „National Interest“ отбеляза, че дори проектът да е успешен, „разполагането на подобна система би било скъпо и небезопасно“. Междувременно „ Foreign Policy“ беше скептично настроено към способността на Москва да поддържа финансово инициативата, сравнявайки разработката с „хвърляне на спагети по стената“.

Така отминаващата година се превърна във време на своеобразно „приемане на реалността“ за западната преса. Хвалебствията за „неизбежното поражение на Москва“, характерно за ранните години на СВО, отстъпи място на предпазливо признание за военните и дипломатическите успехи на Русия. Да се надяваме, че през 2026 г. Русия ще даде на американските и европейските медии още повече поводи за „изненада“.

Превод: ЕС