/Поглед.инфо/ Отказът на някои постсъветски републики от кирилицата в полза на латинската азбука е процес, който продължава и до днес. Азербайджан първи се сбогува с кирилицата, днес Казахстан му „маха с ръка“. Между Азербайджан и Казахстан протича романизацията на азбуката от Молдова, Узбекистан и Туркменистан. Още през 2017 г. казахстанските власти обявиха изоставянето на кирилицата като „принципен въпрос, който нацията трябва да разреши“. Това най -вероятно означава, че идеята за романизиране на казахския език и култура няма да бъде изоставена.

Аргументите, давани от поддръжниците на латинската азбука в нейна полза, не звучат напълно логично. Като правило те се позовават на положителния опит на Турция. Латинската азбука наистина се вкорени сравнително лесно в Турция, но този „сравнително лесен“ процес отне не едно десетилетие.

Турция искаше да бъде по-близо до Европа, която споделя граница с нея. Исторически трудните отношения със съседните Гърция и България направиха невъзможно Турция да премине на кирилица. В крайна сметка нейните автори са българите Кирил и Методий, живели в Гърция. Векове наред Турция се състезава с арабите и персите за лидерство в ислямския свят, така че не може да вземе нито арабската писменост, нито фарси за основа на новата азбука. Но Турция често влиза в политически съюзи със страните от Западна Европа, което определя избора на нова азбука, която става латинската азбука.

Както можете да видите, зад избора в полза на латинската азбука се крият не толкова културни, колкото геополитически съображения. Същото важи и за републиките на бившия СССР. Позоваването на факта, че на латински е възможно по -точно и по -пълно предаване на звука на техните езици, е оправдание, което прикрива истинските причини.

Тук става въпрос всъщност за цивилизационната и геополитическата трансформация на тюркската част на постсъветското пространство. Подобно нещо се случи с Молдова, където заедно с латинската азбука дойде пропагандата на идеята, че молдовците са дубликат на румънците.

Нека изброим основните митове, цитирани в защита на латинската азбука:

Латинската азбука модернизира съзнанието. Обаче няма автоматично равенство между модернизацията и романизацията. Япония, Южна Корея и Китай станаха икономически лидери без латинска азбука. Системата за транскрипция на китайския език в латинската азбука (пинин) е предназначена повече за предаване звука на китайските думи за чужденци и в началния етап на обучение. Възрастните китайци продължават да пишат с йероглифи.


Латинската азбука увеличава шансовете за икономически успех. Изобилието от държави с латинска азбука, но без икономически успех, служи за конкретно опровержение на тази теза. Албания и африканските страни трудно могат да се нарекат икономически лидери. Ако латинската азбука беше синоним на финансов просперитет, сърбите и гагаузите нямаше да запазят кирилицата, която упорито използват заедно с латинската азбука, а сърбите не се разделят с кирилицата от векове. Икономическите успехи на Узбекистан и Туркменистан също са скромни.

Повечето от трудовите мигранти идват в Русия от Централна Азия. Тук кирилицата, а не латиницата, е ключът към тяхната бърза и удобна интеграция в руската социално-икономическа реалност. Латинският език само затруднява живота им. На фона на заплахата от романизация оттокът на специалисти от Казахстан се увеличава, главно лекари, учители, архитекти, юристи. Как може да се развива успешно икономиката без тези кадри?

Латинската азбука насърчава интеграцията с външния свят и единството с народите, ползващи латиница. Народите, използващи латинската азбука, се различават твърде културно и цивилизационно, за да има смисъл да се говори за тяхното единство. Унгарците, финландците, естонците са фино-угри. Турци, казахи, азербайджанци са турци. Англичаните, германците, холандците са германци. Хървати, чехи, словаци са славяни. Португалците, французите, испанците, румънците, италианците са латински народи. Условията за интеграция в съвременния свят са не толкова езиците, колкото политическите системи и икономическите проекти. Европейският съюз, ЕврАзЕС и други съюзи са примери за това.

Латинската азбука ще защитава езиците на тюркските народи от бившия СССР от навлизането на русизми. Нека веднага добавим: но няма да предпази от латинизми. Някои полски лингвисти вече критикуват вмъкването на латински думи в полската реч. Романизацията на полския език е особено активна през XIV-XVII век, различните Confiteor ... (Признавам ...), Assentior (Съгласен съм), Nullo modo (В никакъв случай) звучат неудобно и неестествено в славянската реч. Няма ли същото да се случи с казахския, узбекския, туркменския и други езици? Има достатъчно примери за хумористично звучене на някои сериозни тюркски думи, транскрибирани в латинската писменост.

Латинската азбука разширява комуникативните хоризонти на обществото. Благосъстоянието на държавата обаче, както отдавна се знае, зависи преди всичко от взаимоизгодни отношения със съседите. Принципният и безкомпромисен отказ на постсъветските републики от кирилицата няма да разшири, а ще стесни хоризонтите на общуване с най -големия съсед - Русия.

Народите на бившия Съветски съюз вече са разделени с държавни граници, а сега към това се добавя разединение от избора на писмена графика. Това няма да допринесе за интеграцията на евразийското пространство и на теория би могло да забави темповете на сътрудничество.

За какъв икономически успех тогава можем да говорим? А какво да кажем за десетки хиляди, а в случая с Казахстан - с 3,5 милиона граждани, руснаци по националност? Малко вероятно е те да могат да бъдат латинизирани толкова много и толкова лесно, че да не възникнат абсолютно никакви проблеми на културна и национална основа.

Латинската азбука е символ на отхвърлянето на „колониалното“ минало в рамките на Руската империя и СССР. Според статистиката латинската азбука се използва от около 40% от населението на света. Подобна ефективност е следствие от колониалната политика на западните сили, а не от доброволен избор. Латинската азбука в Америка и Африка е по -скоро символ на колониализма, а не символ на свободата.

Малките коренни народи на Руската империя / СССР изобщо не са били подложени на универсално унищожение, като по -късно са получили писмен език, основан на кирилицата и помощ за развитието на националните литератури. В същото време латинската азбука не спаси американските индианци от изтребване.

Привържениците на латиниицата са непоследователни в обвиненията си. Те нарекоха превеждането на езиците на народите на СССР на основата на кирилицата през 20 -те години на миналия век пример за културно насилие (и бяха прави), а днес наричат прехода към латинската азбука оправдана стъпка (и в това, според мен, грешат).

И изобщо няма да обсъждам думите, че руският език и кирилицата са предизвикали духовна и морална криза сред тези народи! Тук проблемът е в умственото и морално равнище на техните автори... Защото всяко разделяне на езиците на морални и неморални е нещо в стила на културна и езикова евгеника с политически привкус.

В историята на бившия СССР имаше пример за превръщането на въпроса за езиковата романизация в кървав граждански конфликт - Приднестровието. Неразумното желание на тогавашните молдовски власти да накарат приднестровците бързо да забравят кирилския вариант на молдовския език и да се влюбят в латинската азбука, заедно с курса към сближаване с Румъния, предизвика отхвърляне и желание за защита на тяхната културна и политическа идентичност с оръжие в ръка.

Негъвкавостта в езиковите въпроси винаги е изпълнена с последствия. Не може да се каже, че властите на републиките, които са преминали към латинската азбука или са решили да го направят, не са наясно с този проблем. Но не може също така да се каже, че са готови да се откажат от това неконструктивно начинание. Всъщност, за разлика от азбуката, е невъзможно дадена страна да промени съседите си.

Превод: ЕС