/Поглед.инфо/ След обиколката на Майк Помпео в Близкия изток, не може да не се забележи, че американската близкоизточна стратегия е в криза. Посещението на държавния секретар на САЩ, както обяви Държавният департамент, е съсредоточена върху две основни теми: Америка иска да покаже на своите арабски партньори, че тя, извеждайки войските от Сирия, не напуска Близкия изток и едновременно подтикна съюзниците си да противостоят на Иран.
В обиколката на американския държавен секретар се отразява близкоизточната политика на САЩ при президента Тръмп. Две години след неговото встъпване в длъжност във Вашингтон както и преди, няма посланици в шест от страните, които Помпео посети – в Египет, Йордания, Катар, Саудитска Арабия, Турция и ОАЕ. Няма посланици на САЩ и в три други страни от региона – Мароко, Либия и Сирия. В Държавния департамент не е назначен заместник-държавен секретар по Близкия изток. Вече две години в администрацията на Тръмп 40 от 188 длъжности на посланици остават незапълнени.
Доколко е готов наскоро станалият дипломат Помпео самостоятелно да решава външнополитическите проблеми във воюващия регион? Нали 26% от сътрудниците на Държавния департамент в чужбина и около 42% от намиращите се в САЩ са уволнени. Помпео, по време на посещението си, често трябваше да импровизира, или както отбелязват експертите, „да изпълнява соло без да има ноти”. И не става дума само за недостиг на квалифицирана поддръжка, но и за отсъствието у Тръмп на ясна позиция за Близкия изток.
Може би единствено посещението в Йордания не представляваше проблем за американския държавен секретар. САЩ е най-големият донор за тази страна. Йорданските въоръжени сили получават от Пентагона ежегодно 200 милиона долара. Естествено, от страна на САЩ това не е алтруизъм. Поддържайки Йордания, Америка не се съмнява в лоялността на Аман. А Йордания няма против участието си в антииранския блок на арабските държави (Макар тук ролята ѝ да няма голямо значение).
Ключов партньор на американците в арабския свят остава Египет. Именно в Кайро Помпео се опита с груби щрихи да изрисува ролята на Америка в Близкия изток.
Но, коментирайки речта му в Американския университет в Кайро, анализаторите отбелязаха голям разрив между плановете на Вашингтон и ефективността на неговите действия. В изложението на Помпео за всички беди в региона е виновен не само Иран, но и Барак Обама. „Резултатите от заблудите на Обама са ужасни”, заяви Помпео. Но това, което той причисли към успехите на САЩ в региона при президента Тръмп предизвиква единствено насмешка. Например, неговите думи за това, че Америка е построила в Ирак „процъфтяваща млада демокрация”.
В своята реч в Кайро Помпео се опита да се дистанцира от това, което той нарича грешки на бившия президента на САЩ, съгласил се на ядрено споразумение с Техеран, поставило под съмнение подкрепата към Израел и да иска одобрение от автокрациите в Египет и в Саудитска Арабия.
Роб Мали, бивш служител на администрацията на Обама, а сега ръководител на Международната кризисна група, описа речта на Помпео като „брътвеж“ и „самодоволна“. „Слушането на речта на Помпео е като слушане на някой от паралелна вселена”, смята Мали. В края на краищата Помпео се опита да принуди арабските страни да поемат всички разходи за противодействие срещу Иран. Идеята за създаване на единна коалиция срещу Техеран има дълги корени в Съединените щати, но нито един американски президент не е постигнал това за 40 години от съществуването на Ислямската република. Днес САЩ не са в състояние да направят своята антииранска политика политика на ЕС или Турция.
Докато бе в Бахрейн, Помпео обяви американския план за провеждане на среща на високо равнище с участието на „десетки страни” на 13-14 февруари във Варшава, посветена на борбата с Ислямска република Иран. Според Помпео е важно да се гарантира, че „Иран няма да има дестабилизиращ ефект”. Какво означава това?
Американците отново искат да прехвърлят тежестта на борбата си с Техеран на съюзниците. Няма нищо ново в това, с изключение на обясненията на Помпео за „доминирането” на Иран в Ирак, Ливан, Сирия, Йемен и (внимание!) в самия Техеран. Оказва се, че администрацията на Тръмп е решена да „гарантира, че иранският народ има контрол над капитала си”. За да помогне на иранците да свалят правителството си, Помпео предлага създаването на антииранска военна коалиция от арабски държави.
При преговорите с монарсите в Персийския залив, държавният секретар на САЩ насърчи създаването на „арабско НАТО”. Но липсата на съгласувани усилия от страна на всички страни от Персийския залив и разцеплението в тази група арабските държави заради Катар, отслабва способността им да се обединят. Американците не са готови да се откажат от Катар, където се намира най-голямата военновъздушна база на САЩ в региона, а други варианти засега нямат. Майк Помпео не успя да постигне примирие между Риад и Доха. Катар, подобно на Оман и Кувейт, смята, че антииранските действия на администрацията на Тръмп са част от усилията на САЩ да подкрепят Израел в арабската среда. По време на среща с емира на Катар, шейх Тамим, Помпео отказа да коментира докладите, според които Вашингтон е обмислял планове за започване на военни операции срещу Иран.
Не е изненадващо, че американските съюзници планират своите действия, без да разчитат на американците: сирийските кюрди преговарят с правителството на Башар Асад, страните от Персийския залив подновяват посолствата си в Дамаск, а турците обявяват, че ще продължат военните си действия срещу кюрдите, независимо от изтеглянето на американските войски. Срещата на високо равнище, която американците ще проведат през февруари на полска земя, обвързвайки още по-тясно Варшава с външната си политика, ще покаже дали Помпео е постигнал много по време на голямото си турне в Близкия изток.
Превод: В.Сергеев