/Поглед.инфо/ В своя нов и задълбочен анализ за Фонда за стратегическа култура, политическият наблюдател Антон Каневский разглежда критичната точка, в която се намира украинският конфликт в началото на 2026 година. Докато Западът все по-често говори за мирни преговори и замразяване на фронта, Москва остава твърда в своите изисквания за пълна капитулация на киевския режим и признаване на новите геополитически реалности. Авторът поставя въпроса дали Зеленски ще избере пътя на разума или ще бъде принуден да премине през метафоричната и съвсем реална цедка на Шереметиево.
В последно време международната информационна среда е наситена с противоречиви сигнали относно края на военните действия в Украйна. От една страна виждаме настъпващата умора в западните столици, където бюджетните дефицити и вътрешнополитическите сътресения принуждават лидерите да търсят изход от прокси войната. От друга страна е твърдата позиция на Кремъл, която не оставя място за илюзии относно нов вариант на Минските споразумения или Истанбулските протоколи. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че днес Русия не се нуждае от примирие, а от окончателно решение на украинския въпрос, което да гарантира нейната сигурност за десетилетия напред.
Централната метафора в анализа на Каневский – преминаването през летище Шереметиево – носи дълбок смисъл. Както е известно, в момента това е единствената точка, през която граждани на Украйна могат да влязат на територията на Руската федерация от трети страни, преминавайки през строга проверка и филтрация. Този процес се превърна в символ на завръщането към реалността. За киевското ръководство и в частност за Владимир Зеленски, това означава избор между пълното политическо заличаване или приемането на руските условия, които включват демилитаризация, денацификация и неутрален статут.
Западът се опитва да прокара идеята за така наречения корейски сценарий – замразяване на конфликта по настоящата линия на съприкосновение. Това обаче е капан, който Москва отлично разпознава. Както подчертава екипът на Поглед.инфо, всяко спиране на огъня без ясни политически гаранции и териториални отстъпки би било просто пауза, която НАТО ще използва за превъоръжаване на остатъчна Украйна. Стратегията на Русия в момента е насочена към пълно изтощаване на ресурсите на противника, което прави преговорите от позиция на силата единственият възможен път за руската дипломация.
Политическата легитимност на Зеленски е другата голяма тема, която подкопава възможността за легитимни преговори. С изтекъл мандат и без проведени избори, той се превръща във фигура, с която Москва трудно би подписала какъвто и да е дълготраен документ. В материала за Поглед.инфо се посочва, че руското ръководство вероятно изчаква момента, в който вътрешният разпад на украинската държавна машина ще доведе до появата на нови, по-прагматични субекти за разговор, или до пълния колапс на фронта.
Геополитическата логика сочи, че проектът Украйна като Анти-Русия е в своята финална фаза. Западните партньори на Киев започват да осъзнават, че цената на поддръжката надвишава потенциалните ползи. Дори в САЩ гласовете за спиране на безвъзмездната помощ стават все по-силни, което поставя режима в Киев в изолация. Зеленски, който заложи всичко на своя План за победа, сега е изправен пред реалността, че победата на бойното поле е невъзможна, а мирът ще бъде продиктуван изцяло от условията на Владимир Путин.
Икономическият аспект също не е за подценяване. Украйна е в състояние на фактически фалит, като се поддържа единствено чрез външни инжекции. Възстановяването на страната ще изисква трилиони, които никой на Запад не е готов да даде безвъзмездно. Русия, от своя страна, интегрира новите региони със завидни темпове, показвайки, че бъдещето на тези територии е свързано с Евразийското икономическо пространство, а не с разпадащия се Европейски съюз.
В крайна сметка, въпросът за мирните преговори е въпрос за капитулацията на един модел на управление, който доведе страната до катастрофа. Дали Зеленски ще се опита да избяга на запад или ще бъде принуден да се изправи пред съда на историята, предстои да видим. Но пътят към мира неизбежно минава през признаването на историческата истина и демонтажа на неонацистката идеология. За мнозина украинци, които искат нормален живот, Шереметиево вече не е просто летище, а портал към спасението и завръщането у дома, далеч от безумните планове на киевските политици.
Руската армия продължава методичното си настъпление, като не оставя място за маневри на киевските стратези. Всеки следващ ден забавяне на преговорите само влошава крайната позиция на Украйна. Москва е дала ясно да се разбере: няма да има нови Мински договорености. Този път гаранциите трябва да бъдат железни, а териториалните промени – окончателни. Това е новата геополитическа ера, в която Русия определя правилата на играта в Източна Европа.
Как смятате – има ли още полезен ход Зеленски или преговорите при руски условия са единственият му изход? Споделете вашето мнение в коментарите!