/Поглед.инфо/ Защо Литва провокира Китай по тайванския въпрос? Наистина ли е толкова важно за политиците във Вилнюс да имат „Тайванско представителство“ в своя град вместо „Икономическо и културно бюро на Тайпе“ или нещо подобно? Всички разбират колко чувствителен е този въпрос за Пекин и от самото начало беше кристално ясно, че Китай не може да приеме лекомислено предизвикателството на Литва.
Реакцията от китайска страна беше доста предсказуема - Пекин отзова посланика си от Вилнюс, преустанови движението на товарните влакове между двете страни и остави на заден план всички заявления за нови лицензи, идващи от литовски износители на храни. Може да се подготвят още много неприятни ответни мерки.
Разбира се, образът на безстрашния европеец Давид, изправен срещу „арогантния“ азиатски Голиат, може да върви добре в някои антикитайски медии на ЕС и в европейските социални мрежи, но външната политика не съществува точно за да създава закачливи медийни изображения.
Литовската провокация - и няма никаква причина да се разглежда по различен начин решението, взето във Вилнюс - изглежда като много рискован, потенциално скъп и напълно ненужен ход. И така, защо решиха да го направят?
Първо, настоящата дипломатическа атака на Вилнюс срещу Пекин може да отразява разочарованието на първия от състоянието на икономическото сътрудничество между двете нации. Китайските инвестиции в Литва са нищожни - възлизат само на няколко милиона долара. Всъщност Литва инвестира поне 10 пъти повече в Китай, отколкото обратното.
Други балтийски държави, да не говорим за повечето от по-големите страни-членки на ЕС, се справиха много по-добре в привличането на мащабни китайски инвестиции. По-рано тази година Вилнюс дори взе грандиозно решение да се оттегли от платформата "17+1", която служи като механизъм за насърчаване на сътрудничеството между Китай и региона на Централна и Източна Европа.
Не би било справедливо обаче да обвиняваме Китай за липсата на внимание към икономическите възможности в Литва. Дълго време ръководството на тази балтийска държава беше свръхчувствително към това, което възприемаше като съмнителен китайски интерес към стратегическата инфраструктура на страната (като плановете за модернизация на дълбоководното пристанище Клайпеда). Във всеки случай, ако страната не успее да привлече повече капитал от Китай, би било по-логично да работи по-усилено върху инвестиционния си климат, вместо да се противопоставя на Пекин по експлозивния въпрос за Тайван.
Второ, чрез нападение на Китай литовските лидери очевидно искаха да демонстрират пълната си лоялност и ангажираност към САЩ в ескалиращата им конфронтация с Пекин. И очевидно успя да привлече вниманието от Вашингтон. На среща с литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис през септември, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен беше много красноречив, като изрази своята „железна подкрепа“ на литовската позиция по Китай и по тайванския въпрос.
Все пак САЩ едва ли ще възнаградят Вилнюс за неговия демарш по някакъв значим начин, освен с общи политически изявления. Със сигурност няма да има златен дъжд от американски инвестиции над Литва; нито Вашингтон ще повиши съществено нивото на военното си сътрудничество с Вилнюс.
Обхватът на щедростта на САЩ не трябва да се надценява. Реалността е, че Балтийския регион не се разглежда от администрацията на Байдън като регион с жизненоважни икономически интереси или интереси за сигурноста на САЩ. САЩ с радост биха изиграли ролята на ентусиазирана мажоретка в разгръщащия се конфликт Вилнюс-Пекин-Тайпе, но това е всичко, което Вашингтон би бил готов да направи за своите литовски съюзници.
Трето, Литва може да иска да се позиционира като лидер на ЕС в предстоящия сблъсък между ЕС и Китай, ако такъв сблъсък изглежда неизбежен. Това е рядка възможност за малката страна да получи повече международно присъствие, внимание и признание. В продължение на много години Литва се опитва много усилено да надхвърли тежестта си, като претендира за ролята на европейска фронтова държава, противопоставяща се на "реваншистката" Русия; днес тя може да се опита да претендира за ролята на благороден защитник на европейските ценности срещу „злобните“ и „подривни“ китайски дейности в Европа.
Има много политически линии, които държавите-членки на ЕС биха могли да разгледат, за да демонстрират своята солидарност с Литва. Например, те биха могли да се оттеглят от формата "17+1", след като Вилнюс го напусна. Те биха могли да последват примера на Литва и да преименуват „Икономическите и културни бюра в Тайпе“ в техните столици в „Тайвански представителства“.
При всички случаи обаче повечето от тези мерки не изглеждат много вероятни. Преобладаващото мнозинство от страните-членки на ЕС имат много по-високи залози в отношенията си с Пекин, отколкото Литва. За разлика от последните, те имат какво да загубят и какво да спечелят при всяка по-нататъшна ескалация на напрежението между Брюксел и Пекин.
Държави като Италия, Франция и дори Германия, да не говорим за Гърция и Унгария, ще бъдат готови да блокират всякакви стъпки на ЕС, които допълнително биха усложнили сътрудничеството с Китай. Ако САЩ при толкова старания, не успяха да мобилизират Европа срещу Пекин, как Литва може да успее в тази мисия? Литовският хазарт има малки шансове за успех.
Също така си струва да се спомене, че тези дни Вилнюс енергично популяризира идеята за среща на върха ЕС-Китай, за да „изправим нещата“ с Пекин. Идеята е представена от същите тези литовски лидери, които направиха всичко възможно само преди няколко месеца, за да предотвратят среща на върха на ЕС с руския президент Владимир Путин, предложена от Франция и Германия. Това е много нагледна илюстрация на последователността и непоклатимите принципи на настоящата външна политика на Литва.
Авторът е генерален директор на Руския съвет по международни отношения.
Превод: ЕС