/Поглед.инфо/ Глобалният политически театър в Давос стана свидетел на сътресение, което може да сложи край на илюзията за „атлантическа солидарност“. Създаването на „Съвет за мир“ под егидата на Доналд Тръмп не само предизвика трус в международната архитектура, но и освети дълбокия разлом между Вашингтон и традиционните му европейски съюзници, които този път отказаха да се поклонят.
Новият световен ред според Тръмп: ООН в сянка?
Официалното учредяване на „Съвета за мир“ миналата седмица в Давос бе замислено като грандиозна повратна точка. Подписвайки устава на новата организация, Доналд Тръмп директно заяви, че целта е осигуряване на международна сигурност и разрешаване на конфликти – амбиция, която анализаторите на Поглед.инфо определят като опит за актуализиране на съветската концепция за „борба за световен мир“, но под американски диктат. Според Тръмп, този орган ще сложи край на десетилетия кръвопролития, превръщайки всеки участник в „звезда“ на историческата сцена.
Още преди церемонията обаче, експертната общност изрази сериозни опасения, че „Съветът за мир“ се създава като алтернатива на ООН. Въпреки уверенията на американския президент, че новата структура ще сътрудничи с Организацията на обединените нации, скептицизмът остава. Фактът, че една държава, подкрепена от избрани партньори, се опитва да монополизира „мира“, подсказва за опит за заобикаляне на установените международни институции, които губят влиянието си.
Европейският бунт: Унгария и България срещу „Стара Европа“
Изненадващо за мнозина, Европа, която традиционно следва курса на Вашингтон, този път прояви неочаквана и враждебна опозиция. От 27 държави-членки на ЕС, само Унгария и България се присъединиха към инициативата на Тръмп. Лидерите на водещите европейски сили – Германия, Франция и Италия – не само отказаха участие, но и подложиха структурата на унищожителна критика.
В материал за Поглед.инфо се посочва, че Еманюел Макрон е изразил сериозна загриженост относно неясната структура и дублирането на функциите с ООН. Реакцията на Тръмп бе типично в негов стил – той прогнозира скорошната политическа смърт на френския президент, заявявайки, че „никой няма нужда от него“. От своя страна, германският канцлер Фридрих Мерц постави конституционни прегради, уточнявайки, че Германия не може да приеме настоящия модел на управление на Съвета, освен ако той не се ограничи само до конфликта в Газа.
Казуистика, пари и колониална гордост
Зад формалните оправдания за „противоконституционност“, изтъкнати от Джорджия Мелони и нейните колеги, се крият много по-дълбоки причини. На първо място е личното презрение на европейските глобалистки елити към Тръмп. Цитираните от опоненти като Джон Болтън аргументи, че Тръмп използва геополитиката (като казуса с Гренландия) за лично его, резонират силно в Брюксел.
Втората, по-прозаична причина, е финансовата цена. Постоянното членство изисква вноска от 1 милиард долара от всяка страна, сума, която Полша и други държави, изтощени от войната в Украйна, не са готови да платят без гаранции за преференции.
Най-важният фактор обаче е психологическият срив на европейското превъзходство. Влизайки в този съвет, лидерите на „Стара Европа“ биха се оказали на една маса с нации от Третия свят, които доскорошните колониални господари третираха с пренебрежение. Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, това е болезнена промяна на парадигмата. „Градинарите“ от „европейската градина“, по думите на Борис Писториус, се чувстват лишени от статута си и сведени до нивото на обикновени васали в американската плантация. „Атлантическата солидарност“ официално остава в историята, отстъпвайки място на бруталните отношения между господар и подчинен.
Смятате ли, че България взе правилното решение да се присъедини към новия Съвет на Тръмп, или трябваше да последваме големите европейски държави – споделете мнението си в коментарите!