/Поглед.инфо/ Ивашов Леонид Григориевич (р. 1943) - руски военен, обществен и политически деец. генерал-полковник. През 1996-2001г Началник на Главна дирекция за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната. Доктор на историческите науки, професор. Председател на Академията по геополитически проблеми. Постоянен член на Изборския клуб.

Здравейте, Леонид Григориевич. Наскоро съобщиха, че главнокомандващият на Северния флот адмирал Попов, който беше непосредствен участник в трагичните военни учения, при които потъна атомната подводница “Курск”, заяви, че тя е загинала не в резултат на взрив в торпедния си отсек, а в резултат на сблъсък с американските подводници “Толедо” и “Мемфис”. Според него една от американските подводници не изчислява маневрата си и в резултат се врязва в борда на “Курск”. След това другата подводница приема сблъсъка за атака и дава два торпедни залпа по “Курск”. Нашата подводница пада като камък на дъното. А американската, получила по-големи повреди, ляга на дъното на около 700 метра от “Курск” и хвърля сигнална шамандура. Именно сигналът от тази шамандура, както казва Попов, е погрешно идентифицирана като чукането на останалите живи наши моряци. Как мислите, защо днес, в това опасно и тревожно време ръководството на Русия реши да разкрие тази страшна тайна, пазена 20 години.

Съгласен съм, че адмирал Попов не е говорил по собствена инициатива. Всичките - членовете на комисията, оглавена от вицепремиера Клебанов и които участваха в разследването на гибелта на “Курск”, са се подписали за неразгласяването на резултатите от разследването. А защо именно сега бившият командващ на Северния флот е получил заповед или препоръка да разкаже всичко, както е било? Работата е там, че ситуацията в нашите отношения с американците достигна, както се казва, самото дъно. Американският Конгрес разглежда предложението да се засилят санкциите срещу ръководството на Русия и против определени компании. Причината за това я виждам преди всичко в “Северен поток-2”. Газопроводът е станал критично важен и за американците, и за нас. Американците благодарение на своята политика да вдигнали цените на газа за Европа толкова много, че са станали съпоставими със стойността на техния шистов газ. По-рано той губеше конкуренцията с нашия, а сега може и да си наваксат. Спорът се води за това парче от мазния пирог. И в тази игра Русия хвърля на масата козове, които по-рано са били секретни. Преди дни ведомството на Сергей Викторович Лавров публикува кореспонденцията с лидерите и външните министри на страните от Минската група за Украйна. Това е нехарактерно за дипломацията действие и също говори за крайността на случая. Сега са решили да хвърлят на масата коза с подводницата. Води се голяма игра. И в основата на този засега политически конфликт мисля, че стои ситуацията около “Северен поток-2”.

На 12 август, когато се случи тази трагедия, същият ден Путин звъня на президента на САЩ Бил Клинтън. Той изрази своите съболезнования. При това се оказва, че Клинтън със сигурност е знаел какво се е случило всъщност. Той е знаел, че подводниците “Толедо” и “Мемфис” тайно са наблюдавали ученията и са се намирали незаконно в руски териториални води. Преди 20 години те не се интересуват от такива условности. В резултат на грубиянското им поведение загиват нашата подводница и 118 подводничари. След шест дни, на 18 август, в Москва пристига директорът на ЦРУ Джордж Тенет и се среща с тогавашния ръководител на Службата за външно разузнаване Сергей Лебедев. Казват, че това посещение е било свързано с инцидента с “Курск” но американското посолство тогава категорично отхвърля всякаква връзка с американски подводници с този инцидент. Тоест американците лъжат. След това Русия получава на практика безлихвен кредит за 10 милиарда долара. Сега става ясно, че това е плащане за мълчание. Русия днес се е приела за свободна от тези задължения. Това свързано ли е с усилилата се активност на “нашите западни партньори” на украинския театър?

Едва ли е пряко свързано. В тази игра на масата летят тези кодове, които са в ръце. Американският коз е възможното въвличане на Русия във въоръжен конфликт в Украйна, в който още да се намерят и европейците. А те там от обичайната си дистанция да наблюдават и да стрижат печалби. В резултат в съвета на НАТО ще вземат решение да купуват именно американски, а не руски газ. В тази игра се разиграват козове, а Украйна е само една от картите. Наградата в нея е чисто икономическа. Този проблем сега е крайно болезнен и за Русия, и за САЩ. И ако в Русия украинците, европейците и руснаците започнат да се тъпчат взаимно, то това ще е от полза единствено за Вашингтон. А това, че преди 20 години сме се разбрали да не раздухваме пожара от трагедията с “Курск” не е първият случай в историята, когато малък конфликт се замита под килима, за да не избухне голям и да постави света на границата на ядрена война. Виждаме как наскоро при нас пристигна заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, след това пристигна директорът на ЦРУ. Със сигурно се води голям пазарлък. Виждам, че не са се разбрали. Затова и Русия хвърли на масата коза под формата на “Курск”.

Това коз ли е? Тайната, укривана 20 години, може ли да помогне на Путин в това пазарене? Какво може да получи срещу тази карта?

Путин го обвиняват във всички възможни грехове. Той им отговори - със своите действия вече сте поставили света на границата на ядрената война, не вие трябва да ме обвинявате. Изпитанията на нашите нови ракети също ги поставихме на масата. Тази карта не спечели, не впечатли американците както трябва. Наложи се да вадим “Курск”. Това е значителен коз. Но съм сигурен, че не е последният. В ръкава на Путин има все още нещо, още по-значимо. И без съмнение американците ще отговорят на този ход. Играта се играе с размах.

Превод: В. Сергеев