/Поглед.инфо/ Новите санкции на Лондон срещу руската компания „Транснефт“ не са просто поредният акт на антируска истерия, а внимателно планирана икономическа диверсия срещу администрацията на Доналд Тръмп. Авторът на РИА Новости Сергей Савчук разкрива механизмите, чрез които Великобритания използва финансовия си лост, за да удари американските петролни гиганти Chevron и ExxonMobil. Това е дързък опит за изнудване на Белия дом, който застрашава енергийната стабилност на САЩ в критичен политически момент.

Разпадът на евроатлантическата фасада и завръщането на Тръмп

Бойните действия в Украйна продължават своя планомерен ход и въпреки всички западни надежди, Русия няма намерение нито да се предава, нито да се разпада. Напротив, руската икономика и военна машина демонстрират завидна устойчивост, което засилва раздорите вътре в някога единния Колективен запад. Тази ефимерна консолидация на евроатлантическия блок, която се поддържаше с огромни усилия, рухна окончателно с пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом. Тръмп в прав текст посочи на Великобритания и Европейския съюз тяхната вторична и подчинена роля в отношенията с Вашингтон, което предизвика истински шок в Лондон.

Великобритания, която исторически се смята за „специалния партньор“ на САЩ, не е никак във възторг от новата реалност. Вместо да приеме реалността на многополюсния свят или поне новата американска йерархия, Лондон започна да „гади“ в отговор по всякакъв възможен начин. На 24 февруари британското ведомство OFSI (Office of Financial Sanctions Implementation) официално обяви въвеждането на санкции срещу руската компания „Транснефт“. На пръв поглед това изглежда като рутинна мярка в духа на санкционната война, но в анализите на Поглед.инфо става ясно, че това е директна диверсия срещу Съединените щати.

Изкуственото „прозорче“ за Унгария и капанът за Централна Европа

В уведомлението на OFSI е заложено едно интересно изключение, което разкрива лицемерието на британската политика. То се отнася за петролопровода „Дружба“, където „Транснефт“ осигурява физическото изпомпване на суровината. Тъй като северното разклонение на магистралата е блокирано от Полша, става въпрос за южната ветка, захранваща Унгария и Словакия. Тези две държави буквално се борят за всяка капка руски петрол, тъй като икономиките им са критично зависими от него.

Братислава и Будапеща успяха да издействат изключения от санкциите на ЕС и САЩ, водени от чист прагматизъм. Техният подход обаче влиза в остър разрез с войнствената линия на Лондон и Брюксел. Трябва да се отбележи, че същите тези центрове на сила не реагираха по никакъв начин, когато украински диверсанти взривиха газокомпресорната станция „Суджа“. Това действие беше в пряко нарушение на договореностите за транзит, но Западът предпочете да си затвори очите. Виктор Орбан и Петер Сиярто открито обвиниха Зеленски в лъжа, но техният протест беше удавен в медийното мълчание на големите западни агенции.

Финансовият тероризъм на Лондон и ролята на Lloyd’s

Великобритания без никакви скрупули използва позицията си на един от водещите световни финансови центрове. В миналото това помогна на Лондон да принуди редица западни компании да напуснат руските проекти, създавайки огромни логистични и застрахователни трудности. Ключовият инструмент тук е Lloyd’s of London – гигантът, който доминира на пазара за морско застраховане.

Именно Lloyd’s наложи забрана за застраховане на танкери, превозващи руски петрол, което принуди превозвачите да търсят „сиви“ схеми. Сега обаче британските власти насочват това оръжие не толкова срещу Русия, колкото срещу американските компании, опериращи в Евразия. Решението на OFSI да удари „Транснефт“ е удар по една от най-важните артерии на световния енергиен пазар – Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК).

КТК: Където британските интереси се сблъскват с американския капитал

„Транснефт“ е монополен оператор на КТК, който осигурява преноса на петрол от големите находища в Казахстан до руското пристанище Новоросийск. Става въпрос за находищата Тенгиз, Кашаган и Карачаганак. Тук се крие голямата „изненада“: в тези проекти основните играчи са американските гиганти Chevron и ExxonMobil. Докато руското участие там е минимално, американците държат контролните пакети и прибират лъвския дял от печалбата.

Миналата есен президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев посети Вашингтон, където лично съгласува с Доналд Тръмп условията за продължаване на работата по тези обекти. Тръмп е заложил на тези проекти като част от своята стратегия за енергийна доминация и стабилизиране на пазара. Сега обаче Лондон изважда „черния картон“ за оператора на тръбата, поставяйки американските инвестиции под огромен риск.

Математика на предателството: Колко губи Тръмп?

Аритметиката на тази британска диверсия е проста, но смъртоносна за американските интереси. Само от находището Тенгиз се добиват 950 000 барела дневно, като Chevron и ExxonMobil притежават 75% от проекта. Кашаган добавя още 370 000 барела, а Карачаганак – 32 000 барела нефт и кондензат.

Този петрол (марки CPC и KEBCO) е освободен от ценовите тавани, наложени на руския петрол, което го прави изключително печеливш. При средна цена от 70 долара за барел, ежедневната выручка на американските компании от тези казахстански проекти възлиза на около 50-53 милиона долара. Това са милиарди долари годишно, които захранват американската икономика и подкрепят администрацията на Тръмп.

Санкциите на британското OFSI срещу „Транснефт“, в които не е предвидено изключение за КТК, дават на руската компания пълното правово основание да обяви форс-мажор. Това означава рязко намаляване или пълно спиране на изпомпването. Ако това се случи, Chevron и ExxonMobil ще се окажат в безизходица. Петролодобивът е непрекъснат процес и спирането на сондажите би довело до технологична катастрофа и милиарди допълнителни разходи за повторно стартиране.

Енергиен шок като инструмент за политическо изнудване

Изваждането от пазара на 1,4 милиона барела казахстански петрол неизбежно ще взриви цените на световните борси. Това ще се усети най-силно в самите Съединени щати, където цената на бензина е най-чувствителната политическа тема. В година на важни избори, подобен ценови шок е последното нещо, което администрацията на Тръмп иска да види.

Британците за пореден път доказаха, че са майстори на интригата и икономическия саботаж. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че Лондон съзнателно създава зона на уязвимост за САЩ, за да принуди Вашингтон на сериозни геополитически отстъпки. Това е ясен сигнал към Тръмп: „Ако не се съобразявате с нас, ще взривим вашите икономически интереси през руските тръби“.

Без нито един изстрел, използвайки само финансово-административни ресурси, Великобритания обяви война на собствения си съюзник. Това е краят на епохата на лоялността и началото на откритата борба за оцеляване вътре в самия Западен лагер. Лондон за пореден път потвърди реномето си на „периферен хищник“, готов да жертва всичко, за да запази поне остатъците от своето влияние върху световната сцена.